Тези дни Мая Манолова (която се оказа най-големият мъж в БСП, или поне човекът с най-мощните топки в парламентарната левица) бе заснета в един много интересен сблъсък с протестърите пред Министерския съвет. Гледах няколко пъти клипчето с нея, за да се убедя, че това, което ме порази, е истина. Оказа се, че сетивата ми не ме лъжат, както и анархистките ми инстинкти.
Мая Манолова успява да заведе разговор с протестиращите. Този разговор е мъчен, труден, изпълнен с недоверие, но е истински разговор. Хората я питат, спорят с нея, но в крайна сметка, ако не е искала такива мигове на напрежение, просто никой не я е карал насила да става депутат.
Както върви този мъчителен разговор, но разговор, изведнъж се появяват две млади жени със забележителни бюстове и започват да истерясват. Викат, крякат, пищят – “Оставка”. Виковете им привличат други от тяхната природа и това, което беше един разговор, бе абсолютно унищожено.
Започна някакъв опит за психическа репресия над Манолова, но с доста неподходящ адресат, защото така или иначе не само, не успяха да я сломят, но дори след гледането на клипа Манолова става симпатична. Всяка жертва на подобен тип агресия е симпатична, каквото и да разправят убедените костовисти и истериците на свободна практика.
Поразяващото в клипа е, че аз успях да разпозная едната девойка, която се появи, за да съсипе диалога. Нейното име е Зорница Миткова и тя е пиарка в агенцията на Ивет Добромирова (също ултраактивни протестърка) “PRoPR“. Миткова не е ново лице сред протестите.
Тя е тази, която произведе сегрегаторската формулировка, че сега протестирали “младите и симпатичните” за разлика от селяните и простаците, които протестирали преди. Миткова често се явява по телевизионните екрани, за да говори от името на протестиращите, въпреки офицалната фукня на протестърите, че си нямали говорител, лидер и платени спонсори. Дори в една статия я бяха изографисали като “фалшиво лице на площадната демокрация”.
Именно идването на Миткова разваля разговора. Същата Зорница Миткова се чува как кряка на Манолова: “Мен ме е срам от вас!”. Всеки има право на личното си мнение и на личния си срам, но госпожа Миткова вече дължи обяснение за мотивацията на своето поведение. Нейната намеса в един разговор просто го провали, защото най-вероятно поставената задача е била такава.
Всички медии непрекъснато повтарят, че трябва диалог, но ето че един човек от протестърите, телевизионно лице, се намеси грубо насред диалога, за да го прекъсне с обиди, лични квалификации и прииждаща агитка, която кряска, за да заглуши вече всеки здрав разум.
Отдавна се знае, че поне няколко пиар-фирми работят върху имиджа на протеста. Организацията на толкова нафукано-патетични акции като пускането на фенери в небето, роял на площада пред Народното събрание, изкарването на десетки еднотипни лозунги, но мислени в една и съща лаборатория – протестът продължи твърде дълго, за да не се досетим за неговата технология. Но пиарките са пуснати в неговите редици, очевидно за да играят ролята на политически офицери, направо казано – на политкомисари.
В Червената армия, а и в повечето социалистически армии по света, имаше специални политически офицери. Командирът на едно подразделение се грижи за тактиката и боеспособността, а политкомисарите бяха за недопустими политически мисли в главите на войниците, както и съблюдаването на правата вяра.
Очевидно ролята на политкомисарите днес е иззета от пиарките, които съвестно бдят да не би някой да се отклони от политическата роля на протеста. Задачата е дадена – протестиращите трябва да бъдат изкарвани светли, уменни, прелестни, красиви, очарователни, модерни и богати, но които властта не чува и не иска да си говори с тях. Поведението на Манолова разчупи този шаблон и заради това политкомисарката Миткова веднага се довлече да установи политическа дисциплина и да стегне протестърските редици.
Прословутият Дмитрий Фурманов, който е написал книгата за Чапаев, всъщност е бил политофицер, прикрепен към легендарния командир. Самият Чапаев макар и естествен военен гений, е бил слабо подготвен политически и болшевиките му пращат човек, който да възпита народния герой.
Пиарките днес са в ролята на Фурманов – те бдят за правилната идеология като някакъв свръхмедиен Биг Брадър и се намесват, когато видят някой да се отклонява. И понеже този протест си вярва, че не е контролиран, пиарките трябва да изпълняват своята мисия тихо и незабележимо, но понеже поведението на Манолова се отклони от очакването, пиарката на Ивет Добромирова просто трябваше да наруши обичайната си роля и да изпълни възложените задания.
Протестърите толкова често говорят за това, че те са не организирани, а спонтанни. Че нямат лидер, а са въплащение на ходещата среднокласова демокрация. Че нямат лидер, а са нещо като протестен кибуц, който възниква отново и отново всеки ден. Натрупани накуп тези определения са толкова абсурдни и влизат в толкова тежко противоречие с очевидната организация и изливането на пари, че човек и да иска няма как да изпита съмнения в съществуването на политкомисариат, който бди за посланията и правоверните идеи.
Как иначе можем да си обясним прогонването на много мирни хора от протестните редици, които обаче са имали наглостта и безочието да защитават невписващи се в политическия дневен ред каузи – безусловен базов доход например, или абсолютно пълен мажоритарен вот? Нали протестът е на всички? Но не, политическите офицери винаги са били доказателство за това, че протестът не само не е за всички, а и за това, че протестът има своя скрита идеологическа цел, която не е готов да формулира, защото не е наясно все още какво е общественото отношение.
Преди няколко дни описаната тук политкомисарка бе пуснала и статус в който открито плюеше телевизиите, че канят определени хора. Нейният гняв бе насочен към Велислава Дърева. Политкомисарката Миткова се възмущаваше как може да я канят в студията.
Аз някъде по този повод формулирах едно основно правило, с което да определим какво е демокрация: Това, че Дърева те дразни, е легитимна позиция. Това да искаш да спреш да я канят където и да е, вече е полуфашизъм.
Позицията на пиарката беше странна за един човек, който се представя за обикновен протестър. Но за един политкомисар подобно мислене е съвсем естествено. Тя трябва да си заслужи хонорара в края на деня и да докладва, че масите са с правилно идеологическо съзнание и не си позволяват да се заслушват в това, че властта все пак иска да си говори с тях.
Винаги съм знаел, че най-голямата подмяна в 21 век е подмяната на истинската политика с пиар. Пиарството е майстор на ефектни афоризми и политически послания, които се родеят с романтичната поезия, но не може да предложи истинско лидерство и стратегия за управление. Защото просто не му е това работата. Политкомисарите на протеста обаче не го осъзнават. Те вече са запленени от своята роля, но пък и се озлобяват от ден на ден, че технологиите им дерайлират и не искат да работят по начина по който са замислени.
Но това, както се казва е съвсем отделна тема, за съвсем отделно оплакване. Тук оплакваме нещо друго. Един политически офицер с големи цици провали един труден, но интересен опит за разговор протест – власт. Тя изпълни задачата си и сигурно спи доволна и прегракнала.
Съжалението е за всички нас.
Очевидно лудницата продължава, за радост на санитарите и политическите офицери.
