/Поглед.инфо/ Немалко историци и крайно десни писачи от "преходните" години възхваляват политическата гениалност на българския цар Борис ІІІ (1894-1943), който бил обединил отечеството. Едни го наричат "любимия цар на народа", а за други той е виновникът за национална катастрофа, за унищожените 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония, за Белия терор, за убийствата и репресиите в България. И досега продължават споровете около смъртта му. Има обаче една проста максима, която не е нужно да си историк или политик, за да я знаеш: Резултатите от една война се броят, след като тя свърши, а не когато започва.
Историци, политолози, политици сега масово пречупват историята, включително дейността на Борис ІІІ, през собствените си днешни възгледи. По-интересното обаче е как съвременниците са се отнасяли към последния действащ цар на България, особено през Втората световна война. За приятелските отзиви на Германия знаем, но усърдно днес се премълчава отношението на антихитлеристките държави към последния действащ цар на страната ни. Интересните телеграми на Форин офис (външния департамент на Великобритания), които ви предлагаме днес, показват, че англичаните и американците предупреждават "помръкналия и уплашен" цар Борис за последиците, които очакват България, още преди тя да се включи във войната на страната на Хитлер. Но нашето държавно ръководство тогава се е пуснало по наклона и лети към новата национална катастрофа, повлякло милиони българи със себе си. (И тук би могло да се потърсят корените на решението гробът на Цар Борис ІІІ да бъде разрушен и заличен, което не е приумица на комунистите. На всички "фюрери" тогава е отказано правото да имат гробове, за да не се превръщат те в място за поклонение от поддръжниците на фашизма. А царят ни за победителите във Втората световна война е бил българският фюрер.)

Забравят се днес и антиеврейските закони и репресии, и опустошаването на българската икономика от "немските скакалци" по време на Втората световна война - също резултат от политиката на Борис ІІІ и правителството му. Никой и дума не проронва за търговските задължения в онова време към бедна България на богата Германия, за които тя и до ден днешен не иска и да чуе. А те възлизат на десетки милиарди, по скромни изчисления. Нищо ново. Както също забравеният днес поет Любомир Бобевски възкликва в една песен по повод другата война - Първата световна:
Съюзници-разбойници,
коварни, подли и без срам,
обрахте ни, ограбихте
отечествений наш храм!

Из книгата Цар Борис ІІІ в британската дипломатическа кореспонденция (1919-1941), том ІІ,
издател Главно управление на архивите при МС, 2007 г.

Телеграма от британския пълномощен министър в София Рендъл до Форин офис за последната му среща с цар Борис

Телеграма от мистър Рендъл (София)
Изпр. 3 март 1941 г, 8.00 ч.
Получ. 3 март 1941 г., 22.00 ч.
№386
Свръх бърза!
Ваша тел. № 270.

Аудиенцията се състоя снощи в 19.30 ч. и продължи час и половина. Царят започна с обяснението, че е отлагал срещата до присъединяването на България към Тристранния пакт, тъй като, ако се е била провела по-рано, той нито можел да потвърди нито да отрече какво се случва.

2. Аз му отговорих, че съм поискал да се срещнем, за да изложа пред Негово Величество изключително сериозните си оплаквания. Въпреки че поради настъпилите събития, положението вече изглежда още по-опасно, аз все пак изложих оплакванията си.

3. След това описах в подробности пред царя случая с Гриинуич, последвалите действия на полицията срещу наши симпатизанти, ареста на двамата българи работещи в отдела по печата на легацията, недопустимото поведение на полицията спрямо нашия консул в Бургас и другите подобни случаи. Остро възразих срещу действията на полицията, която явно смята за престъпление всеки контакт на българин с британската легация. Дадох ясно да се разбере, че за нас отговорна за изчезването на мистър Гриинуич е българската полиция. Протестирах срещу нежеланието на министър-председателя да поеме отговорност по случая, като подчертах злощастния ефект, който този инцидент ще има сред британското обществено мнение. Апелирах по най-сериозния начин пред Негово Величество да бъде освободен мистър Гриинуич, дори само заради това, че такъв жест би допринесъл за смекчаването на ожесточеността в отношенията, което още повече ще навреди на България след войната.

