Изборът на руската Мата Хари в 1963-та - да загине с чест в Чикаго

/Поглед.инфо/ Мария Доброва информира Москва и за инвазията на САЩ в Куба

Историята, която ви предлагаме днес, не може да остави равнодушен никого. Независимо от коя камбанария се гледа към нея. Причина за това е и фактът, че руските спец служби рядко разгръщат свръхсекретните си архиви за своите разузнавачи в чужбина. А те ревниво крият толкова големи и малки тайни. Като тези, свързани с името на един от най-големите руски герои - капитана от ГРУ (военното разузнаване) Мария Доброва, с американско име Подцески и псевдоним “Мейси”. И особено с нейния предател генерал Димитрий Поляков, с американски псевдоним “Бурбон”. Това е може би най-големият провал за всички времена на “Тихия фронт” в Съветския съюз. Та Поляков предава на ФБР и ЦРУ стотици съветски разузнавачи! Не че руснаците не им го връщат тъпкано.

Трагичен е животът на Мария още от най-ранна възраст, вижте по-долу подробностите за него. И нещо, което не е за вярване - 46-годишна е, когато ГРУ се свързва с нея, и тя – доктор на науките, музикант и филолог, започва да овладява “занаята” на разузнавача от нулата. А значимостта на нейната дейност в Ню Йорк стига до там, че самият Хрушчов се опира на нейните сведения в преговорите с американците.

Не е нужно да преразказвам тези величави и трагични страници, който желае може да ги разлисти.

Капитанът от ГРУ Мария Доброва: руската Мата Хари, за която истината се разкри след десетилетия

В създалата се ситуация изборът не беше богат: предателство или смърт. Зад вратата стояха агенти на ФБР, един от които й разясни ясно всички изгоди от сътрудничеството с американското правителство. Те успяха да съберат железни доказателства за нейната шпионска дейност, така че нямаше смисъл да увърта и да се измъква. За десет години нелегалност тя успя да предаде на Центъра такъв масив от секретна информация, че съвсем не можеше да разчита на снизхождение от американците. Към нея ще се отнасят сносно, само при условие тя да се съгласи на предателство.

Всъщност, ФБР не й остави избор. Но тя направи своя избор. Отвори вратата и прекрачи в неизвестността…

Безследно изчезнала

Лятото на 1962-година. Студената война е в самия си разгар.

Центърът получава последното писмо от своя нелегален разузнавач, капитан Мария Доброва, на практика веднага след загадъчното й изчезване в Чикаго. В кратко послание тя съобщава, че съветската агентура е разкрита от спецслужбите на САЩ; полковникът от ГРУ Маслов, с когото тя работеше в тясна връзка, е арестуван от ФБР, а нея я следят. Възможно е предателят да е някой от своите.

Писмото е последната вест. Повече никой нищо не чува за Глен Мореро Подцески - под това име я знаят в Ню Йорк. Затова пъкизСАЩ минава вълна от арести на съветски разузнавачи и информатори. От само себе си се натрапва изводът, че Доброва е приела сътрудничество с ФБР. А писмото е могло да бъде написано само за замазване на очите, за да продължи Москва да пребивава в свето неведение кой е станал кладенец на секретна информация за американците.

Подозрението, че в Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на СССР се е завъдила „къртица“, не остава незабелязано. Затова може да се окаже добра идея провалът на агентурата на територията на САЩ да се стовари върху изчезналия сътрудник. Но разузнаването работи с факти, а не с предположения, затова веднага след получаването на писмото от Чикаго под ръководството на 1-ия секретар на Постоянното представителство на СССР при ООН Леонид Гульев (който всъщност служи в ГРУ) е организирано издирване на МарияДоброва.

Всички пътища за изтегляне в случай на провал са проработени по-рано. Когато е разбрала за задържането на Маслов, Доброва е трябвало незабавно да отиде в Канада, а от там, вече с други документи, да излети за Амстердам. Но Глен не се добира до канадската граница, разтваря се в чикагската мъгла.

Не успяват да намерят убедителни доводи за предателството на Глен, както и каквито и да било следи от нея. Като че тя изобщо не съществува. Издирването продължава пет години, докато през 1967 г. Москва взема решение да признае капитан Мария Дмитриевна Доброва за безследно изчезнала. Не са повдвигнати никакви задочни обвинения по неин адрес, но разследването продължава.

