/Поглед.инфо/ Отново в българското политическо пространство беше спусната въдица с пикантна жива стръв и отново голямата част от обществото я лапна като закъсал шаран. Рибарят ехидно се усмихна и потри доволно ръце. Шараните пак се хванаха – първосигнално и както се очакваше – развълнувано и бурно. Националният развъдник на електорат се възползва дори от екстрата с френски културен акцент, за да гарантира успеха на атрактивното мероприятие. И тъй като българският водоем отдавна се е превърнал в застояло блато, поредното захранване беше прието с овации и възторжени аплодисменти, а живата стръв започна бясно и артистично да се мята, докато се наниза съвсем на куката. Отново привлече цялото внимание върху себе си, предизвиквайки своята зрелищна медийна екзекуция, а после беше разчленен и погълнат от гладното стадо шарани и неговите пиари.

Волене, Волене.

Кога ще ти дойде акълът, човек?

Защо не вземеш мааалко да се взреш извън себе си? Да видиш, че тези, дето те изстреляха в политиката, не са само бедните хорица от потъващия кораб „България“, на които им е достатъчно да чуят безпощадната ти реч против колониализма и увеличаването на пенсиите и заплатите? Поне за малко замислял ли се, че си бил разпознат и от хора, които изповядват една национална кауза, стояща и над тях, и над теб самия? Че освен изтерзания и измъчен народ, на теб са заложили и хора, които изживяват националната съдба в най-дълбоките пространства на личността си и са се съгласили да ти дадат време и шанс за отговорно и последователно политическо поведение, което артикулира неосветените и болни пространства в националния ни двор. И всичко това – в контекста на една разгръщаща се общоевропейска тенденция, насочена към спасяване на нашия цивилизационен модел и културната ни идентичност?

Или не си могъл да повярваш, че е възможно да надскочиш собствените си първоначални стремежи и цели?

Имам за теб новина.

Надскочил си ги.

И много искам да ме чуеш.

Знаеш, че България е разорена и разединена, а по-голямата част от бившия й елит показа своята политическа неадекватност и почти пълното си оглупяване в един предсмъртен протестърски пристъп, преминал в затихваща театрална агония. Пълното идеологическо безсилие на този реваншистки опит, целящ подмяна на актуалните и болезнени теми в държавата, беше забелязано и отчетено в тази част от обществото, която не пожела да стане инструмент в ръцете на изчерпания и исторически компрометиран либерален модел, целящ между другото и връщането на своя проект ГЕРБ във властта. Една част от активно мислещото общество постепенно беше дефинирала своите виждания по начин, различен от идеологията на 90-те, която ни доведе до днешната политическа, икономическа и демографска катастрофа. Същата тази част от обществото никога не е била свързана с комунистическото статукво. Нито е могла да припознае себе си в мутренското управление, което ритуално и цинично доуби дясното, а с това и всяка алтернатива за едно по-хуманно, но все пак либерално управление.

Така националната идея започна да се възражда по един логичен и естествен начин, като контрапункт на изчерпания политически модел, обслужил прехода на наивната България към пълното и безотговорно разграбване на националния й ресурс, съпроводено с геноцид над собствения й народ. Евроскептицизмът набра скорост не само у нас. Старият континент се взира с растящо безпокойство в своята историческа съдба и е принуден да преосмисли всички принципи на своето придвижване във времето. Разпадащият се културен модел удря неизбежно по всяка национална идентичност и изконните устои на европейските нации са в процес на драматичен разпад, съчетан със започналото голямо ислямско преселение на народите.

Всичко това Европа все още гледа през маската на толерантността, наложена й от една нова атлантическа идея по американски калъп. Превръща се постепенно в самозабравило се общество, танцуващо в екстаз своята толерантна оргия, в която мъжете се женят за мъже, жените – за жени, а сурогатните майки им раждат деца. Но и това е недостатъчно – кръвосмешението с роднини и деца ще бъде следващият официализиран абсурд в едно щастливо и безпаметно общество от безполови индивиди.

Всичко това го знаем.

Всичко това някои от нас го виждат. Затова и национализмът не е и не може да бъде просто една местна функция на политическото говорене. Той е част от съпротивата на много хора, избрали да не останат в изкуствената кома на глобализиращата се Европа, и осъзнали, че спасяването на изконните ценности, семейството, традициите и културната идентичност е делът на всеки народ в общия процес на оцеляването на общността.

Как функционира това на наша почва?

Всички новини отново започват с волните изпълнения на Сидеров по въздух и по земя. Сякаш скандалът около един лидер с радикален и неовладян характер е най-важният проблем в държавата. Цялата медийна клоунада е впрегната в раздухването и преекспонирането на този циркаджийски скандал, за да бъдат заглушени симптомите на истински значимите проблеми, които са хванали в смъртоносната си прегръдка цялото ни общество. И шараните кълват ли, кълват, аплодирайки зрелището. Разбира се, когато преди години Вежди Рашидов наби полицай, това не беше повод за такава истерична реакция. Защото Рашидов не беше интересен случай и не заплашваше политическото статукво.

