Ще бъда честен и веднага ще призная, че никога не ми е пукало особено за десницата в България. Това пространство, освен че ми е скучно като безкрайна американска сапунена опера, в годините на прехода се свръхзадръсти от политически субекти, а от един момент нататък просто заприлича на психиатрия, която е изпаднала в остър недостиг на антидепресанти.
Но, откакто София протестира, изведнъж всички отново заговориха за "нова десница", появи се хаштаг #НоваДесница във Фейсбук, знайни и незнайни журналисти започнаха да канят птеродактилите на прехода (това е особена група от хора, която включва странни личности от калибъра на Евгений Михайлов и Едвин Сугарев). А това, което ми е най-интересно е, че именно птеродактилите на прехода започнаха да говорят как обществото било тръгнало напред в бъдещето, а политическата система останала назад. Очевидно това е неизменната част на всеки политически птеродактил - той никога не се възприема като архаична останка от незапомненото минало, а се изживява като буревестник на бъдещето с блеснал поглед.
И понеже напоследък в българското общество са се натрупали цяла серия от амнезии, реших, че аз ще трябва да съм този, който ще се нагърби с тежката, досадна и упорита задача да припомни някои неща. Първата амнезия на телевизионните птеродактили от прехода е фактът, че близо 4 години те така радостно и щастливо обслужваха ГЕРБ, че на фона на днешния им гняв и патос, това изглежда почти нереално. Но беше точно така. Втората амнезия е, че ГЕРБ някога изобщо са били на власт. Да, знам, в епохата на социалните мрежи и истеричните сутрешни блокове е трудно човек да си спомни какво е правил дори вчера, но нека да припомним, че до месец февруари тази година на власт беше един човек, който се наричаше Бойко Борисов, а тази част от десницата, която сега го играе гневна, протестираща и шумна, го подкрепяше в негови ключови решения. Не разбирайте думите ми като упрек към протеста. О, не. Не се чувствам подготвен да се занимавам с целия протест, а и честно казано, не ми е интересно. Аз със страстта на биолог по древните видове ще се занимавам само с тази негова част, която пуска хаштага #НоваДесница и вече сънува някакъв свой бъдещ политически просперитет.
Има една основна отличителна черта на десния човек в България. Той никога не е виновен за нищо. О, не. Той е носител на абсолютната невинност и изящната чистота. Питаш го за приватизацията по времето на Костов, а отсреща ти отговарят убедено, че комунистите и ченгетата са я прецакали. Припомняш за "мистър 10 процента", а получаваш истерично вряскане, че това са лъжи на ДС. Викаш - добре бе, пичове, като сте толкова добри, защо после изобщо не се върнахте на власт и веднага получаваш стройна теория как внедрените ченгета от началото на прехода са прецакали всичко, а ДС и комунистите са саботирали бляскавите успехи. Десничарят винаги е подготвен, невинен и истеричен. Те отговорност никога за нищо не поемат. Защото, за да поемеш отговорност, трябва да си развил нещо различно от психика на четиригодишен, който кряска диво, че му няма играчките. Питаш го - защо подкрепяхте ГЕРБ, той веднага ти се зъби.
Връщайки се назад в историята, обаче, ще видим един траен дефект на това, което наричаме "традиционна десница" у нас. Те просто не могат да печелят избори без ексцесии. И двата пъти, които са били на власт, това е ставало след бурни събития и протестни вълни. През 1991 година дойдоха на вълната на гладната стачка на 39-те, а една година по-късно самоунищожиха кабинета си, през 1997 година пак дойдоха след бурни протести, след проваленото управление на Жан Виденов. После нещото, наричащо се "традиционна десница", можеше да участва във властта единствено през задния вход, паразитирайки умело върху настроенията на свиващия им се електорат.
Десницата никога не успя да спечели избори по ординерен, тоест - неексцесен начин, защото винаги се е чувствала по-добре да дудне за морал, а не да предлага конкретни икономически решения. Не ме разбирайте погрешно - политиката е 50 процента морал и 50 процента икономика. Само че това, което се нарича "традиционна десница", така го удари на месиански послания, че само най-върлите им фенове вече могат да проследят неразбираемата нишка в тях.
И сега най-важното. #НоваДесница може и да има един ден, само че, както БСП в момента се пържи в ада на собствената си глупост и простотия, така и десните трябва да излязат и да си признаят за собствения си танц с олигархията. Аз разбирам, че от хора, които са си присвоили цялата невинност на света, човек не може да очаква разтърсващи самопризнания, но в името на колективния разум на нацията е добре поне веднъж някой десен да си признае поне малко вина, миниатюрно късче вина за ситуацията, в която е България днес.
Полетът на птеродактилите по телевизионните екрани обаче показва, че моето очакване е обречено.
България вероятно се нуждае от силна десница. Но тази десница, която се готви сега, се опитва пак да възникне от един протест, който дори не е неин, въпреки опитите да си го приватизират, както само те си знаят. И понеже, като кукувица, тя се опитва да възникне там, където не й е мястото, заради това си казах, че нещо в българската политическа действителност е дълбоко сбъркано. Левицата изпуши и изперка (това си е моята болка), а десницата пусна чудовищата си от подземието пак да ни занимават със своите стари, никога несвършващи драми.
А пък хората са по улиците и викат.
Ако можеха да викат в хаштагове, обаче, сигурно нямаше да викат #НоваДесница
Най-вероятно щеше да е: #ВсичкиВърветеНаМайнатаСи
