/Поглед.инфо/ Поредните извънредни избори, провели се на 11.07.2021 г., формираха такъв разнороден конструкт, какъвто не е имало в историята на България.

Причината не е малкият брой гласували от общата численост на избирателите – 42,2% (за ЕС това не е учудващо малък дял), колкото в (1) предизборните обещания, които сумарно бяха „всички срещу ГЕРБ“, в (2) „дребния факт“ че голяма част от дистрибуторите на платения вот бяха остро „профилактирани“ от служебното правителство, и в (3) нежеланието на традиционните „купувачи“ да харчат средства за вдигане на собствения си рейтинг, при положение чу даже и да „спечелят“, няма да могат да участват в рязането и консумирането на тортата. За любителите на статистиката – вижте кои „райони“ не са пожелали да гласуват, за разлика от преди, и установете за кои партии се е гласувало най-много… следите водят към 2,5 посоки.

Имаме добри новини и неприятни факти.

Добрите новини:

  1. За пръв път от десетилетие ГЕРБ не е първа политическа сила. Това бе основното желание на по-голямата част от избирателите… Е, случи се.

  2. СДС съвсем заслужено отива на „бунището на историята“, пауните на „демокрацията“ прибират перата.

  3. Номиналната опозиция (ИТН, ДБ и ИСМВ), а ако добавим справедливо и онези, които от почти десетилетие се борят срещу модела „ГЕРБ“ (БСП) са достатъчни за формирането на устойчиво правителство със сравнително приемлива обща програма поне за една година.

  4. И патриотизмът, и русофилството, и американофилство, и всякакви други „филства“, този път не успяха да бъдат приватизирани. Те са български, общонационални и дълбоко вкоренени в националната душевност. Вазов не е алтернатива нито на Достоевски, нито на Стайнбек.

Неприятните факти:

  1. Разединението измести единението. Толкова много „пилци“ се пръкнаха под знамето „Анти-ГЕРБ“, че вече стават трудно преброими. Включително и множество „прелетни птици“, които обходиха почти всички партии в търсене на прехрана.

  2. Чалгата измести мутрите (зная неточността на това сравнение, но то е придобило гражданственост). Впрочем, трубадурите на мутрите винаги са били обслужващ персонал на „силните на деня“. И като добавка: една значителна част от българското население очевидно е от загубеното „чалга поколение“, което по детински вярва в поредните месии. Пътьом ще спомена, че по тази точка съм лично пристрастен като пожизнен фен на John Lennon и Deep Purple.

  3. Левицата в България е неадекватна на нуждите на наемните работници –тъкач(к)и, шивач(к)и, санитар(к)и и медицински сестри, лекар(к)и, учител(к)и, миньор(к)и, строител(к)и и т.н. А най-трудният въпрос, на който ръководството на БСП със сигурност не може да отговори, е: „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“. Набързо събраната (уж) „Голяма лява коалиция“ получи по-малко гласове от самостоятелните на БСП на предните избори. Още по-жалък е резултатът на коалицията с най-красиво наименование „Ляв съюз за чиста и свята република“; миналото не проби бъдещето.

  4. Мяра за „новия успех“ е колко езици знаеш, къде си завършил (само в правилните страни!) и дали не си стар, т.е. да си под 33 години.

Огледайте се и ще видите пейзажа: има такъв народ, има такива партии, има такива политици, има такива избори.

Краен резултат: ИТН ще получат първи мандат за правителство.

Ако някой се е съмнявал че Слави Трифонов е антисистемен играч, то вече си е получил заслуженото.

Писах във Фейсбук (за което бях нападнат от всички страни), че Слави прави мат в един ход – тогава, когато от ТВ екран обяви състава на своето проектоправителство.

Не ми разбраха контекста, понеже всички други парламентарни сили и обикновени граждани останаха втрещени! Ще поясня. От една страна, да пуснеш състав на правителство – и то само на ИТН – е наистина оригинален и нестандартен ход. Ако си го направил, за да тестваш този състав – след което да извадиш неподходящите и да вкараш по-подходящи, това си е направо шедьовър, които заслужава овации. Ако обаче си го обявил, без да се вслушаш в гласа на останалите, си е чист провал в един ход, особено начело с известния Николай Василев. Ще спомена, че по моя преценка и проф. Николай Радулов, и Любомир Дацов, и Ивайло Кожухаров – познавам ги сравнително добре - са личности, които правят чест на много партии. От друга страна, ако не си разбрал, че политиката е колективна игра, особено ако нямаш абсолютно парламентарно мнозинство, това си е трагична лична грешка. Защото зад останалите „Анти-ГЕРБ“ стоят не просто 10, 20 или 30 депутати, а стотици хиляди избиратели. Казано по друг начин, ако при малцинство играеш „сам срещу всички“, губиш играта в един ход.