Волен обаче е.

Той е шутът, говорещ истините.

Говори за предстоящото разпродаване на българската земя на безценица. Иска референдум. И с това бърка непростимо в чуждите интереси. В интересите на същите, които с подигравка и отвращение затягат режима за български имигранти, обявявайки ни за трета категория хора. Същите тия, чиито поданици идват по нашето Черноморие на алкохолен туризъм и пият, докато се превърнат в животни.

Говори от години за чуждите монополи, които смучат кръвта на българския народ съвместно с верните си български слуги. Нито едните, нито другите ще позволят на някакъв нахален политически субект да им прецака печалбите и милионите, както го направи със зелената енергия.

Говори за нахлуването в България на нелегални криминални имигранти, които застрашават националната сигурност. Как така една бедна държавица без собствена армия ще се осмелява да диктува условията на великите сили и ще променя техния сценарий? А българските войници заминават пак на поредната чужда мисия в Афганистан, докато границата ни стои неохранявана, за да я преминават неидентифицирани афганистански субекти.

Говори за прогресивно стопяващото се българско население, изхранващо прогресивно увеличаващото се циганско население, което беше научено от демиурзите на прехода да живее на чужд гръб и вече се превръща от малцинство в мнозинство, подлагащо мирното население в опустелите села на набези и грабежи. Откъде накъде Волен ще си позволява да насочва вниманието към този контролируем, евтин електорат? Това е расизъм, разбира се.

Говори против гей-браковете и гей-пропагандата и гледа на хората като на мъже и на жени, а не като на безполови, манипулируеми хуманоиди. Това, естествено, е хомофобия. Всеки има право да избира пола си.

Говори, че европейските и американските интереси не могат да бъдат поставяни над националните. Това е долен шовинизъм и фашизъм. Разбира се, че САЩ и Европа са над всичко.

Говори, че първата му задача е била ГЕРБ да не се върне на власт.

Говори да си върнем България.

Затова шутът Волен е опасен. Като всеки шут, той говори истини. Това определено е опасно. И трябва да остане само шут. Така истината не може да бъде разпозната. Звучи смешно. Звучи налудничаво. Звучи несериозно и конспиративно.

За пореден път цялата държавна и медийна машина беше впрегната само за няколко часа, за да убеди целокупния български народ, че Волен е просто един психопат. За по-малко от денонощие бяха събрани 60 страници доказателствен материал, включващ и показания на 12 свидетели, и беше поискан депутатският му имунитет. Бързо, нали? Похвално начало за сръчната и съвестна прокуратура, която изведнъж реши да се събуди от дълбокия си сън, благодарение на който проспа 24 години „преход“ към демокрация.

В една държава, в която престъпниците се разхождат на свобода и получават условни присъди, един неудобен политически субект се сдоби с публично обвинение заради причинена лека телесна повреда – кръвонасядане с размери 5 на 7 милиметра, и то без да е доказано, че го е извършил лично. Дори потърпевшият полицай е дал показания, че не е сигурен кой точно го е ударил. Как ще се сравни тежестта на това престъпление с разграбването на националните ресурси, с убийците, разхождащи се по улиците и с продаването на националните богатства за жълти стотинки?

Общество от шарани, купени медийни мажоретки и един боксиращ се по голи мускули политически клоун – ето главните действащи лица в медийната сценка, с която така наречените журналисти ще си изкарват хляба в следващия месец.

Ликувайте, Шарани!

Най-големият престъпник в държавата си го получи! Всички статуси във фейсбук се надпреварват за най-оригинален колаж на Волен Сидеров, облечен в усмирителна риза, а артистичните интелигенти бодро започнаха малоумното си шествие по улиците и в телевизионните студия, нахлузили картонени маски с лика му. Всички възторжено го сочат с пръст, припознали виновника за бедите на България!

Ликувайте, Шарани!

Докато ликувате като зомбирани в последния смехотворен екшън, България умира. Ограбена, разкъсана, изнасилена. В пълна политическа, икономическа, демографска и духовна катастрофа.

Затова искам да те попитам и искам да ме чуеш, Волене.

Защо им го позволи отново?

Защо непрестанно рушиш това, което изграждаш – с този евтин, махленски и скандалджийски „пиар“?

Нямаш ли сили да надживееш шута в самия себе си?

Да укротиш малко свитата си от войнствени девойки, бранещи те като валкирии?

Нима не си разбрал, че играта много, много загрубя?

Или идеите ти станаха неусетно по-големи от това, което си ти самият?

Тези идеи, които развя като словесен бич в най-блестящата си политическа реч на първото заседание на парламента?

Ако е така, трябва да ни го кажеш.

Дължиш ни го.

Имаме право да го узнаем.

Защото губим време.

България изчезва, човек.

Назряло е времето да решиш къде оставаш –

в атаката или в устата на шараните.

Прочетете още от автора: Волен - Лудият или просто луд?