/Поглед.инфо/ За атентата в черквата "Св. Неделя" през 1925 г. днес обикновено се пише, че е дело на комунисти, но рядко се споменава, че след тежките убийства и репресии над комунисти и земеделци през 1923-1924 г., намиращият се в странство Васил Коларов е призовавал другарите си в България да се въздържат от въоръжен отговор и с Георги Димитров и Станке Димитров са взели решение да се премине към легални политически действия. Животът на Васил Коларов се преплита съдбовно с този на морския офицер Коста Скутунов - човек, свързан организационно с комунистическата партия и участвал в конгреса й през 1922 г., който през 20-те години става служител в двореца и е високо ценен от цар Борис ІІІ. Скутунов (1890-1965) е бил адютант на царя, военен комендант на двореца, съпровождал е Борис ІІІ при най-отговорни и опасни мисии и запазва винаги уважението си към него. Съгражданинът на Коларов е близък с него от ученическите им години в шуменското Педагогическо училище, Скутунов е причината цар Борис да разпореди освобождаването на арестувания Васил Коларов през 1923 г. След малко повече от 20 години, след Девети септември, когато Скутунов е арестуван, Коларов ще му върне жеста и не само ще го освободи, но и ще го настани на работа във военноисторическата комисия към Генщаба и Министерството на войната, където той пише своите спомени.
В настоящия си текст Скутунов повдига крайчеца на една завеса, зад която се търкалят куп старателно прикривани и до днес важни детайли на атентата през 1925 г. и най-вече тези около темата за участието на чужденци в него. Отново се повдига страшният, потънал в мълчание въпрос, дали действията им за извършване на атентата не са разпоредени от правителствата им и техните легации в нашата страна...
Кой да ти каже?! Цари гробно мълчание по темата…
.jpg)
Из спомените на Коста Скутунов „Бурни времена”, изд. „Синева”, 2004 год.
Следствието по атентата
Предприетото от официалната власт следствие по повод атентатите установи, че подготовката и изпълнението на атентата в черквата са дело на клисаря на катедралата „Света Неделя”, който лесно бил спечелен за каузата на атентаторите и най-дейно им съдействал при минирането на черквата и при изпълнението на атентата. Той беше веднага задържан от полицията, заедно с комуниста Фридман. Последният беше един от организаторите на атентата заедно с пионерния подполковник Рангел Милтенов, за когото се доказало, че е давал на комунистите оръжие и взривни материали от складовете на пионерната дружина в София, на която той беше командир. Военния съд веднага подготви обвинителния акт и делото беше много скоро приключено. И тримата гореизброени лица бяха осъдени на смърт и веднага екзекутирани. Между организаторите на атентата беше и френския поданик Леже, който също беше задържан. Но френският пълномощен министър в София Жорж Пико най-жарко се застъпи за него. Още с арестуването му той подаде една много остра нота до правителството и настояваше най-настоятелно неговият поданик незабавно да бъде освободен... Той на няколко пъти настоя лично в нашето Външно министерство, щото Леже да бъде освободен. Правителството беше поставено в много деликатно положение, понеже съгласно нашите закони никой не можеше да се меси в делата на специалния съд, който беше намерил за виновен и осъди Леже на смърт като атентатор. Но настояванията на френския пълномощен министър взеха вид на явна заплаха и накрая той отнесе въпроса до двореца...
Царят и френският пълномощен министър Ж. Пико
Царят изобщо се беше дезинтересирал и не желаеше да се меси в разправиите на правителството по отношение на разследването за следствието по атентатите.Освен това следствието беше предадено в специалния съд, решенията на който се изпълняваха веднага и безапелационно. Затова, когато френският пълномощен министър се обърна към двореца, царят направи всичко възможно да отклони срещата си с него.Затова той почна често да „отсъства” от София и съветникът Павел Груев умело използваше това обстоятелство, за да отложи аудиенцията. Но Жорж Пико и тук искаше да се наложи насила. Накрая той постави въпроса ребром и настоя на всяка цена да бъде приет от царя, като заяви, че в противен случай ще напусне страната ни и френското правителство ще вземе мерки, за да защити своите поданици. Въпреки това от двореца все пак му отговориха, че царят отсъства от София. Всъщност той беше в двореца Врана, откъдето с тревога следеше развоя на събитията, а съветникът Павел Груев беше непрекъснато във връзка с външното министерство. След няколко дневни настоявания, понеже не можа да приет на аудиенция в двореца, френският пълномощен министър поиска ултимативно да бъде приет от царя като заяви, че ако до 12 часа в полунощ същия ден не бъде приет на аудиенция на другия ден той ще напусне България и неговото правителство ще прекъсне дипломатическите си отношения с нас.
