Напоследък, който и вестник да отвори човек, се чувства, че все едно е попаднал в гробище. Всички леят сълзи за някаква десница, която предала на избори дух, едни гръмотевични жалейки се пишат, валят коментари, закани, нови лидери. Очевидно, обаче, гробището, на което е предала дух десницата, е нещо като резерват за зомбита, защото в повечето некролози, които прочетох, се долавяше една увереност, че десницата ще излезе от пръстта, ще се поотупа от червеите и пак щяла да тръгне на лов за избиратели. Аз обаче съм гледал по филмите и знам, че зомбитата не са обикновени ловци - те все търсят да хапнат малко мозък. Ето защо с удивление започнах да чета тази сага от политически коментари и меланхолични четива и то с интерес, с който не следя дори култовия сериал "Живите мъртви".

Но, да се върнем на темата. Не е минала още една седмица от смъртта на описваната Десница и вече се появиха толкова кандидат-спасители, че на човек му става трудно да ги следи. Единият щял да възстановява десницата в интернет. Очевидно пичът си мисли, че като прасне два статуса, ще спечели куп гласоподаватели. Друг се канеше да гони всички стари муцуни, без да отчита риска, че когато Зомбито възкръсне от пръстта, може да не разпознае своите собствени и да започне да яде от тях. Трети жалостиво хлипа, че бил млад, богат, интелигентен, пък си нямал представителство и бил маргинал, а това се отразило на половия му живот, защото като нямал Десница и сексуалното му битие сериозно го закъсало.

Изобщо, след много четене, реших, че в тая работа с десницата има някаква далавера и в никакъв случай не трябва да изпускам модните тенденции. В помощ на моята партийна и спасителна страст се появи факта, че гимнастичката Илияна Раева също  щяла да прави партия и то с дясна насоченост. Охоооо, казах си аз, този път няма да оставя другите да си правят купона без мен. В края на краищата, щом ще призоваваме Зомбито от пръстта, искам да имам билет за първия ред, подходящо количество пуканки и поне две моторни резачки, за да видя дали наистина ще възкръсне от пръстта и какво ще ни каже - има ли задгробен политически живот и как се живее без субсидия там.

Тук ще ви представя моята декларация за спасяване и възстановяване на Десницата.

Госпожи и господа, уважаеми реститути и сноби на свободна практика,

когато десницата пукна, аз бях на три бири и заради това съм пропуснал този миг. Може би следващия път като умира аз все пак ще съм в съзнание и ще мога да реагирам навреме, но сега така съм пропуснал това събитие, че ето на - даже не искам да си връщам спомените, защото може да се окаже, че дамата, която съм ухажвал в пияно състояние, е била Люба Кулезич, а това ще ми нанесе трайни политически увреждания и биологически, и душевни спазми.. Но както и да е. Обявявам тържествено, че от този миг сформирам "Комитет за спасение на Дясното", за обръсване на Едвин Сугарев, в защита на теменужките на Иван Костов и за събиране на пари за платен достъп на Института за пазарна икономика до сайта "Horny teenage girls". Така де - малко порно няма да им навреди на тези пичове. Поне ще се научат да бъдат по-лабави в анализите си, а да не лаят като заклети девственици, които не са виждали женски гърди. Този комитет има за задача да изпълни ритуала по възкресяването на трупа на Десницата и също така отправя официален призив за отваряне на стриптийз-клуб на "Раковска 134", понеже тази сграда и без това се използва нефункционално.

Нашата вяра в безсмъртието на десницата е ненакърнена, защото десницата умря, но милионите, които сви от народа, са все още в нашите сметки. С тази декларация призовавам съдържателите на милионите да отпуснат малко от тях, че в тази криза как се съживява зомби без кинти. Или си мислите, че те, политическите вуду-ритуали, без пари стават, а? Днес, особено след като разделим наново милионите, е време пак да се погрижим Дясното да живне като стар ерген след "Виагра". Ние сме загрижени, че 55 български граждани се чувстват непредставени в парламента, защото те реват като за 500, а това ни изпълва с либертарианско самочувствие за държавна субсидия. Може да сме 55, ама пишем статуси като за 500 и следователно имаме право да си мечтаем за новата десница, която ще възкръсне и ще ни озари с нови министерски кресла.

Но каква десница сме, ако не бръкнем в раната. Ние трябва да отговорим на най-болезните проблеми на обществото. Трябва да назовем кипящата истина и морала, на които винаги сме били носители. Ние и само ние винаги сме били най-точните диагностици на кризите, нашите анализи са изумявали със своята точност, а зрението ни за реалните проблеми е изумявало световната политилогия. Ето защо нашата програма е в съзвучие с най-големите проблеми на обществото:

1. Незабавно преобоядисване на Марс от червен в син. Безогледният комунизъм на вселената не може да бъде търпян повече;

2. Създаване на сайт, където костовистки на средна възраст да се събличат в знак на протест срещу политиката на Путин за унищожение на молюските в Северно море;

3. Написването на книга "Мое дясно 2" от десни интелектуалци, в която да се обясни, че дискурсивно погледното, постмодерно предположено и структуралистки доказано е, че всички, които не са осъзнали колко велик е Костов, как е божествена осанката Му, а от погледа Му струи блага дясна светлина, са идиоти, дебили, комунисти, комплексари, маниаци, тъпанари...;

4. Издигането на паметник на брадата на Едвин Сугарев пред кварталната кръчма в "Красно село", където бардът на конспирацията написа най-възвишените си писма и където на ракийка и салатка направи най-важните си гладни стачки;

5. Създаването на комитет за спасение на жертвите на Путин - всички получили слънчев удар от гледката на голи рускини по Черноморието;

6. Държавно финансиране на издаването на книгите на Айн Ранд и принуждаване на младите ученици да четат пасажи от "Атлас сви рамене" (който смята, че заглавието е "Атлас повдигна рамене" - да ходи да учи английски). Който от тези малолетни комунистчета се пречупи и поиска да чете приказки - да си ходи в Северна Корея;

7. За Иван Костов казахме ли нещо? Костов е Велик. Велик. Велииииик! Теменужките му са деветото чудо на Драгалевци;

8. Организиране на поклонения пред местата на първите приватизации на десницата. Хор от млади ученици ще пее: "Приватизацийо, какво без тебе бяхме";

9. Организираните костовистки пак трябва да си късат тениските в знак на протест, че по някое радио са пуснали три секунди от руска песен - знак, че петата колона на Москва протяга кокалестите си пръсти към нашата държава;

10. Ежедневни беседи за реститути на тема: "Защо никой наем не е прекалено висок".

Лозунг: "Времето е наше. Щото го приватизирахме с РМД".

Партиен химн: "А ние тримата с Костов пием кафе". Подходяща песен, в която може да се сложат имената на членовете на цялата партия.

Ето как аз допринесох за спасението на десницата.

Очаквам благодарност, възторг, място в депутатска листа, аудиенция при теменужките на Костов и снимки на млади костовистки без дрехи, ако са останали такава.

Да живее Десницата!

Пръстта е слаба да спре жаждата за нови милиони!