В началото на март излезе проучване на "Галъп", според което в България само 22 процента от хората не одобряват строежа на АЕЦ "Белене". 71% подкрепят строежа и 7 се колебаят. Това са реалностите в българското общество.
В парламента обаче се разигра огледален вариант на тези настроения - 70 процента от депутатите подкрепиха спирането на строежа на атомната централа.
В какво точно се е превърнало Народното събрание? В криво огледало на народните настроения ли?
Идеята на демократичната политика е депутатите да бъдат представители на обществените настроения в управлението. Хората инвестират доверие в своите избраници, защото разчитат да имат глас във властта, която да бди за техните интереси и да слуша техните желания.
Кого точно представлява Народното събрание със своето последно решение? Гласът на хората е категоричен - 71 процента искат нова ядрена централа. Парламентът обаче поряза мнозинството от хората.
През ХIХ век в естетиката се бяха появили творци, които настояваха да има "изкуство заради самото изкуство". Според тях изяществото не се нуждае от друга публика, освен от себе си. В момента в България имаме парламент заради самия парламент. Депутати, които са си въобразили, че тяхната воля е по-силна и трябва да бъде наложена на мнозинството от българите. Очевидно парламентът не само не е представителен за обществените настроения и интереси, но е и самозатворен като в отделна реалност, която няма нищо общо с обществената.
Въпросът за представителността на парламента е ключов за модерната демокрация. В развитите страни това е тема, по която се водят ожесточени дебати, защото според модерните разбирания дори изборите нямат право на четиригодишна легитимност, особено когато настроенията на улицата станат много шумни, а протестиращите хора са мнозинство.
При нас хроничната липса на представителство и несъобразяване с хората много често се обяснява с клишираната фраза, че работата на политиците била "да взимат непопулярни решения". Това е измислено елитарно мислене, което може да взриви здравия разум. Защото то изхожда от презумпцията, че парламентаристите са някакъв интелектуално възвисен елит, който може да си позволи да насочва народа като овчар стадото си. В случая с "Белене" парламентът си позволи да лиши България от технологично бъдеще и реши самозвано, че страната ни трябва да се развива като бананова република, която е постигнала абсолютната си енергийна независимост - вече сама ще може да решава от коя съседна страна да си купи ток.
Но въпросът стои. Кого представляват 70-те процента депутати, които посякоха "Белене". Явно е, че не представляват хората в страната и не им служат, защото ако си мислят, че служат, те очевидно страдат от политическа шизофрения. Тяхното гласуване показва, че са представители на някой друг.
Какво прави един работодател (хората), когато неговият наемен работник (депутатите) не чува гласа му и изпълнява точно обратното на това, което работодателят мисли?
Съвсем представително го уволнява.
За нелоялност.