В това време нашата страна беше много зле поставена пред Великите сили и ние нямахме подкрепа от никого. Затова правителството държеше много за запазване на коректни отношения с Франция. Всички бяха в тревога, защото в нашата дипломатическа история спрямо царя не бяха никога отправяни подобни заплахи.Същия ден царя се принуди да се върне в София и страшно разтревожен, прекара почти целия ден в канцеларията на съветника Груев, който беше непрекъснато в непрекъсната връзка по телефона с Външното министерство и с Министерския съвет. Този ултимативно поставен въпрос засягаше еднакво както царя като държавен глава, така и страната ни като независима държава. Накрая царят реши, че заради някакъв си авантюрист французин ние не можем да поставяме на изпитания българския народ, а колкото за себе си, той прие да преглътне този горчив хап. Така, със съгласието на Министерския съвет, царят се принуди да приеме френския пълномощен министър и да му заяви, че ще се застъпи за освобождаването и екстернирането на френския поданик Леже зад границите на страната. Това беше едничкото разумно и крайно решение, с което донякъде се запазваше престижа на България и на царя. Затова същия ден съветникът Груев влезе във връзка с френската легация и съобщи на министър Пико, че е влязъл във връзка с царя, който в момента се намира в двореца Кричим. Той се съгласил за го приеме на аудиенция и затова ще тръгне с първия влак за София. Но понеже не ще може да пристигне по-рано от 11 часа вечерта, той го моли да заповяда на аудиенция в 11 ½ часа. По този начин въпросът се разреши чисто по български като царят прие френския пълномощен министър, но все пак го остави да чака почти до последния определен в ултиматума срок.
Тази аудиенция беше нарушила традициите на двореца. Царят никога не беше приемал по такъв начин аудиенция, а още повече посред нощ. Освен това настойчивостта и държането на френския пълномощен министър подчертаха на правителството, че България все още не се третира независима държава.
...........
През целия този ден аз не видях царя. В двореца обаче се чувстваше тази извънредно натегната атмосфера и опасността, която застрашаваше страната ни. Правителството непрекъснато заседаваше, а министърът на външните работи напразно потърси на няколко пъти съдействие от страна на пълномощните министри на Великите сили в София. Затова, въпреки че този авантюрист французин беше замесен непосредствено в подготовката и изпълнението на атентата, за което с право беше осъден на смърт, в интереса на България той трябваше да бъде освободен. При това, оказа се, че французинът Леже няма и редовен паспорт, понеже беше влязъл нелегално в България.
...............
Среднощна аудиенция
Вечерта царят не се яви на вечеря. Ние вечеряхме набързо с княгините, които също бяха много разтревожени, защото през целия ден не бяха виждали царя. След вечерята те веднага се оттеглиха в апартамента на царя и решиха да го дочакат и се видят с него след свършване на аудиенцията. През този ден той почти не излезе от канцеларията на съветника Павел Груев, дето му се сервира и вечерята. Когато наближи времето за аудиенция, съветникът Груев излезе на форплаца да посрещне лично френския пълномощен министър и той го въведе при царя. Понеже аз бях дежурен по двореца, когато министър Пико влезе при царя, съветникът Груев дойде при мен в дежурната стая и докато трае аудиенцията, ми разправи за тревогите и неприятностите, които имал, докато се дойде до това положение.Той не можал даже да обядва, а само набързо вечерял заедно с царя в канцеларията си, дето бил вързан през целия този ден. „Дано изпратим благополучно този заинатен французин и да се успокоим всички най-после”, завърши Груев. В този момент царят звънна в знак, че аудиенцията е свършена и съветникът отиде да посрещне министъра, който вече излизаше мълчалив от кабинета на царя. Той го изпрати до форплаца, дето се сбогувал с него студено. Самата аудиенция трая около 20 минути. След това Груев веднага отиде в канцеларията си, дето останаха заедно с царя още дълго време, докато влязат във връзка с Министерския съвет и се уговори въпросът с екстрадирането на Леже.
На другия ден французкия поданик Леже, съгласно постигнатото споразумение, беше откаран в гр. Русе и препратен в Румъния, дето той беше изявил желание да бъде екстерниран. По този начин се ликвидира въпросът с представителя на френското правителство и както царят, така и правителството, си отдъхнаха.
Следствието по атентата попадна по следите на още едно лице, което също беше замесено в атентата, но неговото име остана в тайна и властта не можа да го открие и залови.
Така се приключи историята с несполучливия атентат срещу царя, която характеризира обстановката и политическото положение на страната в този момент.
Дума
