Навръх 1 май една новина разтърси трудовия свят на модерна България - 50 души от НДСВ в Русе колективно се вливат в ГЕРБ. Мотивът им е връх на пролетарската съзнателност - те искали да работят. "Не искаме да стоим в някой политически офис, а да вършим някаква дейност", обобщи бившата общинска координаторка на НДСВ и настояща гербаджийка Меглена Трифонова.
Тази политическа иновация трябва да бъде поощрена. Очевидно жълтите кадри на Русе са предвидили бъдещето и са решили да бъдат част от него. А онези динозаври от предишните епохи, които избираха цял живот да са част от една партия, да вярват в идеи, в обща визия за бъдещето, трябва да бъдат морално отречени и обществено дискредитирани. Останки от палеозоя.
Новата формула е друга. Трябва да се даде различно определение на социологическото клише "плаващ електорат". Очевидно вече ще е така - ще има една група от хора, които ще преливат от партия в партия и ще придават крепкост, твърдост и убеденост на политическата формация. И така, докато има живот във и около властта. След това номадството започва отново.
Това, освен смело и визионерско решение, е и смел опит завинаги да бъде решен проблемът с политическото представителство. Мобилната политическа група, която емигрира от партия в партия ще бъде представена абсолютно винаги, което мигом обезмисля около десет хиляди политологически теории.
Не е ясно дори защо досега толкова консервативно не се позволяваше на хората да сменят партиите си в желание за неспирен трудов ентусиазъм. Че къде е лошото в желанието да искаш да работиш на власт? Нима това не е достойно за поощрение?
И, ако бъдем честни, каква всъщност е разликата между ГЕРБ и НДСВ? Единственото, което ги отличава, е фигурата на лидера и положението в политическото пространство - първите са на власт, а вторите са в глуха опозиция и задънена улица. Съвсем естествено е групичка от новопрогледнали да открият ново божество, пардон лидер, и да потърсят от него поредно издигане в управленските висини. Две трети от българските партии всъщност имат структура на църкви и това прави преходът от една в друга толкова лесен.
На 1 май в цял свят хора с червени знамена заляха улиците със своята надежда - "Един друг свят е възможен". Те искат различен свят, различен живот, защото знаят, че е постижим. А тук от Русе започва друга скромна надежда. В крайна сметка всеки тълкува големите послания, както ги разбира. Едни ендесевейци от Русе искат друг възможен партиен свят.
Свят на власт и бонуси.
Свят на магистрали и стенограми.
Свят като премиерско слънце.
Поне до другите избори.