Да продължим, с този си едноличен ход – обявяването на състава на своето правителство – Слави изряза всякакви мераци за съучастие в правителство на „светците от протеста“, включително на (най-малко) трима декларирали „готовност“ да поемат тежестите и несгодите на министър-председателския пост. И с това предизвика гнева на боговете – един след друг БСП, ГЕРБ и всички останали парти и коалиции ревнаха зловещо – ИТН не струва! Ако не разбирате че става дума за много пари в бъдещето, вече сте го разбрали и това.

Според мен, Слави Трифонов има единствен ход към оцеляването и управлението – коалиране около идеи, около неговата програма. Ако една прекрасна програма за управление се отхвърли, лъсват мераците на останалите от „протеста“ за настаняване около голямата държавна каца с мед; ако се приеме – „непотребните“ партньори минават на заден план. Хитро, но съмнително.

Оставам настрана онази част от шоуто, която той изстреля като незабавна програма, но задължително нека надникнем в истинската програма на ИТН. Всеки може да я намери тук: https://pp-itn.bg/programa/.

Експертна оценка на Програмата на ИТН:

  1. Интродукцията на Програмата е следната: „Нашата Философия“ (с главно „Ф“): „България е свободна страна, но българските граждани не са свободни“. Вярно частично: някои от гражданите са прекалено свободни да усвояват обществени средства, да приватизират и корумпират. И по-нататък: „Политическата класа грубо и демонстративно пренебрегва желанията на хората, грижейки се единствено за своето облагодетелствуване и де факто взима властта на собствения си народ“. Ето откъде произлиза алтернативната хипотеза на Трифонов, че цялата „политическа класа“ е вредна, следователно спасението е мажоритарни избори. Ако обаче сее дръпне кадифената завеса и на „политическата класа“ и на евентуалните „мажоритарни кандидати“, отзад със сигурност ще стоят Големите пари. това той не го вижда или не желае да го гледа. И за финал на Философията: „Искаме да превърнем България в наистина свободна страна, в която обществото да взема решения, а политиците да ги изпълняват“. Тук има много зрънца истина, понеже пряката демокрация в България се търгува като „вредна“ – и при национални, и при регионални референдуми. Дотук – наивно, но поетично: референдуми и личности!

  2. Ако някой е очаквал да намери в Програмата основните вектори на управлението за един четиригодишен мандат, то ще остане излъган, понеже такива просто няма. Нито „догонващото развитие“, нито „намаляването на неравенството“, нито „рязкото повишение на доходите“, нито „семейното подоходно облагане“ са вписани във „Философията“. Липса, при това Голяма липса!

  3. Затова пък има секторна структура на Програмата. 18 са „секторите“ (някои от тях не са „сектори“, но карай да върви, Слави не е нито икономист, нито юрист – да не искаме повече от очакваното)! Подредбата е по азбучен ред, а не по приоритети. Всеки сектор има секция „Първите 5 неща, които ще направим“ (чудесна идея), и три стълба: (1) какво ще направим, (2) как ще го направим и (3) кога ще го направим. Като презентация е отлична; като съдържание обаче е съвкупност, а не система.

  4. Отделните секторни „тухлички“ на Програмата на ИТН не са подробно разписани и конкретизирани. Това е голяма слабост и създава мъгливи представи за действията.

