Лобитата в левицата влязоха в най-мощната битка от 15 години насам, победителите и труповете ще бъдат броени в края на май

Откакто бившият президент Георги Първанов даде заявка, че ще се кандидатира за лидер на БСП и започна неспиращата си обиколка из партийните структури в страната, обстановката в левицата се нажежи почти до фатално червено. Столетницата започна да жужи като кошер, а интригите, които всеки ден се носят из „Позитано” 20, могат да напълнят със сюжети поне три телевизионни сапунки. След като в края на ноември миналата година Сергей Станишев бе избран за лидер на Партията на европейските социалисти, макар и временен, много анализатори грешно предположиха, че това е краят на вътрешнопартийното противопоставяне, а битката за председателското място предрешена. Всъщност стана точно обратното – постоянните обиколки на Станишев в чужбина дадоха силен коз в ръцете на Първанов, който започна отдалече своята атака с обвиненията, че БСП е в ужасно лошо организационно и политическо състояние, а по-късно обвини Станишев, че няма да му остава време за работа тук в България. Постепенно езикът и тонът на обвиненията ескалираше, за да се стигне до сегашното състояние в левицата, което е известно като „време разделно в БСП”.

Появата на Първанов като кандидат-лидер отпуши процеси, които зрееха на „Позитано” 20 от 2009 година насам и показаха, че леещата се от пресконференциите скука е била измамна, а всъщност големият екшън предстои.

Под крилото на президента

За журналистите е най-трудно да разконспирират кои хора в страната и в парламентарната група на Коалиция за България гравитират около Първанов. Съвсем открито на страната на президента стои Кирил Добрев, който скъса своите топли отношения със Станишев с едно интервю във в-к „24 часа” със заглавие: „На БСП сега й трябва луд с пушка”. Румен Петков, който винаги е бил сред най-приближените на Първанов, също заряза партийната дисциплина и открито се присъедини към лагера на бившия президент. Твърд първановист от много години е и бившият главен редактор на вестник „Дума” Ивелин Николов, за когото се говори, че е натоварен със задача да упражни своето влияние върху младежката организация на БСП и да дръпне повече млади хора в подкрепа на президентската кауза. Появата на лявото острие Корнелия Нинова на конференция в Благоевград рамо до рамо с Първанов, също я постави в неговия лагер, нещо, което тя до този момент не е отрекла по никакъв начин. Според запознати, в последните две седмици на страната на експрезидента е застанала и евродепутатката Илияна Йотова, която е била засечена на няколко места в страната да агитира в полза на Първанов и да призовава за смяна на статуквото в БСП. Сред първановистите открито бил и бившият здравен министър Евгений Желев.

Тактиката на бившия държавен глава е да дърпа на своя страна депутати и най-силните кметове на левицата, към които той винаги е имал специално отношение. Към него почти сигурно гравитират градоначалникът на Търговище Красимир Мирев, кметът на Попово Людмил Веселинов, на Разград-Денчо Бояджиев, както и още няколко легендарни червени кметове. Обиколките на Първанов из страната много подразниха ръководство на БСП, защото по този начин на практика той ясно показва откъде разчита да дойде неговата сила на конгреса. Само ден, след като беше посетил Монтана, шефът на местните социалисти д-р Емил Константинов обяви, че Станишев е персона нон грата в областния град.

Бившият президент е спечелил на своя страна и цялата пернишка организация на социалистите. Самият той даде знак за това, като се записа за редови партиен член в родното село на Георги Димитров Ковачевци.

Политологът Огнян Минчев обича да нарича Първанов „най-високопоставеният политически представител на българската олигархия”, но засега това твърдение е лишено от всякакви основания, защото фигурите с пари в БСП, като областният лидер на Пловдив Георги Гергов, досега не са заявявали някакви предпочитания и не е ясно на коя страна клонят и къде ги влече сърцето.

Я не архар, дорогой

Към настоящия момент лагера на Станишев е доста по-пълен, което не означава почти нищо, защото отчетно-изборните конференции тепърва започват и никой не е в състояние да прогнозира техния завършек. Пръв за активен станишевист се обяви депутатът Антон Кутев. Само ден, след като Първанов даде своята лидерска заявка, Кутев с тъга констатира, че датата е тъжна за БСП, защото партията загубила президент, а спечелила един обикновен кандидат за председател. В отбора на Станишев съвсем естествено остана и евродепутатът Кристиан Вигенин, който в момента прекарва голяма част от времето си във Фейсбук, за да хвали инициативите на лидера на БСП и да пуска тънки иронични стрелички към Първанов. Най-изненадващо Румен Овчаров, който през 2009 година публично разкритикува ръководството на партията и даде серия от интервюта, че Станишев трябва да си ходи, зае страната на сегашния председател. В интервю наскоро той обобщи, че за БСП било исторически шанс, че има свой представител за лидер на ПЕС. Вероятно в отговор на тази пламенна защита, Първанов остро атакува Овчаров и дори намекна, че няма нищо лошо в това прокурор да провери неговата дейност като икономически министър в кабинета на Тройната коалиция, за да види дали неговите действия не са оскъпили проекта АЕЦ „Белене” с над 1 милиард лева. Станишев засега е постигнал примирие и с лявото крило в БСП, което отдава предпочитанията си на него, а не към Първанов. Най-изненадващият трансфер обаче е друг. Само до преди няколко месеца евродепутатът и бивш кандидат за президент Ивайло Калфин твърдо бе сочен като любимец на Първанов и като най-сигурната част от неговия екип. Според запознати обаче Калфин в момента твърдо гравитира към Станишев. Промяната в позициите се обяснява с това, че европейската кариера на Калфин е твърдо свързана с ПЕС, където влиянието на Станишев вече е нараснало неимоверно много. Бившият вътрешен министър Михаил Миков също е в орбитата на сегашния председател. На пресконференция преди няколко седмици той нарече поведението на Първанов „необяснимо” и „по-скоро вредно”, въпреки че не е от най-яростните му критици по принцип. Другата част от парламентарната група в момента също стои на позициите на Станишев, независимо че повечето от депутатите отказват да заявят категорично своите предпочитания и се крият зад изтърканите от употреба фрази, че „БСП трябва да се концентрира върху своята политика, а не върху лидерската битка”.

Появилият се в интернет свръхпопулярен клип, представящ лидерското състезание между Станишев и Първанов под формата на дуел между руски дворяни, явно е дело на някой от групата на лидера на БСП и наля допълнително масло в огъня. В този клип последният изстрел се пада на Станишев и точно тогава видеото свършва с култовата фраза: „Я не архар, дорогой”. Според запознати клипът е предизвикал силното недоволство на Първанов, който го е определил като нечестен удар под кръста.

Свободните електрони

В БСП обаче има и трета група от хора, които принципно са солови играчи и не харесват сегашното затваряне на дискусията само до Първанов и Станишев. Георги Кадиев беше първият, който обяви, че в такава лидерска битка няма нищо лошо, но според него конгресът не трябвало да избира бъдещия председател, а просто да обяви процедура за пряк избор от членовете на цялата партия. Към соловите играчи със солидни позиции трябва да причислим и любимката на медиите Татяна Дончева, която в серия от свои изяви разгроми Първанов и Станишев, а после коментира, че БСП се нуждае от много по-радикална реформа. Вероятно тези изяви станаха причина бившият президент да се опита да привлече Дончева на своя страна и заяви, че щял да я включи в своя бъдещ екип. Това не намали остротата на нейните критики. Към този отбор трябва да прибавим и Стефан Данаилов, който бе считан за изключително близък до Първанов. Само преди седмица обаче Ламбо обяви пред журналисти, че ако зависело от него, той щял да номинира трети човек за лидер и изрази недоволство от начина, по който протича лидерската битка в левицата.

Към този лагер се причисляват и двете най-дискутирани в момента фигури в партията като евентуална алтернатива - Драгомир Стойнев и Дора Янкова. Стойнев, който е сочен като компромисен вариант между Станишев и Първанов и част от медиите твърдят, че това може да му извоюва лидерското място на конгреса на 19 и 20 май, бяга като попарен от депутатски въпроси по тази тема, а често е чуван да се оплаква пред журналистки, че бил забъркван в жестока интрига. Бившата кметица на Смолян, която е сред най-популярните лица в БСП и не се е изказвала по въпроса за лидерската битка, също би могла да бъде компромис, ако битката между Станишев и Първанов стане твърде кървава и заплаши целостта на партията.

Армагедон

Окончателната битка между Станишев и Първанов ще се проведе на конгреса през май, но още отсега е ясно, че тя ще е предимно и само на личностна основа. Защото различия в политическите идеи между двамата почти няма. Първанов обвинява досегашното ръководство, че е отслабило партията и я е превърнало в боксова круша за ГЕРБ. А Станишев контрира, че не е ясно дали Първанов не цели да обърне левицата в курс към коалиция със сега управляващите. За да спрат заяжданията за липсата на идейно различие, бившият президент преди няколко дни пусна на личния си сайт концепция за организационна реформа в БСП. С част от новоописаните правила той нанася доста сериозен удар върху сегашното ръководство. Първанов настоява в левицата да има силна отчетност на парите за пиар, а всякакви консултанти да бъдат избирани прозрачно чрез поръчка. Това е опит да се осмее и оспори влиянието на приятелката на Станишев пиарката Моника Йосифова. Настоящият председател и тя съвсем наскоро бяха набъркани в мощен лобистки скандал, който избухна в Австрия и се пренесе у нас. Зевзеци във Фейсбук веднага пуснаха колаж, на който Първанов на митинг държи плакат с надпис „Моника, стисни зубе!”.

За да отговори на удара, Станишев обяви, че БСП трябва да открие своя нова лява и модерна идентичност. Основната разлика в битката е по въпроса за коалиционните партньори. Бившият президент е радетел за максимално широка коалиция, докато Станишев съвсем наскоро направи анализ на всички грешки на БСП през прехода и постави сред тях твърде широката коалиция, направена от Първанов за парламентарните избори през 2001 година.

Подозренията в партията обаче са, че докато на повърхността текат медийните сблъсъци, по места на конференциите двата лагера вече са в реална война в битката за делегати, влияние и бъдещи постове.

А победителите и труповете ще бъдат броени през май.