На 17 януари т.г. в Централния военен клуб Институтът за исторически изследвания на БАН и неизвестното Независимо историческо дружество организираха национална кръгла маса на тема "Еврейската трудова повинност по време на Втората световна война - спасителен план или репресивна мярка". Събитието бе организирано със съдействието на МО и, както стана ясно в самото начало, е финансирано от МОН.
Изводът, който не можа да бъде натрапен в дискусията, е, че нашата прохитлеристка власт е спасила евреите, като ги изпратила в трудови групи и там се грижела за тях като в курорт. Според Румяна Чукова: "Изпращането на евреите в трудови дружинки няма характер на наказателна мярка. Това е компромисен вариант, който трябва да смекчи трудовата повинност, постановена със закона от 1920 г. от времето на Стамболийски. Съзнателното им задържане в трудова повинност ги спасява от депортирането и така са спасени от смърт."
Не липсваха остри несъгласия на историци - Албена Танева от СУ, Николай Поппетров от БАН и други изказали се. Те подчертаха, че създаването на трудовите групи е в изпълнение на фашисткия Закон за защита на нацията (ЗЗН), внесен в парламента от радетеля на Райха Богдан Филов и приет в края на 1940 г. Остана да витае усещането, че май е трябвало да се похарчат някакви пари. И да се угоди на някой висшестоящ, който освен собственото си мнение, че България е спасила всичките си евреи, не признава хилядите документи, доказващи обратното.
Нека днес, в Световния ден на Холокоста - деня, в който Червената армия освобождава Освиенцим, си спомним за един блестящ наш учен - д-р Давид Коен, който има десетки проучвания върху Втората световна война и съдбата на българските евреи. Той припомня, че "събирането на евреите в работни групи се решава още през януари 1941 г. със ЗЗН - една година преди изработването на нацистките планове за ликвидирането на европейските евреи (20 януари 1942 г.) и две години преди мартенските депортации (10 март 1943 г.)". Да се твърди, че лагерите, утвърдени от Борис III, са спасили евреите, освен че е откровена лъжа, показва и тотално разминаване с историческата истина.
Да, българският народ спаси евреите от "старите" територии, но това не може да се твърди за българските фашисти.
Из "Еврейските трудови лагери в България"
Ст.н.с.д-р Давид Коен
...Нека припомним текста на чл. 21,б."г" от закона (за защита на нацията - б.р.). Според него "Лицата от еврейски произход не могат да се откупуват от военна служба, а се свикват на общо основание, но само като трудоваци в отделни трудови групи; негодните за трудова служба се облагат със съответния военен данък". По този начин на евреите беше отказано конституционното право и задължение да носят редовна военна повинност и да служат в армията.
Поради натиска и отказа на Германия германският Трудов фронт да поддържа каквито и да било контакти с българските трудови войски, ако в тях служат евреи, последните бяха отстранени и от тях и прехвърлени към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ).
ЗЗН се публикува в "Държавен вестник" на 23 януари 1941 г., заедно с царския указ за неговото утвърждаване. С него се отнемат всички граждански, политически и икономически права на евреите. С неговото приложение се експроприират техните имущества и се привеждат в изпълнение крайно ограничителни мерки за работа. С мобилизирането на мъжете от непризивна възраст, както и от служителите, се съсипват окончателно техните семейства, особено тези, които биват изселени в други градове.
С 48 постановление на МС от 17.07.1941 г. се мобилизират граждански всички евреи чужди граждани от 20 до 46-годишна възраст към управлението на трудови войски, които да работят на държавни, общински или обществени строежи. Те работят безплатно срещу котлова храна, без да им се осигурява работно облекло. На главите на семействата, но само ако са признати за нуждаещи се, се заплащат надници до 50 лв. Само месец по-късно със 113 пост. на МС от 12.08. с.г. всички евреи, подлежащи на отбиване на военна служба, както и запасните военни чинове и трудоваци, което значи всички мъже евреи, бяха включени в трудови работни групи към МОСПБ при същите условия както по-горе. Групите се сформират от 100 до 300 души, на които се дават самостоятелни строителни обекти. На тях те се явяват със свое облекло, обувки, завивки, лъжици и канчета за храна. С 39 пост. на МС от 29.06.1942 г. свикването на еврейски работни групи става чрез щаба на войската по искане на МОСП при условията, споменати по-горе.
През следващата 1943 г. това става с няколко постановления. Най-напред се извикват "на обучение" към Дирекция на пътищата при МОСПБ 5000 души на пътя София - Варна, между километрите 37-93 (2500 души) и 140-169 (2500 души) - 20 пост. на МС от 20.04.1943 г. После свикват 2000 души от 20 до 40 години към Дирекция на водите към Министерството на земеделието и държавните имоти за отводняването на низините край р. Дунав и други реки и по корекциите на леглата на разни реки в страната (39 пост. на МС от 14.05.1943 г.). Във връзка с това КЕВ разпорежда на някои еврейски общини мъжете евреи над 18 години да се мобилизират граждански на строителни обекти. В случай на изселване те остават по местата си до края на строителния сезон, след което се изпращат при техните семейства. С 51 пост. на МС от 28.05. с.г. към Главна дирекция на строежите при МОСП се мобилизират евреи от 18 до 50-годишна възраст за направа на нови жп линии, а с 23 пост. на МС от 11.06. - 2500 души "инородци" (1500 души за жп секция Пирин и 1000 души за жп секция Горна Джумая за участъка Крупник-Кресна. През 1944 г. 5000 души "инородци"се мобилизират за строеж на шосета (19 пост. на МС от 13.03.1944 г.). Освен в тези места евреи са граждански мобилизирани да работят и на общински и частни обекти.
