Един ироничен клип за процесите в лявото пространство накара всички медии да изригнат радостно като дете, което е видяло лакомство на витрината на сладкарница. От два дни всички се занимават с това видео, което в пародиен вид представя битката между Сергей Станишев и Георги Първанов като дуел в Русия по времето на Пушкин. Закачката е ведра, шегата е супер.
Иронията е мощно политическо оръжие, но пък медийният интерес към тази пародия е тотално сбъркан. Този интерес по изкривен начин показва какво не е наред в политическото светоусещане. В България лидерските битки изглеждат толкова странни, така абсурдни и невъзможни, че карат медиите да се държат като болонки, надушили кренвирш. Няма нищо по-естествено от лидерското състезание в една партия. Няма партия в Европа, в която да не се провеждат такива. Мартин Обри победи Франсоа Оланд на вътрешнопартийни избори за лидер на френските социалисти. В Лейбъристката партия в битка за постта влязоха двама братя - Ед и Дейвид Милибанд. В крайна сметка, след оспорвана и нагорещена кампания, лидер стана Ед. Лидерската битка е триуф на идейността в една партия. Това е най-нормалния начин на обновление и консолидация. Но в Европа.
В България е като в огледалния свят. Тук всички партии са лидерски и това напълно лишава политическия пейзаж от възможността за лидерско състезание. Единственият начин лидерските партии да се променят е някой да ги напусне и да си направи нова партия. Както навремето направи Иван Костов. Както сега прави Капка Георгиева. Както направи и Бойко Борисов. Тук партиите се размножават със скоростта на светлината. България просто никога не излиза от сезона на политическото пъпкуване. Но, клонирането на партиите води след себе си всички дефекти, които са толкова големи, че дори медиите са ги възприели като нормални.
Медиите носят огромна част от вината за това,, да се мисли, че битката в БСП е на личностна основа. Те просто вече не са в състояние да разпознаят политическите спорове и да ги пресъздадат разбираемо. А между Станишев и Първанов все пак има очертани разлики, стига, разбира се, да имаше кой да ги чуе и разкаже. Първанов например се обяви за по-широка коалиция около БСП, проект, който се доближава до това, което навремето реализира с прословутата Солунска четворка. Станишев веднага репликира на тази идея. Той припомни, че резултатите от праламентарните избори през 2001 година никак не бяха от най-добрите за БСП и настоя преди всяка коалиция, левицата просто да начертае идеите и принципите от които няма да отстъпи. Широката коалиция, на която е радетел Първанов, предполага и една по-отворена политика, социал-либерална, докато Станишев, особено откакто е председател на ПЕС, е категорично против размиване на лявото. Тоест - в БСП има дебат на идеи, но никой не може да го види. Всички са увлечени в това да гледат иронични клипчета.
Ами нека после да не се оплаквавме, че политиката произвежда само балони.
Политиката, която е разказана като сапунка, може да произвежда само балончета.
