/Поглед.инфо/ Парадоксално е. Германия удържа блестяща победа над Гърция, но пък в мига на своя триумф показа истинското си лице. Има политически дзен в това. Във върха на силата си се разкриваш напълно и трябва да посрещнеш вълната от гадене, която предизвиква собственият ти образ.

Ципрас бе смазан, унижен и накаран да приеме споразумение, което по същество превръща държавата му в подмандатна на Германия територия. Волфганг Шойбле, подобно на един финансов есесовец, реши с ботуш допълнително да разкърви носа на падналия. И така се оказа, че Гърция трябва да започне да разпродава моментално. Нещо повече, към някаква странна фирма в Люксембург трябва да бъдат прехвърлени активи на стойност 50 милиарда, защото победителите искат с приходите от тяхното управление да се извършват разплащания по дълга и да не се позволява на някакви си там местни партии да се бъркат във висшите финансови дела. Гърция се задължи да ореже пенсии, да започне приватизация на електропреносната мрежа. И още нещо - за да може унижението да е пълно, парите не се отпускат наведнъж, а на Ципрас бе връчена цяла програма със стъпки, която да бъде изпълнява с бързи темпове, а самият премиер е задължен да признае реформите като свои, да приеме философията на остеритета като лична кауза и да не си позволява да ги изпълнява с отвращение. Те искат от него любов. Това напомня донякъде смразяващия кръвта край на романа "1984", където главният герой Уинстън Смит, след цяла поредица от дисидентски мисли, най-накрая претопен обратно в колектива, усеща, че обича Големия брат.

Програмата като ритник в лицето, дело на хер Хайл Хитлер, пардон Шойбле, предвижда и налудничава поредица от десни мерки - премахване на колективните трудови договори, преразглеждане на преназначаването на чистачките в министерствата, училищните пазачи, административните служители в университетите, изобщо на Ципрас му бе сервиран коктейл с димяща отрова, която му заповядаха да изпие на екс с чувство на благодарност на лицето. После излязоха някакви подробности от преговорния процес като този, че по време на разговорите гръцкият премиер, ядосан, е свалил сакото си и го е подал на канцлерката Ангела Меркел с думите: "И това ли искате да вземете?". Вярвам категорично, че тя е искала да вземе и това...

Струва си да се напише отделна статия за действията на СИРИЗА и Ципрас, защото липсата на логика в тяхното поведение подсказва две неща - или че все още не знаем важни детайли от техния план, както и дали не са запазили някой важен коз в ръката, или че те през цялото време са стреляли хаотично и напосоки в пространството с надеждата, че ще улучат верния път. Много хора моралистично бърчат носове пред политическите действия на СИРИЗА, но аз лично смятам, че те нямаха шанс за никаква друга игра - тяхната единствена възможност беше да предизвикат ЕС, да подложат на съмнения финансовия ред на банковата олигархия, да се изплезят в лицето на Меркел. При този план, разбира се, възможността за провал бе 98 процента. И точно това се случи. По-силните, кредиторите, победиха и то победиха с нокаут, както изглежза засега. Суверинитетът на Гърция бе орязан до санитарния минимум, а е съвсем логично да се предположи, че условията са толкова тежки и непосилни, за да бъде наказано непокорството, а СИРИЗА унищожена веднъж завинаги. Това беше първата телевизионна политическа екзекуция с финансова среща, която се осъществи пред очите на всички. В името на това наказание обаче европейските лидери погазиха всички норми на солидарност, всички ценности, на които уж трябваше да почива съюзът и вкараха в употреба толкова гангстерска методика, че много хора в Европа и досега не могат да повярват на какво са били свидетели. Маските паднаха и се видя истинското лице на много от нещата в ЕС. Видя, че се намираме в банковия райх на Ангела Меркел, във финансовия затвор на Германия, и че всяка проява на дисидентство оттук-нататък ще се наказва с с бухалки по черепа. Ако не вярвате - питайте Ципрас. Той бе изпратен обратно в Гърция, за да защитава всичко онова, срещу което се бе борил. Да развива пред гърците идеи, които те решително отхвърлиха със своето "Охи".

