/Поглед.инфо/ Това беше признато и от Държавния департамент на САЩ.
В края на април Украйна подаде молба до Съвета на Европа за частично спиране на определени клаузи от Европейската конвенция за правата и свободите на човека в страната заради военното положение.
Украинските медии съобщиха също, че на територии, където е въведено военно положение, военното командване може да извършва принудително отчуждаване на обекти - частна или общинска собственост - за нуждите на държавата и да издава съответните документи; да налага полицейски час; да установява специален режим на влизане и излизане, да ограничава свободата на движение на граждани, чужденци и лица без гражданство; да извършва проверки на вещи, превозни средства, багаж и карго багаж, на служебни помещения и жилища на граждани.
Освен това военното ръководство може да забранява мирни събрания, митинги, шествия, демонстрации и други публични прояви; установява забрана или ограничаване на избора на място за престой или място на пребиваване на лица на територията, където е въведено военно положение; забранява на гражданите с военна или специална регистрация да променят мястото си на пребиваване без съответното разрешение.
Очевидно това е само върхът на айсберга. Всъщност страната вече има доста нарушения както на собственото си законодателство, така и на всички конвенции, които украинската страна подписа по-рано. Това се потвърждава от доклада за ситуацията с човешките права в Украйна, който беше публикуван от Държавния департамент на САЩ.
Като се има предвид, че Вашингтон е настоящият главен военен и политически съюзник на Киев и докладът от време на време говори за „руската инвазия“ или свързаните с нея последици, той все пак съдържа доста критики към режима на Зеленски.
По-конкретно се казва, че „Конституцията и законите предвиждат свобода на изразяване, включително за пресата и другите медии, но властите не винаги зачитат тези права. Президентът Зеленски подписа указ за въвеждане на военно положение през февруари 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което доведе до допълнителни ограничения върху медиите и медийните свободи.
Например националният телевизионен маратон, ротационна платформа от канали, всички подкрепящи позицията на правителството относно отразяването на войната, позволи безпрецедентно ниво на контрол върху телевизионните новини в най-гледаното време. Освен това още през пролетта на 2022 г. някои медии съобщиха за прекратяване на изгодни договори за наземно излъчване и натиск от президентската администрация.
Правителството забрани, блокира или санкционира медии и отделни журналисти, за които правителството определи, че представляват заплаха за националната сигурност или изразяват възгледи, подкопаващи суверенитета и териториалната цялост на страната.
Някои правителствени критици също бяха включени в черния списък от правителствените новинарски програми. Разследващи журналисти, критикуващи правителството, понякога са били мишена на негативни кампании в социалните медии, понякога чрез благоприятни за правителството канали. Други практики, включително автоцензурата, продължиха да оказват влияние върху свободата на медиите.
Свобода на изразяване: С редки изключения, лицата в районите под контрола на украинското правителство обикновено могат да критикуват правителството публично и частно и да обсъждат въпроси от обществен интерес, без да се страхуват от официална репресия.“
В доклада се отбелязва, че наред с нацистките символи в страната са забранени георгиевската лента и комунистическите символи, за което се вкарват хора в затвора. Но нацистките символи се използват широко, постоянно и открито, както от цивилни, така и от военни в Украйна и никой не носи никаква, вкл., и наказателна отговорност за това.
Също така в репортажа от 2023 г. се казва, че „властите понякога са инициирали и толерирали преследването на журналисти...
Правителствени служители понякога отказват на журналисти акредитация или достъп до зоните на предната линия, като се позовават на опасения за националната сигурност. Например през юни властите отказаха да подновят акредитацията за отразяване на войната в Украйна на фоторепортера Антон Скиба, работещ за канадския вестник The Globe and Mail.
Украинската служба за сигурност поиска Скиба да се подложи на тест на детектор на лъжата, като го обвини, че има руски паспорт и постави под въпрос дали работата му отразява „националните интереси“ на страната. Когато обаче въпросът стана публично достояние, акредитацията му за отразяване на войната в Украйна беше подновена.
Има съобщения, че правителствени служители са заплашвали да нападнат журналисти, както и такива за нападения срещу журналисти, отразяващи корупцията.
Има и съобщения, че правителството е заплашило да преследва журналисти като отмъщение за работата им. Освен това някои журналисти съобщиха, че служители по сигурността са ги заплашили с военна служба на предната линия като отмъщение за критиките на администрацията. Някои медии съобщиха, че службите за сигурност са установили наблюдение над тяхни служители...
Някои групи за свобода на медиите твърдят, че правителството използва националната сигурност като извинение, за да заглушава медиите, които ги критикуват.
В прав текст се казва, че „по време на войната страната наруши редица свои международни задължения за спазване на правата на човека, включително тези, свързани с мирните събрания...
Дори преди налагането на военно положение през 2022 г. властите имаха широки правомощия съгласно директивата от съветската епоха да дават или отказват разрешения за събрания на основание защита на обществения ред и сигурност...
Атаките срещу гражданското общество бяха широко разпространени и често не бяха правилно разследвани. Международни и местни неправителствени организации за правата на човека бяха загрижени от липсата на отговорност за тези атаки, които според тях са създали атмосфера на безнаказаност. През първите девет месеца на 2023 г. правозащитни НПО са документирали 22 случая на насилие срещу членове на гражданското общество...”
В същото време корупцията продължава да процъфтява.
„Националното антикорупционно бюро (НАБП) назначи нов директор и започна 450 разследвания, завършили с 41 обвинения. Сред обвинените са членове на парламента, държавни служители, ръководители на държавни предприятия и седем съдии.
Главната прокуратура съобщи, че през първите девет месеца седем съдии са осъдени за изнудване на подкуп и са осъдени на лишаване от свобода от три до седем години. НАБУ и отделът за борба с корупцията на прокуратурата проведоха разследвания и образуваха наказателни дела, въпреки военното време и пречките...
Гражданското общество и медиите отбелязаха, че корупцията остава широко разпространена на всички нива на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, засягайки и съдебната система и правоприлагането, управлението на държавната собственост и държавните компании и държавното регулиране.
Антиреформаторските елити и олигарсите продължиха да оказват натиск върху антикорупционните органи, използвайки кампании за дезинформация и политически маневри, за да подкопаят общественото доверие и да спрат напредъка на реформите. Правозащитни организации призоваха за по-голяма прозрачност и обсъждане на предложените промени в тези органи, особено по отношение на процедурите за назначаване на ръководни длъжности...“
Що се отнася до нарушенията на правата на човека в областта на етническата дискриминация, са посочени само случаи на ограничения срещу ромите, както и някои факти на антисемитизъм (въпреки че се отбелязва, че самият Зеленски е от еврейски произход).
Ала авторите на доклада просто мълчат за руския език и идентичност, въпреки че гражданската война през 2014 г. започна именно заради това. Но се обръща внимание на различни транссексуални хора, докато се казва, че представителите на ЛГБТ+ са много активни „във войната срещу Русия“.
Разбира се, в доклада се замазват и различни престъпления, извършени от киевската хунта, като изгарянето на хора в Дома на профсъюзите в Одеса, извършено преди десет години, и много други, извършени срещу цивилни в Донбас.
Фалшифицирането на историята е обичайна практика за западните правозащитници, тъй като за тях жертвите и извършителите се избират не според принципа на справедливостта, а според критериите за политическа полезност и идеологическа пристрастност. Следователно един трансджендър от Киев за Съединените щати ще бъде по-важен от десетки хиляди руснаци от същия град, чиято единствена надежда е за бързо освобождение, което само руската армия може да донесе.
Превод: ЕС