4. Царят изглеждаше впечатлен до известна степен и аз се надявам, че може би ще направи нещо, но да изтръгна някакво конкретно обещание от него, не успях. На няколко пъти се връщах на тази тема и направих всичко възможно да подчертая какво значение се отдава на този случай и колко важно е неговото незабавно решаване.

5. След дълго обсъждане на други въпроси, за което ще рапортувам отделно, заявих, че нашите отношения понастоящем са в критична фаза, вследствие изключително сериозните събития от последните няколко дена. Германците окупират България, която от своя страна открито застава на страната на Оста. Винаги съм признавал - отбелязах аз - че България може да не е в състояние да удържи на германския натиск, но защо е нужно да оказва активно съдействие? Частичната мобилизация на българската армия, разполагането на войски по границата с Турция, откъдето е смешно да се очаква някаква заплаха, готовността за посрещането на немците - всичко това означава, че България не само е била в невъзможност да предотврати влизането на крадеца в дома й, но и "услужливо му е отворила прозореца, при това го е и почерпила". Присъединяването на България към Тристранния пакт е "подпечатило" нейното активно сътрудничество и германската окупация означава, че войната вече се е разпростряла и върху българската земя. Царят изглеждаше обезпокоен, когато подчертавах всичко това.

6. Царят каза, че когато всички факти, които в момента той не може да изложи, станат известни, ще се види, че до голяма степен нейните действия са оправдани. Казах, че съм се стремял да предотвратя разпростирането на войната в България. Царят отговори че ние, двамата, сме работили в името на една цел, но събитията, започнали още от лятото на 1939 г. са се оказали по-силни от всичко. Той вярвал, че е било възможно войната да бъде избегната, фатална грешка било, че през 1934 г. не са били върнати някои от колониите на Германия. До съвсем скоро той се надявал, че нещо може да се случи и да се избегне разрастването на войната и бил горчиво разочарован, когато полк. Донован му казал, че Съединените щати не били готови да посредничат, а били решени войната да бъде водена до край.

7. Отношението към България е било несправедливо, на нея винаги се е гледало като на парий. За всичко лошо вината била хвърляна върху нея. Въпреки това обаче България се държала далеч по-коректно отколкото страните, които Англия е разглеждала като съюзници, или на които сме давали гаранции. Ако България е била по-справедливо третирана в миналото, или дори само да са били вземани реални мерки за подпомагането на търговските отношения с нея през лятото и есента на 1938 г., много от сегашните проблеми можели да бъдат избегнати. Това било така, тъй като надеждата за по-справедливо отношение към нея са играли голяма роля за оформянето на сегашното й поведение. България била жертва на развитието на събитията в световен план.

8. Отговорих, като описах какво със сигурност ще се случи при хипотетична победа на Хитлер. Германският "нов ред" всъщност си е познатата прастара история за "тотална тирания" на една доминираща нация, която ще превърне всички останали в роби. Припомних му добре известното отношение на Германия към славяните и латинците и посочих, че едно устройство по "германски модел" ще бъде далеч, далеч по-несправедливо и от най-несправедливите постановки от 1919 г. Що се отнася до идеята за компромис, то такъв е невъзможен, когато имаме насреща си такава тирания като "тоталитарната" държава. Друга алтернатива, освен борбата до крайна победа, е невъзможна, фактът, че България, за разлика от Дания, не е просто "пасивна жертва", а активно сътрудничи на Силите срещу които ние воюваме на живот и смърт, ще означава, че за нея ще бъде изключително трудно да избегне нов мирен договор.

