Суперзвездата на НДСВ, бившата еврокомисарка, бившата кандидат-президентка, настоящата партийна строителка Меглена Кунева официално напусна НДСВ вчера. Това действие сигурно изглежда много правилно на събраният около нея екип от политически пиявици, които отдавна си търсят ракета носител, която да ги изстреля в парламента. Но от друга страна действията на Кунева слагат край на идеята, че тя може да бъде мотор на някаква промяна към по-добро.
Защото бившата еврокомисарка не е жертва, а галеник на съдбата. Тя щеше да бъде госпожа Никоя, ако не съществуваше НДСВ, което да я направи популярна и да й придаде бляскав медиен имидж. Кунева получи всичко от своята партия, но сега, когато времената са други, тя предпочете да се спаси по терлици.
Идеята да си голям политик обаче не се състои в постоянната повратливост и вечните маневри, а в способностите на един човек да се бори за каузи, които може и да изглеждат загубени. Кунева предпочете утъпканите пътеки, баналният обществен конформизъм, лесният изход. С други думи самичка пое към своя окончателен залез, дори и днес всичко да й изглежда като триумфална победа.
Нека да припомним още нещо. След първия тур на президентските избори миналата година, след като пред очите на хората се извърши радикална подмяна на техния вот с манипулации, фалшификации и полицейщина, Кунева отказа да вземе страна. Предпочете да говори за съновидението си, че ГЕРБ и БСП са едно и също нещо.
Образът на загрижената за гражданите се пропука още тогава.
А сега просто пукнатините се увеличават.
Пук-пук.