Ситуацията с изчезването на съветската разузнавачка сякаш започва да се прояснява в средата на 70-те години. Тогава един от ню-йоркските таблоиди публикува разобличителна статия, разказваща за жена, собственик на елитарен козметичен салон, в който ходели много от жените на американски високопоставени лица. Бидейки агент на КГБ, тя се е съгласила на сътрудничество с ФБР, но по-късно се самоубила.

Тази жена несъмнено е била Глен Мореро Подцески, на която е принадлежал дамският салон в Бронкс, открит със средства на съветската резидентура. А през 1979-а бившият заместник-директор на ФБР Уилям Съливан публикува мемоари, в които отделя внимание и на Глен:

Паметното дело на агента-козметик. Сътрудниците на ФБР са били убедени, че тя работи за руснаците, но не са могли да я разобличат. Тогава Хувър дава съгласие да я похитят от квартирата й в Ню Йорк...

В своите спомени Съливан разказва подробно за агент "Мейси" (такъв оперативен псевдоним е получила Доброва), очертавайки нелеката й съдба. Тя била принудена да признае пред ФБР, че е действащ подполковник от ГРУ, и се е съгласила да стане двоен агент. Дори й били разрешили да се върне на работа.

С „Мейси“ ние поддържахме връзка всекидневно. Веднъж нашият агент не можа да се свърже с нея по телефона. Нямаше я и на работа. Единственото, което можем да направим, - казах аз – това е да проникнем в квартирата й – описва Съливан. Аз веднага позвъних на Хувър за съгласие. За мое съжаление, той се съгласи моментално. Ние проникнахме в квартирата й, тя беше мъртва. Намерихме записка, в която обясняваше, че няма повече сили да играе ролята на двоен агент. Пишеше, че заема високо положение сред сътрудничките на съветското разузнаване и се гордее с това. Полицията откара тялото й на гробището "Потерс-филд"...

В Москваприемат мемоарите на Съливан катоизкусна дезинформация. Споменатото гробище "Потерс-филд" има лоша слава: тук погребват болни и бездомни. Как да повярват, че тук е намерила последен пристан осигурена жена, влизаща във висшите среди? Броят на погребаните се приближава към милион – просто е невъзможно да се намери тук гробът на Глен. Тази следа води в нищото.

Пък и самият Съливан вече нищо не може да добави в „своите“ спомени. Книгата постъпва за печат след неговата трагична гибел и едва ли някой би могъл да каже с увереност кое в нея е истина, а кое – измислица. И самата му смърт изглежда подозрителна за мнозина. Уилям Корнелиус Съливан загива на възраст 65 години на 9 ноември 1977 година от случайна огнестрелна рана по време на лов. След няколко дни му е предстояло да дава показания за престъпната дейност на ФБР в епохата на Хувър. По-късно на следствието Робърт Дениелс – двадесет и две-годишният син на полицая, казва, че използвайки оптичен мерник на винтовка 30-ти калибър, помислил Съливан за елен и стрелял в шията му.

Властите наричат това нещастен случай, като глобяват Дениелс с 500 долара и го лишават от ловна лицензия за 10 години.

Няма човек, няма проблем.

Човек с нелека съдба

Не всеки би издържал това, което е преживяла Мария Дмитриевна Доброва. Трудно е съдбата й да бъде наречена лека – събитията от първата половина на XX век не пощадяват никого. Две световни войни, гражданска революция и смяна на властта, глад и разруха – онези поколения изпиват до дъно чашата на страданията.

Мария се ражда в Минск през 1907 година в работническото семейство на Дмитрий и Мария Суковкини. През 1920-а семейството се прехвърля в Петроград. Маша от детинство е мечтаела да пее и да се изявява на сцената, през 1927 г. завършва ленинградския музикален техникум в класа за вокал и фортепиано. Но когато бащата умира от туберкулоза, се налага да се прости с мечтата си: майката и сестра й често боледуват и Мария припечелва с преподаване на музика в едно от петерхофските училища. Именно там нейна колежка я съветва да се заеме с чужди езици. Тя постъпва във висшите курсове за чужди езици при Академията на науките. Изучава английски и френски.

През 1930 година Мария се омъжва за офицера граничар Борис Добров. През 1934 година им се ражда син Дмитрий. А през 1936-а й предлагат да остане да работи в катедрата на Академията. Изглежда, че животът си върви по реда, но...

Мария Доброва. Снимка от отворени източници

Борис Добров така и не вижда своя син. Служещ в Далечния Изток той изчезва безследно през 1937-а. Може да е загинал. А може да е решил да започне нов живот или е попаднал под репресиите – времената са непредсказуеми. Мария никога не научава каква е съдбата на мъжа й. А когато същата година от дифтерит умира в ръцете й тригодишният Димка, като че светът рухва за един час.

