Въпреки, че от 2007 година сме членове на ЕС, това не бива да ни затваря очите пред един основен факт - България и Европа съществуват в паралелни реалности. Това трагично разделение веднага може да бъде усетено по разликата в политическите новини и поведение в единия свят и другия. Несъвпадението веднага изгаря очите.

Германският президент Кристиан Вулф подаде оставка в мига, в който прокуратурата му поиска имунитета, за да започне наказателно преследване срещу него. Всичко това заради връзките му с богати бизнесмени и получаването на изгоден жилищен кредит.

Министърът на културата на Гърция Павлос Геруланос също подаде оставка наскоро. С това действие той пое отговорност за невиждан обир на музей в Олимпия.

Британският министър на енергетиката Крис Хюн също подаде оставка след като го обвиниха в лъжа отпреди 9 години.

В този свят общественият живот има определена политическа логика. В него оставката е естествен начин за поемане на отговорност. Нещо повече оставката е символ за последователност на мисленето, за разбирането, че човек носи последствията за действията в своя обществен и личен живот. Оставката там е толкова естествен акт, че обществото дори не би разбрало, нито приело отказ на компроментиран министър да се оттегли. Защото подобно мислене просто няма как да се появи.

В обратния свят обаче и мисленето е съвсем друго. Хващат финансовия министър Симеон Дянков в лъжа - на заседание на Министерския съвет той казва, че 800 хиляди семейства имат влогове между 50 и 200 хиляди лева. Думите му са документирани, но трагичната истина е, че финансовият министър си позволява да говори празни приказки на правителствено заседание, защото подобни домакинства едва ли са над 20 хиляди. От тези думе обаче нищо не следва. Медиите ги подминават с хладно мълчание. Финансовият министър дори не излиза да се коригира.

Това, освен признак за тотална инфлация на политическия език, е и пример за абсолютна инфантилизация на обществения живот. Само на децата им е позволено да говорят спокойно измислици без да носят последствията си за тях. Трябва да се плашим, ако един финансов министър има литературно въображение, защото това предвещава бюджетни цифри като сюрреалистични рими.

Полицията пребива невинно семейство, крие данни по друг важен случай, но вътрешния министър не смята за необходимо да се оттегли. Това е много странно разграничие - сякаш министърът не носи отговорност за това, което прави. Сякаш има разделение между кофти управление и ангелите, които управляват. Това си е направо мистика от висш порядък, но фактът, че обществото приема това несъвпадение, вече говори за някакъв вид митология.

Несъвпадащото съществуване на тези два свята не може да бъде измерено както трябва с думи, а различието на действията просто е парализиращо. Може би заради това чуваемостта между тях е толкова трудна и почти невъзможна.

Комуникация между паралелни вселени все още няма открита.