Изборите поставиха една интелектуална загадка, над която е добре софийските протестиращи да се замислят. На балотаж във Варна отидоха кандидати, които бяха определени от политолози като "хора на статуквото". Този, който трябваше да мине за лице на новото, различното и не знам какво си, остана трети. А всичко това, съчетано с ниската активност, е като политически пъзел, който трябва да бъде разгадан, за да се опитаме поне за малко да разберем тези налудничави и бурни времена.
Как се сменя статукво, ако не излезеш да гласуваш? Това е въпрос към всички избиратели. Можеш да си стоиш вкъщи и да скърцаш със зъби на властта, ама като не отидеш да си пуснеш бюлетината, властта печели поне с две на нула.
Всъщност не бива да се драматизира ниската активност. При висока активност на избори, България винаги си натриса поредния месия, чудотворец, супергерой или продавач на надежди. Заради това дясната теза, че човек е същество "рационално", звучи като детска приказка. Очевидно много хора си представят победата над статуквото като някакво чудо. Не излизаш да гласуваш, а статуквото само си пада. Приказно е.
Хората извън София май не са толкова отвратени, колкото объркани. Трудно е човек да е объркан от това, което се разиграва в България. 10 хиляди души в София изземват цялото внимание на обществото, а отстрани това изглежда като карнавал с неясна цел. Да не говорим, че формулиран като карнавал, протестът просто не може да излъчи свои фигури, които да подменят статуквото.
И какво се получава накрая. Протестиращите не са субект и като се стигне до избори, изведнъж политолозите с изумление почват да виждат как "хората на статуквото" печелят вота. И какво ще рече статукво, когато говорим за един мажоритарен избор, какъвто е кметския?
Знам, че в епоха, в която всички крещят, никой не е способен да слуша, но всъщност в мига, в който протестът си въобрази, че с една оставка ще се случи чудо, той си пропиля енергията.
Чудо няма да стане.
И вероятно това е най-доброто, което може да се случи.