При създалите се обстоятелства не е възможно да намериш утеха, но за да забрави Добров, тя отива във военкома. В Испания се разгаря гражданска война, на испанските комунисти в борбата против Франко са им нужни войници и преводачи. Дуброва прекарва повече от година по фронтовете на гражданската война. За храброст и героизъм е наградена с орден Червена звезда.

След завръщането си постъпва в Ленинградския университет и го завършва с отличие през 1940 година. Остава да работи в катедрата по френска филология.

Великата Отечествена война заварва Мария Доброва в Ленинград. Усвоявайки професията на медицинска сестра, тя през цялата блокада работи в болницата.

През 1944 година някъде „горе“ изведнъж се сещат за заслугите й в Испания, поканват я в Министерството на външните работи и я изпращат в посолството на СССР в Колумбия като референт. Тя се връща в родината чак след четири години и продължава работа в един от институтите на Академията на науките и дори защитава кандидатска дисертация по филология.

Мария не може и да помисли, че съдбата й отново рязко ще се промени.

Тя вече е навършила 46 години, когато през юли 1951 годиная канят в разузнавателния отдел на Ленинградскиявоенен окръг.

Живот под гриф "секретно"

Завърта я водовъртеж от страни и събития. И това става наистина начало на нов, абсолютно друг живот: разнообразен, искрометен, изпълнен с интересни хора и събития.

Мария Доброва изучава шифри и техника, овладява основите на психологията и вербуването, а след преминаване на специална подготовка заминава за Европа. Запознава се със западния начин на живот, за проверка на знанията си по езика се среща с американски туристи и старателно се подготвя за „смяна на личността“. Отново й предстои да усвои нова професия, този път на козметик. И къде, ако не във Франция, да постигне секретите на красотата?

Тя буквално се влюбва в Париж, задържайки се там за преминаване на курсове. Учи се самата тя да бъде изтънчена и изискана жена, практикува създаването на чудесни женствени образи, които западният истаблишмънт обезателно ще оцени.

Сега се казва Глен Мореро Подцески, оперативен псевдоним - агент Мейси.

И ето, през май 1954 година Глен Мореро Подцески се появява в Ню Йорк, мечтаейки да открие впечатляващо заведение, в което прекрасните американски жени ще станат още по-прекрасни. Дъщеря на кубинец и французойка, владееща в съвършенство и испански, и френски, странствала дълго по света. През 1948 година тя овдовяла, но мъжът й – французин с американски паспорт, й е оставил някои спестявания, които Глен е решила да вложи в собствен бизнес.

Тя и в Америка продължава обучението си, като използва най-интересните напредничави прийоми и технологии в областта на красотата. Такаче когато в Бронкс на Източен-Кингсбридж-роуд – точно между офиса за наемане в американската армия и Оръжейната палата на Кингсбридж, където децата на американските чиновици и военни стават кадети във военноморския флот, отваря врати дамският салон, посетителките нямат край.

Glen visiting beauty service бързо завоюва доверието на дамите. Френска козметика, внимателна домакиня, уютна атмосфера и, главно – висше общество.Тук можеш не само да си направиш прическа, грим и нокти, но и както се казва у нас - "другите да видиш и себе си да покажеш". Жените и любовниците на високопоставени политици и военни,омекнали връцете на умелата майсторка и изпили чаша вино, обичат да се похвалят, да посплетничат, да разкажат за плановете в близко бъдеще. Глен създава респектиращ женски клуб,където се споделят "малки тайни" за службата и командировките на мъжете, заемащи сериозни постове по вертикала на властта и в армията на САЩ.

Жената винаги вижда и знае много повече, отколкото му се струва на мъжа, споделящ постелята си с нея. И Глен умело се ползва от това, предавайки получената информация в Москва.

Сведенията, получени от Доброва-Подцески, се оказват съвсем на място при подготовката на визитата на Никита Хрушчов в САЩ през 1959 година. В Съюза предварително оценяват предела на възможните отстъпки, до които е готов да стигне Вашингтон в хода на преговорите.

През февруари 1961 година Глен, станала куратор на ценния агент Дион - бивш сътрудник на Държавния департамент, преминал на работа в едно от управленията при президента на САЩ, получава важна информация за разработения от ЦРУ план за навлизане в Куба. Президентът Кенеди е утвърдил икономическата блокада на острова, разгръщането на широка антикубинска пропаганда и началото на разузнавателната диверсионна дейност, насочена към физическото унищожаване на Фидел Кастро.

