В прословутото слово "За ползата от плажното масло", което се приписва на Кърт Вонегът, но негов автор не е той, а колумнистката на "Чикаго Трибюн" Мери Шмич, има един покъртителен цитат:
"Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните".
Само на подобна омекотена меланхолия към прокълнатото историческо време на България отдавам невероятните дози от виртуално възмущение към цирковете, които Волен Сидеров устрои в първия незабравим ден на 42-ия парламент. Искам да ме разберете добре. Изобщо не за защитавам този политически перко, чиято обществена опасност стана ясна още преди инцидента пред джамията в София, в един полет на "Луфтханза", където той бе замерял стюардесата със сандвичи. Тогава му се размина, защото ГЕРБ го покриха, ама хайде сега да не ровим костите на тази история. Идеята ми е, че българският парламент винаги е бил пълен с ексцентрични птици, страшни скандали и цял куп недоразумения.
Нека да припомня някои по-значими от тях. Паметливите репортери още си спомнят Иван Костов през 1991 година като финансов министър в кабинета на Димитър Попов. За да се скрие от репортерски въпроси тогава, той започва да се крие зад фикуси като индианец в джунгла. А да припомняме ли и следващия парламент, някъде вече през 1993 година, когато депутатът Венцислав Димитров изби с юмрук очилата на падналия малко преди това от власт Филип Димитров. Нека да ви припомня, че депутат в НС беше и Жорж Ганчев, с една група, в която бе събрал полумутри, стари куки и обикновени луди. В същия парламент прословутият социалист доктор Илия Баташки седеше на парламентарните банки с червило в ръката, за да го размахва към Йордан Соколов (тогава шеф на НС) всеки път, когато онзи го погледне. В България политиката и лудостта не само са флиртували помежду си, но имат сериозна връзка и сега нещата окончателно вървят към брак.
Вярно е, за разлика от другите звезди на психиатричния небосклон, Волен Сидеров се задържа на борда и вече трети парламент стряска народа и го кара да изпада в предположения дали изобщо пие някакви хапчета и как по дяволите е забил такова младо гадже като Деница Гаджева. Вярно е, сигурно уикендите във Франция в по скъпи мотели размекват сърцата дори и на националистическите красавици, но някои въпроси все пак остават.
Пак на меланхолията към миналото отдавам и станалото напоследък модно мърморене: "Писна ни от компромати, интриги, слухове, искаме дебати за идеи, политики, визия". Този рефрен е много на мода в ГЕРБ. Интересно е да гледаш хора, които през целия си живот са прочели около 1,3 книги, да твърдят, че се чувствали омерзени, омърсени, погнусени от кофти-кампанията. Те, разбираш ли, имали големи планове за Отечеството, ама им отнели правото да ги кажат.
Трябва да направим едно разграничение. Компромат и истина са две различни неща. Ако обявим, че Бойко Борисов е бил хванат с проститутка в централата на ГЕРБ и не приложим към това надлежен снимков материал - това е компромат. Ама да тръгнат СРС-ата, в които Борисов търгува с влияние или пък да заловят 350 хиляди бюлетини "надтираж" - това е истина, независимо от медийните гърчове на герберския мозък.
Наблюдавайки , обаче, независимото пространство Фейсбук, аз така и не съм видял някой да сподели статия, която почива върху здрава идейна основа. Основно се котират именно тези интригантски политически статии, които са солта на политиката и възпаляват интерес в душата. И в това няма нищо лошо, независимо, че е политнекоректно да го кажа така в прав текст. За 23 години преход България се отучи да разсъждава в идеи и визии, така че интригите станаха основен метод на действие, а политиката е онова, което се случва между тях. През 2009 година, когато ГЕРБ идваха на власт, не забелязах в тяхната кампания да изобилства от идеи и размишления. После за 3,5 години те така и не написаха една програма на правителството си, което поставя под голямо съмнение факта, че пичовете и сега са имали много какво да кажат. Те просто пискат, защото този път ги размазаха на тяхното поле - полето на интригата, в медиите, там, където те бяха най-голямата банда в квартала.
Аз не съм Макиавели и не ви описвам някаква възхвала на интригата като основен инструмент за политическо действие. Но дайте да не се правим на девици, в България позитивни кампании досега не е имало и не се очертава да има. Пардон, сбърках. Кампанията на Георги Първанов през 2006 година беше абсолютно позитивна. Тя бе толкова позитивна, че Първанов направи и невъзможното да придаде сила на своя конкурент от десницата Неделчо Беронов, за да пренебрегне напълно Волен Сидеров. Онова беше истински позитивна кампания, ама десните, гербаджиите, свободните деснеещи интелектуалци и до днес мърморят срещу нея. Защото позитивна кампания е възможна единствено в спокойна икономическа обстановка, при стабилни доходи на хората, при умерен обществен климат. В окото на бурята от протести, монополи, олигархия и полицейщина, нито един човек не би чул идея. Да, същият този човек би изгубил 9 часа да обяснява, че той е за позитивизъм, че искал идеи за проблемите, а не нападки, но хвърлил настрани всеки вестник, в който няма някоя интрижка, която да му грабне окото. Просто политиката може да е интересна и без интриги. Ама интригите я правят екшън-ориентирана и човек заема страна не само с мозъка, но и със сърцето си. Политика без интриги е като Бойко Борисов в опозиция - нелеп и скучен костюмар, който вече чете предварително написани текстове.
С други думи днес в България няма нищо драматично ново. А, всъщност пак сбърках. Има нещо ново - надцаканите в изборите за първи път не искат да си признаят поражението. Ама дори и елементарната математика е срещу тях. Разбира се, те могат да се изкарат жертви на всемирната гадост, на компроматната война, но срещу тях не бе приложено абсолютно нищо, което самите те не са ползвали. Това е все едно двама касапи да се обвиняват в липса на хуманизъм. А и ме дразни тази изтрещяла нотка на фалшив морализъм, която срещам по много текстове. Че парламентът бил непредставителен, срам за обществото. Общото между тези мнения е, че идват обикновено от хора, чиито партии останаха зад борда. Значи така - ако вашите партии са вътре - парламентът е готин, ако ги няма - прилича на обществена тоалетна в община във фалит, така ли? Този двоен стандарт всъщност ни пречи да оценим положението рационално.
България прилича на себе си от 2009 година, само където е малко по-изтрещяла. Аз мисля, че това е абстиненция. Просто ГЕРБ свръхзадръстиха организма на обществото с отрови и сега всички, за да спасят душата си, пищят за някаква чиста политика. Чиста политика може би има на небето. Тук политиката е това, което е - мръсна, нечестна, но понякога върши добри неща. Което не означава, че не трябва да се борим за идеи. Точно обратното. Борбата за идеи става най-важното нещо на тази земя. Но хайде да ми дадете от време на време да се позабавлявам с мъките на прекършените интриганти, а? И признайте и пред вас - забавно е.
