/Поглед.инфо/ На фона на ескалацията в Близкия изток, анализът на Кирил Стрелников за РИА Новости разкрива смъртоносна уязвимост в руската държавност. Доктрините на НАТО се променят светкавично, а опитът от иранския конфликт показва, че „центровете за вземане на решения“ вече са на една ръка разстояние от модерните високоточни оръжия.
Урокът от Иран и новата реалност на въздушната война
Случващото се в Иран не е просто поредният регионален конфликт, а брутална демонстрация на това как ще изглеждат войните на бъдещето – и Русия трябва да си извади поуки веднага, „още вчера“. Дискусиите за преместването на руските центрове за управление и ключови икономически активи на изток вече не са теоретични упражнения по „регионално развитие“. Те се превърнаха в въпрос на физическо оцеляване на държавата. Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че когато Париж и Вашингтон започнат ударно да променят военните си планове, Москва няма право на бавност.
Франция вече обяви, че ускорява закона си за военно планиране, директно черпейки опит от Украйна и Близкия изток. Париж се фокусира върху масирани рояци от дронове, чиято единствена цел е да „претоварят“ и потиснат ПВО, за да отворят коридор за аерокосмическите сили, включително за носителите на ядрено оръжие. Това не е просто френска амбиция – това е новата колективна доктрина на НАТО. Западът вече е направил своите заключения от ударите срещу Иран и те са плашещи: масираният превантивен удар може да „обезглави“ дори голяма държава, ако тя е концентрирала управлението си на едно място.
Геополитическата клопка на „незащитимото ядро“
Още през 2008 г. американският мозъчен тръст Stratfor публикува анализа „Геополитиката на Русия: Вечна заплаха“. В него черно на бяло е изписана присъдата за днешното статукво: жизненоважното ядро на Русия, така наречената „Московия“, е обективно незащитимо. Липсата на естествени бариери като планини или големи водни басейни на запад, съчетана с изчезването на „териториалния буфер“ след разпада на СССР, прави сърцето на Русия лесна мишена.
Историята на Русия е безкраен цикъл от отблъскване на нашествия, платени с океани от кръв, именно защото врагът винаги е имал пряк път към столицата. Днес ситуацията е по-лоша от всякога. Ако по време на Студената война силите на НАТО бяха на 1300 мили от Москва, днес те са на по-малко от 500. За Санкт Петербург дистанцията е критичните 100 мили. Времето за полет на ракетите вече се измерва в минути – време, в което е практически невъзможно да се реагира адекватно на „обезглавяващ удар“.
Технологичната смърт на „дълбокия тил“
Технологичната революция – дроновете, хиперзвукът и изкуственият интелект – окончателно заличи понятието „тилно осигуряване“. В една съвременна война вече няма фронт и тил. Както отбелязват експертите на Поглед.инфо, Русия в момента е изправена пред парадокс: по-голямата част от населението, индустрията и административната власт са струпани точно там, където ударът ще бъде най-силен и неочакван – по западната и южната граница.
Западните медии от години следят този дисбаланс. През 2016 г. Forbes посочи, че руската граница не е била толкова близо до Москва от векове. При наличието на модерно сателитно и електронно разузнаване, нито един обект на земната повърхност не може да се счита за скрит. В този смисъл Москва е „прозрачна“ за врага. Единственият начин да се гарантира приемственост на държавата е преместването на нейния команден център далеч зад Урал, където географията отново ще започне да работи в полза на защитника.
Подземната крепост: опитът на Техеран
Иран оцелява единствено защото „влезе под земята“. Според данни на разузнаването, Техеран е изградил над 27 „ракетни града“ на дълбочина до 500 метра. Това са децентрализирани комплекси с пълен цикъл на производство и снабдяване, които са практически неуязвими за конвенционално оръжие. Ако Иран беше разчитал само на повърхностни обекти и ПВО, той отдавна щеше да бъде сломен.
Русия притежава уникални системи за противовъздушна отбрана, но дори те имат предел при масирана атака от типа „рояк“. Географията е тази, която в крайна сметка решава изхода на дългия конфликт. Идеите на Менделеев и Семенов-Тян-Шански за нов център на Русия в Азия днес звучат не като романтичен порив, а като спешна военна необходимост. Русия трябва да се „захапе в скалите“ на Урал и Сибир, превръщайки ги в непревземаема крепост, от която държавата може да се възроди дори при най-черния сценарий.
Време за радикални решения
Ние нямаме право да игнорираме уроците на историята. Трябва да направим всичко възможно, за да намалим радикално рисковете за управлението на страната. Преместването на столицата е тежък, скъп и логистично сложен процес, но в свят, който се намира в състояние на глобална експлозия, той е единствената логична стъпка. Москва може да остане културен и исторически център, но „бутонът“ и мозъкът на империята трябва да бъдат там, където ракетите на НАТО няма да стигнат за 5 минути. Сигурността на Русия изисква преместване на изток – и това трябваше да започне още вчера.