Под прикритието на домакиня на женския салон Мария Доброва вербува няколко информатори сред жените на военни, предава в Центъра огромен масив от информация, оставайки извън полезрението наконтраразузнаването. Но през 1962-расветът отново се преобръща. И, както се оказа – вече завинаги …

ФБР пръв стига до следите на Маслов. Преди ареста той успява да остави сигнал за провала вуговорено място.

Глен праща шифрограма в Центъра и получава указание да се евакуира в Москва през Отава и Амстердам. Тя унищожава всички следи и доказателства за своята дейност. И забелязва, че към нея е закачена "опашка".

Сутринта Глен, както винаги, излиза от къщи с дамска чантичка, тръгвайки към работата си. Но загубена в тълпата, успява да се откъсне от преследвачите, стига с метрото до автогарата и купува билет за автобус до Чикаго, откъдето до канадската граница е една ръка разстояние.

В Чикаго тя се настанява на четвъртия етаж на тризвезден хотел, надявайки се, че най-страшното вече е отминало. Но, спускайки се във фоайето, вижда отново агентите на ФБР.

Те не са могли да я проследят: тя по целия път внимателно е проверявала. Но фактът остава факт - ФБР е тук, и те ще дойдат за нея. Мария Доброва се връща в стаята, написва писмо до Центъра и го хвърля в пощенската шахта до асансьора. Остава шансът, нека да е и едно на милион, че хората на ФБР няма да ровят в пощенската кутия, където се събират писмата от целия хотел, и посланието ще стигне до адресата.

По-късно почукали на вратата...

Трима мъже в костюми. От тях на верста мирише на федерали. Един от тях се представя като агента на ФБР Роналд Брайтън. Той не започва да усуква, а направо заявява, че нейната работа за съветското разузнаване е известна на властта, и слага картите на масата. Снимки от срещата с полковник Маслов. Снимки, на които Глен оставя уговорения сигнал. Свидетелства за срещите й с информатори. А теглейки черта на разговора, рисува възможните перспективи: дълго разследване, затвор до живот и дезинформация към Москва за това, че резидентурата е предала тя самата, или… крупна сума пари и продължаване на работата, вече в ролята на двоен агент.

В създалата се ситуация изборът не е богат: предателство или смърт.

Глен-Мария поисква време за размисъл. Макар че своя избор тя е направила. Веднага.

Тя няма къде да бяга, затова агентите на ФБР излизат спокойно в коридора, оставяйки я сама. Тях, впрочем, ги устройва всякакъв финал на разиграваната драма.

Да се реши на толкова радикална стъпка е било сложно. На Мария Доброва й трябва време, за да събере мислите си. След това тя става, отваря вратата и излиза на балкона. Четири етажа по-долу шуми чикагската улица.

Ние вече никога няма да научим за какво е мислила в последния миг смелата жена, която не предава нито Родината, нито другарите си. Възможно е да е анализирала ситуацията, опитвайки се по редица косвени признаци да установи името на Юда, разкрил на американците мрежата на нелегалните съветски разузнавачи. Може би си е спомняла малкия си син Димка, комуто не е било съдено да стане възрастен, или ужасите на блокадния Ленинград. А може да е виждала пред себе си старичката си майка, с която отдавна не са се срещали и която чака самотно нейното завръщане у дома.

Без да направи сделка със съвестта си и да отиде към сътрудничество с ФБР, Мария Доброва скача от балкона на чикагския хотел във вечността, отнасяйки със себе си всички тайни.

Ако е смятала, че за намирането на тялото на Глен Мореро Подцески ще научат в КГБ и ще се сетят за всичко, Доброва жестоко е сбъркала. През 60-те за Чикаго самоубийството не е рядко явление. Полицията бързо очиства паважа, а пресата не обръща никакво внимание на поредната нещастница, скочила от покрива.

За всички непосветени Глен просто изчезва. А ФБР представя всичко така, че в Центъра да сметнат, че съветската разузнавачка се е преметнала на страната на врага.

Агент "Бурбон"

Участник във Великата Отечествена война, орденоносец, завършил Академията „Фрунзе“ и курсове на Генщаба, полковникътот ГРУ Дмитрий Поляков работи в САЩ под прикритието на длъжност началник на секретариата на представителството на СССР при Военно-щабния комитет на ООН, а всъщност е заместник-резидент в ГРУ по нелегалната дейност в САЩ. От 1959 година той е не само пряк началник на агент "Мейси", но и ръководи обширна мрежа от нелегални разузнавачи. Кой, ако не Поляков, знае всички явки и пароли, позивни и места за срещи! За американските спецслужбитой става лакома придобивка, която сама се пъха в ръцете им.

