От вчера си имам нов световен любимец. Само допреди два дни името му беше абсолютно неизвестно, но подозирам, че поне още година то ще се върти из целия свят, докато не придобие статут на градска легенда. Става дума за 29 годишния Едуард Сноуден, бившият технически сътрудник на ЦРУ, който извести целия свят за програмите на американското разузнаване за следене. Нещата, които той разкри са така колосално тревожни, че би трябвало да лишат от сън цялото земно кълбо. Защото едно е да подозираш, че някой наистина дебне това, което казваш, а съвсем друго е да знаеш, че това е така. Не е параноя, когато те следят наистина, казваше един герой на Тери Пратчет.
Уникалното в цялата история е, че Сноуден прави всичко това от идеализъм. Един млад човек, който има определена представа за света и не иска да се примири, че трябва да живее не в своята фантазия за свят, а в реалния конспиративен свят на перманентното слухтене.
Сега срещу него ще пуснат цялата идеологическа машина на западния свят. Ще го изкарат маниак, психопат, незадоволен и неуспял човек, само и само да унищожат смразяващия блясък на неговите думи. Но вероятно самият Сноуден е очаквал това. Той със сигурност е видял какво стана с Джулиан Асандж, приклещен в засада в посолството на Еквадор в Лондон, какво се случи с Брадли Манинг - човекът, който даде грамите на Асандж и който се пържи в затвора, където го подлагат на мъчения. Вероятно си е дал сметка, че го очаква живот на беглец, на човек без дом и родина, но въпреки всичко се е решил на този отчаян ход в името на своята истина и на своя идеализъм.
И това всъщност е най-голямата надежда на този свят. Дори в най-мрачните епохи на земята, дори във времето на технологичните скрити диктатури, на корпоративния ред на големите кинти, на геополитическите свръхсили, винаги се появява по някой друг идеалист, някой и друг световен луд, който нарушава омертата и започва да говори, защото не иска да се примири. Точно тези "луди" са неизчислимата компонента на всеки световен ред или глобален план. Просто в човешките същества има някаква светла материя, която не иска да се примирява и е готова да се разбунтува винаги срещу властта, установена със сила и пари. Така преди него се появи Асандж, който се изправи пак срещу САЩ и рискува да унищожи нормалния си живот, за да направи истината свободна. Този идеализъм е неизтощим и неуморим, защото се появява винаги, когато има нужда от него.
Самата представа за самотния борец срещу системата е обвеяна с известна доза романтика. Самотниците водят и самотни битки, въпреки че тези битки често са обречени на провал, но никога няма да спре да ме удивлява склонноста на човешките същества да водят и обречени битки, когато се наложи в името дори на миниатюрно парченце от истината. Защото днес истината е недоближимо понятие. Светът съществува в няколко пояса от лъжи, в декор от картонени и фалшиви клишета, защото технологии, вместо да ни донесат окончателна свобода, ни натресоха абсолютен контрол. Но идеализмът, оказва се, се изплъзва от всеки контрол. Той е незчислимата величина в политическите уравнения. Основният смисъл за действие в епохите на лудост и глобална шизофрения. И това показва, че абсолютното робство просто не може да съществува.
Книгата си "Шоковата доктрина" канадската журналистка Наоми Клайн започва с ужасяващо описание на американска програма след Втората световна война за абсолютно заличаване на една човешка личност и лишаване от воля на хората. Тази програма обаче се проваля, защото се оказва, че човешкото у човека е така жизнено и силно, че дори и най-тъпканите с опиати, лекарства и химия хора успяват да запазят връзката си със света и да се съхранят, дори и след най-големите мъчения. Днес мъченията са други, опитите за изтриване на хора са по-технологични, но винаги се появява някой луд идеалист, който да провали коварните планове и да вдигне завесата. така че не пазарът, идеалистите движат света напред. Те ни правят свободни. Както беше казал Вазов в "Под игото": "Лудите, лудите - те да са живи!" Иронично е, но само тази "лудост" е в състояние да спаси света.