Навремето гръцкото правителство е имало силите да откаже на Хитлер минаването на германски войски през територията на държавата. Оказа се, че немските банки са по-голямо оръжие за унищожаване от танковете - те погазиха всичко и минаха. И по пътя извършиха това, което всички разтревожени европейци нарекоха "преврат". Това е германски преврат в Гърция.

Нека обаче да не се лъжем. Ципрас постигна позорно споразумение, но преди референдума той не можеше да разчита на абсолютно нищо. Европа просто не преговаряше с него, тя се опитваше да свали СИРИЗА от власт. Сега вероятно планът им напълно ще успее. Гърция се разтърси от недоволство, държавните служители и фармацевтите обявиха, че ще стачкуват, всички очакват някъде в края на седмицата Ципрас, абсолютно разтерзан, измъчен и на практика изнасилен, да хвърли оставка и вероятно завинаги да се прости с политиката. Едва ли някой ще забрави тези преговори и маневрата на 180 градуса, от която зъбите на всички се разтракаха. 

Но тук има и още един парадокс. Точно в мига, в който Германия показа финансови и политически мускули, в секундите, в които пусна наказателните си отряди срещу непослушните, Меркел за първи път през своята кариера стъпи накриво и унищожи с години трупан имидж на Германия. Както написа баварският вестник Suddeutsche Zeitung: "Меркел успя да съживи образа на една грозна, алчна и коравосърдечна Германия, който тъкмо бе започнал да избледнява".

Според един български журналист, който е редовен апологет на статуквото в ЕС, Германия била показала на маргиналните политически групички от покрайнините на Съюза, че по-скоро би унищожила ЕС, отколкото да го предаде в ръцете им. Сама по себе си тази констатация е изключително тревожна. За първи път от самото начало разривът между Германия и Франция стана очебиен, диктатът на немските капитали вече чувства цялата общност като лично своя. Жестокостта към Гърция е израз на страх. Немците поставят на колене Ципрас и насочват пистолет към главата му, за да могат всички останали бунтари да се стреснат. Оказа се, че Еврозоната е окупирана от немците и оттук-нататък всички ще живеем в банковия райх на Меркел. Ето точно това имаше предвид лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер, който крещеше на Ципрас, че не се съобразявал с това, че имало страни с по-ниски заплати в ЕС и му даде за пример България.

Днес, когато Гърция бе поставена на колене, вече се вижда как ЕС се разделя на две скорости и тази раздяла се ражда със страданието на цял един народ. Беше страшно човек да види заглавие: "Оптимизъм на пазарите след сделката за Гърция". Когато някое нещо в този свят може да изпадне в оптимизъм пред гледката на толкова огромен остеритет, значи то отдавна е отлетяло в паралелни пространства на здравия разум. И това пак е вина на Германия. Тя обожестви пазарите, а остави хората да се гърчат. ЕС бе превърнат във финансов полицейски участък и това жестоко действие поставя началото на края. ЕС няма да успее да съществува дълго в този вид като банков райх с тайна финансова полиция. Налагането на желязната германска воля над останалите страни довежда до политическото обезсмисляне на идеята за ЕС. Меркел все пак се записа в историята като жената, която постави край на мита за Европа. Днес ЕС е съюз на банките и това си пролича. Всичко се прави в тяхно име.

И как човек да не се сети за онзи политически циничен, но пък брутално истински афоризъм на Уинстън Чърчил: "На всеки 30 години Германия трябва да бъде бомбардирана. Винаги има за какво". Но аз не им желая бомбардировка. О, не. Това е милостив вариант, желая им някой ден да опитат от своето собствено лекарство. 

Дано да се задавят с него.