/Поглед.инфо/ Америка преживява най-инфарктните президентски избори след ВСВ. Избори, мобилизирали пред урните близо 160 милиона избиратели. Приковали вниманието на целия свят. Причината е, че този път изборите са идеологически - за посоката, в която ще вървят САЩ и тяхната визия за света. Близо четири десетилетия от Рейгън насам този вечен идеологически разлом между консервативната и ляво-либералната половина на американското общество беше поизбледнял заради симбиозата между политическите течения, които доминираха в двете партии - на неоконсерваторите и неолибералите. Обединяваше ги глобалистката идея и амбицията САЩ да бъдат гравитационния център на един еднополюсен свят. Затова и двете партии се различаваха колкото Coca-cola и Pepsi – само във нюансите и рекламните лица. Този етап приключи през 2016 г., когато Доналд Тръмп триумфално влезе в Белия дом, а чрез него във властта се върна течението на традиционните американски консерватори, които след ерата на Никсън бяха изтикани в периферията. Тогава политиката се ре-идеологизира и се върна към своето естествено състояние – да бъде реално противоборство на идеи, а не рекламно пласиране на физиономии и дребнотемие.

Изборите още не са приключили, въпреки че медийните съюзници на Демократическата партия вече обявиха Байдън за президент. Предстоят резултати от Аризона и от повторни преброявания в Уисконсин и Джорджия. След това, най-късно до средата на декември трябва да приключи съдебнатасага за Пенсилвания. Едва тогава, ще имаме наистина избран и легитимен обитател на Белия дом. Шансовете това да е именно Джо Байдън изглеждат значително по-големи. Но Тръмп все още има своите шансове за обрат. Не бива да се подценяват сигналите за изборни злоупотреби и манипулации в щатите, управлявани от демократите – тяхното успешно доказване може да обърне резултатите. Освен недопускането на наблюдатели, големи съмнения породиха и внезапните софтуерни “грешки” при изчисляване на резултатите – все в щатите, където Тръмп изостава! - които наливат хиляди гласове за Байдън. Голямата злоупотреба обаче може да се окажат бюлетините по пощата. Досега не е имало проблеми, защото за да гласуваш по пощата трябваше да поискаш писмено бюлетина от властите. На тези избори в щатите, управлявани от демократически губернатори, уж заради коронакризата, бяха изпратени бюлетини до адресите на всички по избирателните списъци. Дори на онези 40%, които традиционно не гласуват. Целият въпрос е, какво се случи с тези бюлетини – съмнението е, че много от тях са събрани, попълнени и върнати от апарата на демократите, а не от самите избиратели. Белег, че може да има такъв проблем е и установяването на гласували много “мъртви души”. В Мичиган например се оказа хора, които отдавна са се преселили в отвъдното, но сега “гласуваха” за Байдън. Дали за всичко това има качествени доказателства и дали мащабите на злоупотребите са такива, че да влияят на изборните резултати, е юридическа битка, която предстои.

Ще припомня на тези, които вече гръмнаха шампанско, че същите ляво-либерални медии, които сега при пет спорни щата вече обявиха демократическия кандидат за избран, през 2000 г. първо обявиха Ал Гор за избран, а после след окончателното броене във Флорида се оказа, че Буш побеждава, и едва на 8 декември Върховният съд отсече, че именно той е новият президент.

Преди изборите писах в “Труд”, че управлението на Доналд Тръмп даде необратим тласък за многополюсната геополитическа архитектура и легитимира трайно националната идея, икономическият протекционизъм и социалният консевраватизъм като алтернатина на неолибералния глобализъм. Часовникът трудно може да се върне назад. Не за друго, а защото дълбинните процеси в обществото няма да позволят. Ще живеем в свят с ясно обособен идеологически разлом в това отношение. Естествено, ако Байдън и радикалната левица влязат в Белия дом, ще има ревизия на знакови политики – САЩ ще се върне в Парижкия пакт за климата, евроатлантическият вектор отново ще излезе на преден план, а брюкселският елит пак ще се радва на техния идеологически събрат Джо Байдън. Но с еднополюсния свят е свършено.

Естествено, глобалистите и техните последователи по света и у нас ще ехидничат - обясним компенсаторен ефект от дълбоката им драма преди четири години, когато изгубиха властта. След четири или най-много осем години пак ще ридаят – политическият цикъл в Америка са нормализира, излизайки от глобалисткия монопол. По-елементарните сред тях вече окарикатуряват и осмиват своите опоненти, илюстрирайки нагледно максимата, че за разлика от умните хора, които обсъждат идеи, глупавите по правило обсъждат другите хора. Но това е част от раздигналия се обществен прахоляк, който бързо ще слегне. Голямата картина е, че идеолгическият монопол на глобалистите е разрушен. Преди управляваха десетилетия с различни партийни етикети, но вече няма да могат. Тръмп възроди Републиканската партия, която днес е със самочувствието на исторически най-високия си резултат – повече от 70 милиона гласа. Най-вероятно ще запази контрол върху Сената, мнозинство сред губернаторите и ще увеличи присъствие в долната камара. Разшири подкрепата си сред афроамериканци, испаноезични и азиатски американци, върна се сред работническата класа. И най-вече – Тръмп вля много енергия и политически ентусиазъм. Това е историческо негово достижение, което заедно с успехите от неговия първи мандат, тепърва ще диктува посоките и ще печели избори. Защо казвам “първи мандат” щом най-вероятно Тръмп няма да бъде преизбран? Не защото в редакционна статия вчера авторитетният вестник New York Post го призова да се кандидатира пак след четири години. И не защото се чуват гласове дали Иванка Тръмп не трябва да е първата жена президент. Казвам го защото, основните посоки на доктрината “Тръмп” ще бъдат водещи за половин Америка и след Тръмп. Все по-ярко изгряващата зведа на червения небосклон на Републиканската партия – тексаският сенатор Тед Круз, със сигурност ще се опре на политическия гръб на Тръмп. Дори ако в крайна сметка и съдът, и повторните преброявания потвърдят, че Тръмп губи тези избори, е наивно да се смята, че той ще влезе в типичната роля на бивш президент, който ще се отдаде на лекции и благотворителност. Най-вероятно ще бъдем свидетели на безпрецедентна за Америка политическа ситуация, в която освен действащият президент в Белия дом, всекидневно ще присъства и един “президент в сянка” в лицето на Тръмп, като активна опозиция. Времето на глобалисткия консенсус приключи. След тези избори мантрата, с която се утешаваха глашатаите на глобализма - че Тръмп и неговата политика не са Америка, е абсолютно делегитимирана. Половин Америка, повече от 70 милиона американци стоят зад тази политика. И това е най-голямото доказателство за успеха на доктрината “Тръмп”.

Труд

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели