/Поглед.инфо/ Нека е ясно – съдебна реформа е наложителна, но недоносчето, което ни пробутват управляващите НЕ е съдебна реформа, а опит за поставяне на съда под политически и корпоративен ботуш. Не лекува пороците, които възмущават, а създава нови, дори по-опасни.
За съжаление, правосъдният министър и неговото обкръжение от проправителствени НПО-та и хонорувани експерти на властта не желаят да слушат сериозни правни аргументи. Не дават членоразделни отговори на множеството обосновани критики, идващи от правната общност и от институциите. Вместо това профанизират дебатите с евтини кръчмарски подмятания от типа "критикува ни блатото на политическия живот", "атакуват ни с опорни точки" и прочие нелепости, демонстрирайки не само посредственост, но и най-банална политическа простащина. Без извинение.
По същество. Липсва най-важната предпоставка за промяна в една демократична конституция – широко конституционно мнозинство, както в парламента, така и извън него. По предлагания от управляващите проект такова съгласие и мнозинство няма. И те се постараха да анихилират всяка възможност за постигане на такова. Позицията – "щом ви го предлагаме, значи е реформа" е контрапродуктивна, но и глупава.
За пореден път ще кажа - нужно е Велико народно събрание (ВНС) за промяната в структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС). Има експерти, които твърдят, че и обикновения парламент можел да гласува такава промяна. Но аргументите им не се облягат на действащия конституционен ред, а са по-скоро спекулативни – можело било Конституционния съд (КС) да не бъдел сезиран, пък ако би бил сезиран, то евентуално можело да се очаква да промени досегашната си практика; ама защо сега така, дайте да дадем... Сами разбирате, че това не са правни аргументи, а политически сметки. И като е така – защо е това нежелание да се сезира КС още сега, за да няма спор по тази тема?
Какви са правните аргументи, които повеляват, че промените в структурата на ВСС могат да се направят само от ВНС?
Както е известно с прословутото решение № 3 от 2003 г. КС постанови, че промени от типа на предлаганите от управляващите налагат свикване на ВНС. Вносителите се опитват да заобиколят това решение, като се позовават на едно по-късно решение на КС (No. 8/2005 г). То е централен аргумент в мотивите към конституционния законопроект. Истината обаче е, че го цитират напълно некоректно. Вижте коварството! В мотивите се цитира избирателно диспозитива на въпросното решение, за да бъде натаманен към спекулативната теза, че няма нужда от ВНС. Но по средата на изречението е поставено едно многоточие. Именно зад това многоточие се крие истинският текст от диспозитива на въпросното решение, който опровергава категорично твърденията на вносителите. Достатъчно е добросъвестните юристи да прочетат диспозитива на РКС № 8/2005 г., за да разберат шиканията на авторите на конституционния проект. За неюристите ще кажа в резюме – в това решение КС изрично е посочил, че не се произнася по тълкувателното питане за структурата на Висшия съдебен съвет. С други думи – този въпрос остава под режима на онова решение от 2003 г., което изисква свикване на ВНС. Нещо повече, според КС, вкл. и в новите му решения, за да могат конституционни промени да се извършват от обикновено Народно събрание "с тях трябва да не се нарушава балансът между властите". А именно Висшият съдебен съвет има структура, която въплъщава принципа за баланс и взаимно възпиране на властите чрез определеното от учредителната власт съотношение на излъчваните от законодателната и съдебната власт негови членове. Изтъквам тези аргументи не заради някаква правно-процедурна главоблъсканица, а защото няма по-голям провал за един парламент от това гласувани конституционни промени да бъдат отменени поради противоконституционност.
Управляващите фетишизират обособяването на колегии на съдиите и на прокурорите и следователите във ВСС. Значението на тази промяна е силно преувеличено. Сочат препоръки на Венецианската комисия и Консултативния съвет на европейските съдии, но пропускат да цитират редица други заключения на същите организации, в които се подчертава, че липсва общ европейски стандарт и държавите трябва да решават въпросите за структурата на органа-кадровик в съдебната система в съответствие с установените традиции и националната специфика.
Дебело трябва да се подчертае, че разделянето на ВСС на камари няма да разреши досегашни проблеми, но със сигурност ще създаде нови. Намалените по численост две колегии и променената пропорция между магистратската и парламентарната квотa вътре във всяка една от тях създават предпоставки за капсулиране на двете гилдии. Пороците в селекцията на магистратите далеч не са продукт единствено на присъствието на избрани от парламента членове на ВСС. Гилдийните интереси, оформените цели кланове в съд и прокуратура, местните обвързаности между съд, прокуратура и полиция, са добре известни. Предлаганата промяна ще засили именно тези негативни, вътрешносистемни влияния без да са предвидени предпазни мерки срещу това.
Стряска със своята несъстоятелност аргументацията на друга ключова промяна, предлагана от управляващите - скъсяването на мандата на членовете на ВСС от 4 на 5 години. В мотивите е вписано, че така щяла да бъде преодоляна деквалификацията на магистратите, които стават членове на ВСС. Има си хас! Нали си представяте – за 4 години няма да се деквалифицират, но за 4 години, 2 месеца и 14 дни се деквалифицират тотално, а за цели 5 години - окончателно. Смешно е, макар че всъщност е тъжно. Очевидно се цели друго – създаване на предпоставки да се поиска предсрочна смяна на сегашния ВСС. Ако е така – имайте куража и почтеността, господа управляващи, да го заявите.
И накрая - искат отмяна на тайното гласуване във ВСС.
Още от римското право и Плиний Млади, та до днес юристите се опитват да отговорят без особен успех на въпроса кой от двата метода на гласуване е по-добър. Явният вот насърчава отговорното гласуване, а тайният вот – независимото. Въпрос на законодателна мъдрост е да определи най-доброто решение в нашия правно-политически контекст. Становището на Института за модерна политика е, че тайният вот е по-добрата гаранция срещу политическия и корпоративно-медиен натиск върху членовете на ВСС. У нас тази порочна практика има ярки проявления, а натискът върху кадруването и дори откритото лобирането за конкретни кандидати станаха практика в последните години. Вярно е, че тайното гласуване досега не е излекувало този проблем, но и няма как да го стори без други, допълнителни гаранции срещу външен натиск.
Въвеждането на явно гласуване обаче със сигурност ще засили уязвимостта срещу външна неправомерна намеса в работата на ВСС. При явното гласуване по кадрови въпроси, ако един член на ВСС гласува в разрез с даден корпоративно-политически кръг, който има свои интереси в съда, срещу него ще се стовари дискредитираща кампания от медии-бухалки и платени лобисти. Така се постига т.нар. "смразяващ ефект" върху останалите членове на ВСС – който не слуша, да чака кофите с пропагандна помия. Използването на медии в България за разправа с хора и институции е факт, потвърден и от международните организации, наблюдаващи свободата на словото у нас. Разбира се, би могло да се помисли за въвеждане на явен вот по дисциплинарните производства – там се отсъжда по факти, а не по субективни преценки, както е при кадровите въпроси.
И накрая – тези имитационни промени не трябва да минават. Не само защото ще увеличат корпоративния и политически натиск върху съдебната власт, а защото нищо няма да се промени към добро. Очевидно е, че управляващите нямат реален капацитет да формулират ефективни реформи, от които да се повиши качеството на правосъдната дейност. И просто губят времето на България. /БГНЕС
------------
Борислав Цеков, Институт за модерна политика, президент за България на Световната асоциация на юристите.