9. Междувременно сега немците са тук и открито заплашват нашите съюзници. Положението не може да бъде омаловажавано и аз не бих могъл да остана в една страна, където се разпореждат немците. Макар и да не съм наясно с плановете на нашето военно командване, вследствие на победите ни в Африка и нови попълнения, сега вече ние разполагаме с мощен въздушен флот. Пределно ясно е, че се налага да предприемем действия срещу врага навсякъде, където е необходимо, макар че се стараем да не предизвикваме излишни жертви сред цивилното население. При тези обстоятелства, заявих аз, не виждам как бих могъл да остана тук, като отбелязах обаче, че съм готов да обсъдим всеки аргумент, който царят може да посочи в полза на моето оставане.

10. Негово Величество каза по този повод, че не е в състояние да обори аргументите ми и че решението зависи от мен. Отговорих, че отново ще премисля нещата, преди да препоръчам мнението си на британското правителство.

11. Иначе отношението на царя бе подчертано приятелско, засегнахме широк кръг от въпроси, но разговорът бе изключително тежък. Оплаках се, че по същество, моята мисия тук е претърпяла провал, при което царят отново изтъкна, че събитията са се оказали по-силни от нас и че самият той е наясно колко упорито съм се стремял да предотвратя настоящите събития. По всичко личеше, че той не си прави никакви илюзии по отношение на сериозността на настъпилите събития.

12. Утре ще телеграфирам допълнителен коментар. Копия до Москва, Анкара, Белград и Кайро.

Телеграма от британския пълномощен министър в София до Форин офис за впечатленията му от прощалната аудиенция при цар Борис
4 март 1941 г.
10.30 ч.
№ 369А
Важно.
Съжалявам, че не можах да Ви телеграфирам още вчера.

2. Общото впечатление, което остави у мен цар Борис, е, че един път тръгнал по наклонената плоскост, той вече не може да спре и е изгубил контрол върху положението.

Това, което очевидно се мъчеше да ме убеди, макар и да не го изказа с толкова много думи, бе, че България е била изправена пред искането да окаже съдействие на Германия, придружено със заплахи за ужасяващи последствия в случай на отказ. Царят остави у мен усещането, че в стремежа си да печели време е отишъл по-далеч, отколкото е било необходимо, и сега осъзнава, че връщане назад няма. Ясно беше, че той не е в състояние да прецени адекватно реалностите, с изключение на един момент, когато аз изтъквах пред него неизбежността от разпростирането на бойните действия на българска територия, когато лицето му изведнъж помръкна и придоби изтерзано и изплашено изражение. По-голямата част от приказките му се свеждаха да несъстоятелни извинения, но явно той все още не бе забравил и негодуваше срещу дискриминациите, на които беше подложена България от страна на Съюзниците преди избухването на настоящата война. Отношението му по повод нашите конкретни оплаквания и специално по повод срамната история с изчезването на мистър Гриинуич, изглеждаше недопустимо колебливо и безпомощно, така че аз до края не можах да се освободя от подозренията, че се касае за липса на добра воля от негова страна, макар че в крайна сметка в резултат на решителните ми настоявания, той обеща евентуално да окаже съдействие.

3. Опасявам се, че той не е на висотата, която би му позволила да се справи с положението, така че ние сме длъжни да го "впишем в графата безнадеждни".

4. Копия до Анкара, Атина, Белград, Москва и Близкоизточния разузнавателен център.

Коментар на Форин офис
Явно цар Борис е изглеждал много жалко. Макар и от човешка гледна точка той да заслужава симпатия, от политическа гледна точка той в крайна сметка си остана "син на баща си".

Струва ми се, че трябва да оставим мистър Рендъл сам да решава какво би могло да се направи за мистър Гриинуич с оглед дадените от царя обещания                                                                                                       Клътън
06.03.1941 г.

Сега принц-регентът (принц Павел) ще каже, че се оказал правият по отношение на цар Борис. Справедливостта изисква да се отбележи обаче, че положението сега би могло да бъде много по-различно, ако съседите на България бяха проявили по-малко подозрителност спрямо нея в миналото.
Баукър
06.03.1941 г.

Дума