  5. Например, за да докажа горното твърдение, ще се спра на сектор „Икономика“, в който основната задача е „Изготвяне на дългосрочна програма за икономически растеж, която да подобри най-важните компоненти, влияещи за създаване на стимулиращи условия за развитие на българския пазар“. Как се стане това: „Осигуряване на благоприятна законова рамка. Ефективна публичната администрация. Стимулиране на развитието на МСП. Подобряване на регионалната бизнес среда. Намаляване на фрагментацията на пазарите.“ – за 4 години. Само че… икономическия растеж се постига с промяна на структурата на икономиката чрез по-ефективни производства (определени на база на главния диагонал на обратната матрица на баланса на междуотрасловите връзки, характеризиращ сравнителната ефективност) и осигуряване на ресурси за целевите комплекси програми (вектор-стълбовете в баланса на междуотрасловите връзки), а не само чрез „благоприятна законова среда“. Който разбира, разбира; който не разбира, да продължи по-нататък. Втора задача: „Въвеждане на незабавни и широкообхватни структурни реформи, които са насочени към адекватното и устойчиво управление на източниците на финансиране. Постигане на успеваемост на реформите чрез осигуряване на прозрачност.“ Това ще стане чрез: „създаване на инструментариум за подкрепа на предприемачеството. Повишаване на притока на ПЧИ. Създаване на прозрачна среда, благоприятна за ефективно партньорство между публичния и частния сектор. Внедряване на центрове за споделени услуги и постигане на икономия от мащаба.“ Втората задача звучи много познато, понеже я има в почти всички партийни платформи. Нищо особено, нищо различно. Третата задача ще се изпълни точно за 1,5 години: „Секторно позициониране чрез разпределение на местните ресурси, мобилност и свързаност. Осигуряване на инвестиции за развитие на регионите и опазване на природните и културни национални богатства.“ И ето как ще стане това: „Картографиране на ресурсите в страната. Дефиниране на правомощия и отговорности на местната власт. Целеви инвестиции, чрез внедряване на зелени иновации и адаптиране на регионалните икономики към климатичните промени. Балансирано развитие на регионите, както и създаване на условия за бързо стартиращи бизнеси.“ Отново нищо ново и значимо. Може би нещо ще открием в следващата задача? Четвърта задача: „Осигуряване в качествен и количествен аспект на необходимия човешки ресурс за реализиране на устойчиво икономическо развитие и преодоляване на демографската криза.“ И ето как ще стане това: „Всеобхватна реформа в образователната система. Увеличаване на инвестициите, необходими за подготовка и преквалификация на хората в и извън трудоспособна възраст. Интегрирана трудова заетост според приоритетите на икономическите зони. Привличане на висококвалифицирани кадри от чужбина чрез създаването на адекватна стратегия за подбор на персонал извън границите на България.“ С други думи, доверие най-вече на кадрите от чужбина – този филм май сме го гледали при царя? И ето, последна, пета задача: „Създаване на аполитична стратегия за иновациите в България, законодателно подкрепена и неподлежаща на санкции от изпълнителната власт, както и на условия за реално работеща иновативна екосистема с висока степен на приложимост.“ тази „аполитична“ стратегия ще се случи чрез следните… политики: „Насърчаване развитието на стартиращите предприятия с висок иновационен потенциал. Изграждане на ефективна и структурирана връзка между академичната общност и реалния сектор. Създаване на инструментариум за сигурно, качествено и бързо управление на данни, представляващи актив с висок потенциал в процесите на НИРД.“ Дългите цитати илюстрират „непосилната лекота“ и баналността на новаторските идеи на ИТН, общите приказки, на които са подчинени и сляпата вяра че законите ще променят икономиката.

  6. И понеже икономиката е пряко свързана с финансите, нека да обърнем поглед към идеите в сектор „Финанси“. Ето го бъдещето според ИТН: „Преструктуриране на разходната и приходната част на държавния бюджет, с оглед постигане на функционално бюджетно равновесие и цикличното му балансиране. Поетапно намаляване на бюджетния дефицит от 1,5% до 1% в рамките на един мандат.“ И тази „новаторска политика“ е в пълно противоречие както с идеите на другите страни-членки на ЕС, така и много, много против действията на Джо Байдън в САЩ. Още един конфуз: „Политика по намаляване на данъчно–осигурителната тежест“ и „Намаляване на осигурителната тежест с до 3%“ именно в момент, когато другите страни вдигат някои данъци (Байдън, например) и подготвят въвеждането на глобален минимум на корпоративния данък. Неолиберализмът наднича през още една „новаторска“ идея: „Намаляване на публичните разходи в рамките на 38 % от БВП“, което праща визионерите от ИТН в групата на бързо залязващите икономисти, още повече че секторът „Социална политика“ изисква не окастрянето на публичните разходи, а именно повече разходи; от къде ще се вземат при политика на остеритет?

В официалната програма на ИТН отсъстват онези идеи, които Слави Трифонов обяви публично, особено за предстоящите приватизации и концесии, сред които блести идеята за приватизация на Българската банка за развитие, а не нейното оздравяване.

SUMMA SUMMARUM. Нито една лява, нито една центристка политическа сила не трябва да приемат и няма да приемат както Програмата на ИТН, така и някои от предложените лица за правителството. ИТН започва да слиза от своя Еверест; появи се като ярка звезда и вече бързо залязва на хоризонта.

Вторият, който ще получи мандат, е ГЕРБ. Изходът е предизвестен.

Третият проучвателен мандат, най-вероятно, ще е възложен на БСП. Засега никой не иска да бъде партньор на старата (над стогодишна) дама, която освен че вече спада към политическите малцинства, е окичена с етикета „партия на статуквото“. Корнелия Нинова успя да привлече в малката „Голяма лява коалиция“ доста от „блудните синове и дъщери“; нищо не й пречи или да магнитизира други парламентарни сили, или да подкрепи идеята на Манолова за преход на служебното правителство към „редовен режим“ при работещ парламент.

Драма ли? Няма драма, има интереси.