Иронично е, но точно когато трябваше да отварят бутилките с луксозно шампанско, да подреждат масите с черен хайвер и да раздават скъпи пури, точно когато трябваше да празнуват мига на своето ново политическо щастие, защото успяха още един път да пробутат своя либерален новговор (този път изчистен като романтична поезия на гимназист - ултрадобрите срещу олигархитята), "експертите на прехода" изведнъж изпушиха драматично и двама от най-видните в течение буквално на два дни написаха гневни опуси срещу целия свят и най-вече срещу Велислава Дърева и Достена Лаверн.

Но понеже една от основните критики към Велислава беше, че изобщо се е осмелила да предложи на населението да чете дебелата книга "Експертите на прехода", трябва да заключим, че във фокуса на този мелодраматичен, шумен и истеричен гняв беше основно Достена Лаверн.

По въпроса за Велислава ще кажа няколко думи (аз съм й абсолютен фен), но сега ми се иска да разберем с какво Достена Лаверн предизвиква този шумен гняв, който дори звучи, извинявайте за израза, като мощно политическо уригване на някой, който е смятал, че на обществената трапеза вече всичко му е ясно и никога повече няма да има газове и подуване.

Лаверн е авторка на титаничния труд "Експертите на прехода", книга, която за първи път в най-новата история на България разбули невидимите нишки, които свързват тинк-танковете от неправителствения сектор. И като ви кажат невидими нишки, не разбирайте нищо конспиративно. Това е като прословутата "невидима ръка" на Адам Смит, с тази разлика, че невидимите нишки у нас са лесно проследими, защото източниците на кинти за тях са удивително предсказуеми. Без да дава оценка на нищо, Достена Лаверн описа демоничното функциониране на неправителствения сектор, задръстен от тинк-танкове, чиято функция е да налагат определена политическа линия с всички методи на въздействие.

Без да е прононсирана левичарка, Достена Лаверн, вместо левицата, извърши нейната пропусната и безнадеждно изгубена битка. Битка с либералните центрове, които бяха монтирани у нас и щедро финансирани, за да държат обществото в идеологическа усмирителна риза. Това става по много начини, но най-честият е директната заплаха и заклеймяване. Това е тоталитарното посочване на някой с дълъг пръст, амбициран от долари, и неговото сатанизиране чрез определения като "рубладжия", "комунист", "болшевик", "ненормалник". Този речник на омразата, този език на нетолерантността така бе имплантиран в нашето общество, че се изроди в маниакално виртуално хейтърство. А оттам мина в речника на всички обикновени хора и особено на старите реститутки, чийто основен смисъл за живот са наемите, които получават и обидите, които могат да нанесат.

Давам ви дори пример. Един път в едно радиопредаване бяхме заедно с политолога Антон Тодоров, убеден десничар и антикомунист. Той обаче има нестандартна гледна точка по някои теми (дискусията беше около "Пуси Райът") и когато той я изрази, веднага по телефона се обади някаква истерична леля, която го нарече комунист и путинист. Убеден съм, че Антон Тодоров за първи път в живота си бе наричан така, защото гледаше удивено.

Но тук мисълта е друга. Тези идеологически фабрики са имплантирани да служат като политически ограничител на въображението. В мига, в който преминеш някакви граници, веднага се обаждат заклеймителите. В този смисъл идеологическите центрове не само не продуцират някакво знание, а са антиинтелектуални в своята най-дълбока същност. В момента, в който се отклониш от зададените предварително позиции, веднага получаваш етикет. Това е вид идеологически тероризъм, който системно бе упражняван с години у нас. И заради това, като видя експерт от тези тинк-танкове, който с крокодилски сълзи жали, че у нас нямало нормална левица, ми идва да купя всички албуми на Азис и да го накарам да ги изслуша насила един подир друг, най-малко в течение на една седмица. Именно ефективността на тяхната усмирителна риза корумпира въображението на левицата и я доведе дотам, че тя да изпълняа десни идеи и да се фука с тях. Да не говорим, че сега част от тези тинк-танкове май се опитват да си създадат нова корпоративна левица, по-скоро "левичка", защото, когато човек види как край Саша Безуханова се въртят млади левичарчета с речник на костовисти, му стават ясни някои неща или поне почва да подозира.

Двата основни писъка, които бяха нададени, принадлежаха на Деян Кюранов и Огнян Минчев. И на двата писъка може да се посвети психоаналитична студия, но тук ще ги обобщим на едро, защото не можем да се занимаваме твърде подробно с тези страдащи души, ако искаме да запазим късче здрав разум.

Болката на Кюранов, изплакана в отворено писмо до Велислава Дърева, се концентрира в това, четя е имала нахалството, наглостта и дебелоочието да препоръча на народа да чете книгата на Достена Лаверн. От този факт Кюранов започва да вади тежки библейски изводи и да обвинява Дърева, че има личен, но не и политически морал.

Няма нужда човек да е академик по психиатрия, за да разбере откъде идва гневът на Кюранов. Велислава е символ на идейна последователност, непоколебимост и чистота. Тя е била нетърпима срещу тоталитаризма и точно заради това днес не може да приеме този дидактичен неправителствен идеологически тероризъм, който иска да смаже всеки зародиш на различно мислене. Кюранов обаче, който удобно е взел завоя и в момента се намира във ВИП-класата на прехода, не може да понесе тази гледка, защото съществуването на Велислава всеки ден, всеки час, всяка секунда доказва неговата политическа мизерия. Изобщо не се съмнявам в личния морал на Деян Кюранов, но неговият политически морал е свършил като бутилка водка в ръцете на алкохолик.

Точно това го вбесява и в Достена Лаверн - една крехка млада жена, само с една книга разкри обвързаностите в сектора на тинк-танковете. Нещо повече - тя си бе направила труда да изследва номенклатурния произход на повечето "експерти" и така на практика, без тежки думи, а с факти, доказа голямата подмяна на прехода.

Това не можаха да й простят.

Заради това съскат срещу нея.

Като казахме съскане, неизбежно трябва да минем към текста на Огнян Минчев, който е пълен основно със съскане и закани. И това е странно.

Анализите на господин Минчев винаги са пристрастни, в което, между впрочем, няма нищо лошо, защото анализаторите не са небесни същества, изчистени от свои собствени идеи. Това, което прави впечатление в случая, обаче, е нивото на засилена емоционалност, направо на свръхдраматизъм в този текст. Изобилието от епитети, ирония, нападки съвсем не говори за някакъв триумфализъм, а по-скоро за безкраен яд от нещо.

Минчев е бесен на факта, че "експертите" отново са изкарани под светлината на прожекторите и в гнева си обяснява това с "малодушието на левите интелектуалци", които са останали по средата във времената на прехода. Политологът много се гневи, и тук вече намесва Достена Лаверн, че нейната книга послужила за "библия на гузната съвест за "левите" интелектуалци, пропуснали да осмислят и повлияят на прехода от последните 25 години".

И най-накрая господин Минчев смята, че това е подмолен опит да се припише състоянието на държавата на експертите, а не на посткомунистическата номенклатура, която опоскала страната.

Това, което Минчев обаче пропуска да каже, е, че тези "експерти" също са част от тази посткомунистическа номенклатура - директно продължение на комунистическата такава. Не е ясно защо е толкова бесен на БСП, определена като "развратница", а пропуска да види комунистическите биографии на своите така независими и обожествени колеги. Защото от книгата на Лаверн аз не останах с впечатление, че тя дава индулгенция на посткомунистическата номенклатура. Тя просто осветли онази част от нея, която мигрира в гражданския сектор и узурпира "експертното" начало, за да е сигурна, че нейната власт ще е безгранична, неограничена във времето и най-важното - неизбираема от никого, защото тези "експерти" всъщност са узурпатори - никой не ги е избирал, никой никога не ги е надарявал с доверие, те иззеха анализа, за да им служи с политически цели.

Изобщо не става дума за парите на Сорос, на които се спира Минчев. Ама изобщо. Става дума за това, че усмирителната риза, която сложиха върху обществото, в един момент стигна фолкзвезда от папарашка снимка.

Достена Лаверн в своята книга е разкрила и безкрайната изменчивост на техните идеи, както и нищожностите на техния анализ. "Експертите на прехода" не коментират от обективни позиции, те извършват сложен шамански политически ритуал, който трябва да замаскира истината.

Не ми вярвате.

Ето ви едни думи на Огнян Минчев, казани буквално седмица след изборите на 12 май:

"Интернет интелигенцията се превърна в неочакван съюзник на олигархичното задкулисие в осъществяването на практическото оперативно мероприятие за отстраняването на ГЕРБ от власт"

Дали е прав?

Ако е прав, то значи и днес тази интернет-интелигенция е съюзник на олигархията в отстраняването на Орешарски от власт.

Нали интернет-интелигенцията пак е за протестите? Или пък олигархията се е отказала от този съюз?

Защо сега политологът не развива подобни тези? Защото в случая той не се опитва да анализира абсолютно нищо.

Достена Лаверн в книгата си е хванала доста такива противоречия и именно това опровергава тезата на Минчев, че те са правили научни проекти. "Експертите на прехода" специализираха в политическо инженерство. И, подобно на едноклетъчни амеби, сега опитват нещо ново с нов инструментариум.

След като усетиха, че самата идея за политика е дискредитирана, те описаха граничната линия по нов начин - гражданите срещу мафията.

Формулата е добра.

Това, обаче, означава ли, че на протестите няма хора, които обслужват задкулисия?

Това индулгенция ли е за кръга "Икономедия"?

Хората на Костов не са ли част от тази дългогодишна политическа мафия?

Меглена Кунева не е ли обвързана със задкулисията, а?

Поетичността на една формулировка съвсем не я прави автоматично вярна.

А за Дърева - обясненията пак са същите. Дърева е символ на идейността, която не се променя от конюнктурата. "Експертите на прехода" са триумф на конюнктурата над здравия политически смисъл и разум.

И по една случайност точно днес тази битка се оголи. Просто политическите стойности се разпаднаха и в руините се видяха озъбените вампирски зъби на експертите. Заради това побесняха и шампанското им загорча.

Има една великолепна песен - "Еverybody knows" на Ленърд Коен. Нейният първи куплет е писан все едно за България:

Everybody knows that the dice are loaded

Everybody rolls with their fingers crossed

Everybody knows that the war is over

Everybody knows the good guys lost.

В нескопосан превод:

Всеки знае, че заровете са подменени,

всеки ги хвърля с кръстосани пръсти,

всеки знае, че войната свърши,

всеки знае, че добрите загубиха.

Добрите наистина изгубиха 25 годишната война.

И на фронта останаха само злите.

И сега най-гадното е, че най-перфидната част от злите се опитва да се направи на добра, светла, знаеща и небесна.

Но пък това ме изпълва с някакъв странен оптимизъм.

Фактът, че злобеят, говори за това, че добрите все пак са спечелили някаква битка.

Макар и още да не знаят коя точно.