/Поглед.инфо/ Френският философ Андре Глуксман смята, че ситуацията в Европа е "изключително тревожна". В интервю за германското списание "Шпигел" той говори за провала на европейските интелектуалци, както и за все по-нарастващото разделение между отделните страни, което може да доведе и до разпад на общността.
Във Франция Андре Глуксман се смята за един от т.нар. "нови философи", които се отдалечиха от своето марксистко начало след 1968 г. и, мотивирани от книгата на Солженицин "Архипелагът Гулаг" отписаха тоталитаризма в съветски стил. Той стана популярен в Германия благодарение на двете си книги "Готвачи и канибал" и "Майсторски мислители". Родителите му са евреи от Източна Европа, които са живели в Палестина и в Германия преди през 1937 г. да избягат във Франция, където по-късно той се ражда. Това твърди самия той в своята автобиография "Гневът на едно дете" от 2006 година. Като човек, който е дълбоко запознат с германската философия и който има критично отношение към Хайдегер още от времето на университетските си дни, Глуксман се опитва да се включи в интелектуален диалог с Германия. В многобройните си статии и есета, 75-годишния философ защитава правото за намеса във въоръжени конфликти, когато става дума за защита на обикновенните хора, освен това се застъпва и за чеченците, и грузинците в Кавказ, като остро критикува Запада за неговата склоност "да си затваря очите" за присъствието на злото по света, отбелязва германското издание.
Г-н Глуксман, по отношение на интелектуалните и екзистенциалните преживявания, които сте имали през ХХ век като антитоталитарен мислител, дали сте загрижени за бъдещето на Европа?
Никога не съм вярвал, че са отминали опасностите за света след края на фашизма и комунизма. Историята не търпи застой. Европа не слезе (от сцената), когато изчезна желязната завеса, макар понякога да изглеждаше, че иска да го направи. Демокрациите се стремят да игнорират или да забравят трагичното измерение на историята. В този смисъл, бих казал: да, актуалните събития са изключително тревожни.
От нейното начало преди близо 60 години, Европейската общност почти винаги се препъва от една в друга криза. Неуспехите са част от нормалния режим на работа.
Модерната европейска ера е белязана от чувството на криза. От това може да се извлече извода, че генералната Европа, всъщност, не е държава или общност в национален смисъл, която расте органично еднакво. Също така, не може да се сравнява и с древногръцките градове-държави, които въпреки своите различия и съперничества, създадоха една културна дейност.
Европейските държави също са обвързани с общи културни аспекти. Има ли нещо като европейски дух?
Европейските държави не са подобни, което е причина да не могат да се слеят. Това, което обединява не е общността, а социалния модел. Има европейска цивилизация и западен начин на мислене.
Какви са неговите функции?
От гърците - от Сократ до Платон и до Аристотел - западната философия наследи два основни принципа: човек не е мярка за всички неща, и той не е имунизиран срещу провал и зло. Въпреки това, той е отговорен за себе си и за всичко, което прави или се въздържа да направи.
Погрешимост и свобода. Но дали тези основни аспекти на европейската интелектуална история не са достатъчни, за да се създаде постоянен политически съюз?
Европа никога не е била национален субект, дори и в християнското средновековие. Християнството винаги е било разделено - римляните, гърците, а по-късно и протестантите. Европейска федерална държава или европейска конфедерация е далечна цел, която е замръзнала в абстракцията на термина. Мисля, че преследването му е погрешна цел.
Дали Европейският съюз тича след утопия и в политически, и в исторически мащаб?
Основоположниците на ЕС искаха да се позоват на мита за Каролингите, а награда на ЕС бе кръстена на Карл Велики. Но преди всичко, неговите внуци си поделиха неговата империя. Европа е единство в нейното разделяне или разделяне на нейното единство. Както и да се каже, все е ясно, че не е единна общност по отношение на религията, езика и морала.
И все пак съществува. Какво ви кара да заключите това?
Кризата в Европейският съюз е симптом за нейната цивилизация. Тя не определя себе си възоснова на своята идентичност, а на многообразието си. Една цивилизация не се основава на общо необходимо желание да се постигне най-доброто, а на изключване на злото посредством табуизирането му. В исторически смисъл, Европейският съюз е отбранителна реакция на ужаса.
Отрицателно дефиниран юридически лица, които се появяват от опита на две световни войни?
През Средновековието, вярващите се молеха и пееха своите литании: "Господи, защити ни от мор, глад и война". Това означава, че обществото съществува не за добро, а срещу злотото.
В днешно време много хора цитират фразата "никога още една война", като "raison d'е'tre" (причина за съществуване) на Европа. Дали тази основа все още съществува?
Балканските войни в бивша Югославия и убийствените действия на руснаците в Кавказ не се случиха толкова отдавна. Европейският съюз излезе заедно, за да се противопостави на три язви: спомените за Хитлер, холокоста, расизма и крайния национализъм; съветския комунизъм в Студената война, и накрая, колониализма, от който някои страни в Европейската общност трябваше болезнено да се откажат.