Мобилизираните евреи се лишават от привилегиите, които се дават по Правилника за издръжка по военни причини (ИВП) и облекченията по Закона за гражданската мобилизация, но те са подсъдни като военни лица. По искане на КЕВ те могат за бъдат взети от групите и изпратени в лагерите за евреи (като този в Сомовит).
Условията на труд са много тежки. От мобилизираните се изисква да изкопават по 4 кубически метра пръст и пясък, обикновено размесени с чакъл. В тази норма се включват изхвърлянето, натоварването на количка и извозването до 50 м. При сравнение с установените норми от МОСПБ за отделни видове работа (изкопаване, изхвърляне, натоварване и извозване) това означава, че мобилизираните трябва да изпълнят два пъти повече работа при осемчасов работен ден, или да работят по 12 до 16 часа дневно.
И наистина фактите показват, че работното време продължава много над официално установеното. В Ихтиман техническият ръководител на обекта инж. Гашаров държи мобилизираните по 12 и повече часа, често ги вдига в 3 ч. сутринта, държи ги да работят до полунощ на светлината на карбидни лампи, заплашва ги с револвер в ръка, че ще ги изпрати в Полша, бие ги, арестува ги и ги затваря в избата на полицията в Ихтиман, оставя ги на обекта от 14 ч. до 5 ч. на другата сутрин и т.н. В с. Микре, Ловешко, в IX работна група пор. Божков изисква да се изкопават по 5 куб. м и когато това не може да се изпълни, държи провинените на обекта до 10-11 ч. вечерта. При повторно неизпълнение на исканата от него норма вдига мобилизираните в 3 ч. на другата сутрин, за да си доработят. Това са условията на работа в повечето еврейски групи.
Към това се добавят нескончаемите издевателства, тормоз, побоища и грабеж от страна на началническия състав, подбран измежду реакционни запасни офицери и подофицери. В с. Власина, Трънско, началникът на I трудова дружина Алеко Иванов точно по време на обяд държи дълги "слова", примесени с ругатни и обиди, след което, без да остави мобилизираните да се нахранят, ги праща отново на работа. Споменатият инж. Гашаров през 1943 г. задържа мобилизираните след уволнението им, за да вадят пясък, като в студените ноемврийски нощи ги оставя да спят на открито. Ротният командир на групата от Елин Пелин Ангел Минев "възпитава" само с бой, псувни и гаври. Началникът на XVI работна група в с. Клисура забранява да се излиза извън бивака, да се пали огън в големите студове, да се обличат по-топли дрехи, държи хората прави по два часа пред сложената храна, като ги ругае и заплашва с изпращане в Полша, за да бъдат избити. Пом.-началникът на същата Шуменов заповядва да се продължи работа при неизбухнала бомба. Това причинява смъртта на един и тежко нараняване на други двама, единият от които загубва окото си. Случая той приключва с думите: "Нищо, евреин умря", както и с отказа да изпрати ранените на лечение. В гара Белово ежедневие са побоищата, изнудванията за пари за даване на отпуска по 1-2 дни, злоупотреби с провизиите, неколкочасови наказания със стоене прави срещу слънцето и с железни колички на гърба, изпращане на работа болни в момент на маларични пристъпи и др. Същото е и в IX работна група в гара Рупел. В Св. Врач фелдфебелът Костадин Радославов заявява, че железният път трябва да мине "макар и през трасе от трупове". От масово боледуващите от малария той освобождава само пет души. Същото става и в VII работна група в с. Градешница, Св. Врачко, където 70-80 души от всичко 130 боледуват от малария, както и в IX работна група в с. Габровница, Ихтиманско. В VI и IX работна група в Ловешко ежедневие са злоупотребите с брашното и храната, изнудванията за подаръци и пари, продаването труда на горските власти и прибиране на изработеното в джобовете на началниците, псувните и побоищата.
Навечерието на 9 септември 1944 г. заварва продуктивната част на българските евреи по работните групи отслабнали, повечето от тях болни, с изпокъсано облекло, обосели, въшлясали, без работа и средства за преживяване пред призрака на настъпващата зима, без възможност да осигурят най-необходимото на своите семейства. Повикът за незабавно уволнение не е чут от тогавашното правителство на Муравиев.
Някои предполагат, а други твърдят, че изпращането на мъжете в трудовите групи било замислено от царя, за да спаси евреите от депортиране. Такива са фон Таден, Гюнтер, заместникът на Айхман, полицейското аташе при германската легация в София Хофман, Бенжамен (Буби) Ардити, Пашанко Димитров, Ханс Йоахим Хопе. Вероятно има и други. Нищо по-невярно от това. Нека припомним още веднъж, че събирането на евреите в работни групи се решава още през януари 1941 г. със ЗЗН, т.е. една година преди изработването на нацистките планове за ликвидирането на европейските евреи (20 януари 1942 г.) и две години преди мартенските събития (10 март 1943 г.). И ако в България евреите бяха спасени, те го дължат, както е вече широко известно и доказано, на мощната подкрепа, която им дава българският народ, на победите на съюзническите армии над Вермахта по военните фронтове и на натиска отвън.
http://www.holocaustfund.org/, 24 September 2004 г.