На езика на разузнаването такива като Поляков ги наричат "инициативник". Не, не са го преследвали, не са му поставяли примки и капани, не са разработвали за него сложни подходи за вербуване. Тойотива на контакт по собствена иницатива, желаейки да отмъсти.

Още в средата на 1950-те, работейки на длъжност офицер за поръчения при представителството на СССР във Военно-щабния комитет на ООН, Дмитрий Поляков се обръща към резидента на ГРУ генерал-майор Иван Скляров с молба за материална помощ. Неговият син е боледувал тежко и спешно са били нужни средства за скъпоструващо лечение. Дали парите са могли да поправят нещата и да спасят момчето? – днес вече не може да научим. Но „отгоре“ отказват на молбата, а скоро след това синът на героя-орденоносец умира. За безвременната загуба Поляков обвинява не началството и злата съдба, а целия съветски строй и държава, затаявайки люта злоба.

Сътрудници на КГБ СССР задържат генерала от ГРУ Дмитрий Поляков на 7 юли 1986 г.

Снимка от открити източници

Той се подготвя добре, преди да влезе в контакт с американците на 8 ноември 1961 година. В първата среща със сътрудници на ФБР назовава фамилиите на шестима шифровчици, работещи в задграничните съветски представителства на територията на САЩ. Във втората среща на 26 ноември 1961 година издава 47 съветски разузнавачи от ГРУ и КГБ, до данните за които е имал достъп. На среща на 19 декември 1961 година съобщава информация за нелегалите от ГРУ и за офицерите, които поддържат връзка с тях. На среща на 24 януари 1962 г. издава американските агенти на ГРУ, останалите съветски нелегали, за които е премълчал дотогава, а също – работещите с тях офицери от нюйоркската резидентура на ГРУ, намеква за някои офицери на тема възможното им вербуване. На срещата на 29 март 1962 година разпознава на снимки на съветски дипломати и сътрудници на съветските представителства в САЩ, показани му от агенти на ФБР, известните му разузнавачи на ГРУ и КГБ. На последната среща на 7 юни 1962 година издава един от най-ценните агенти - "Мейси", и предава на ФБР пресниман секретен документ на ГРУ "Въвеждане в организацията и провеждането на секретната работа", включен по-късно като отделен раздел в учебно пособие на ФБР по подготовката на контраразузнавачи.

А на 9 юни 1962 година Дмитрий Поляков се качва на борда на океанския лайнер "Кралица Елизавета", отправящ се към Европа. Той се прощава с Америка и се връща в Москва, където го чака повишение на длъжност старши офицер на трето управление на ГРУ, куриращо дейността на разузнавателните апарати в НюЙорк и Вашингтон. Но преди отпътуването си той се съгласява да сътрудничи на ЦРУ (пълномощията на ФБР са се ограничавали до територията на САЩ, докато ЦРУ действа зад граница). В Централното разузнавателно управление на високопоставения съветски инициативник му дават оперативен псевдоним „Бурбон“.

Американците правят всичко, за да отклонят подозрението от "Бурбон". Започват да действат едва тогава, когато той напуска пределите на САЩ. Така са представили всичко, че агентурата в Москва да смята виновни за провала заелия неговото място полковник Маслов и изчезналата Мария Доброва.

Съветското контраразузнаване успява да извади наяве истината за Дмитрий Поляков едва в средата на 80-те. За това време той успява да обиколи едва ли не целия свят в качеството си на военно аташе при посолствата на СССР, да получи звание генерал и да излезе в оставка. След излизането си в пенсия "Бурбон" продължава контактите си с ЦРУ и, устройвайки се на работа като волнонаемен сътрудник в управлението по кадрите в ГРУ, получава достъп до личните дела на всички сътрудници, които предава на американците.

Генералът от ГРУ Дмитрий Поляков е арестуван на 7 юли 1986. година. Операцията по задържането на предателя ръководи заместник-командирът на легендарната "Алфа" полковникът от КГБ Владимир Зайцев. И едва тогава става известна истинската история на изчезването на "Мейси".

И именно неочакваното изчезване на Доброва-Подцески, по-точно издирването й в течение на над двадесет години, което неуморно провежда Леонид Гульев, който през 1981 г. става резидент на ГРУ във Вашингтон, позволява да бъде изобличен предателят и да се върне честното име на капитан Доброва.

Съветската Мата Хари

Жената е слабият пол. Така сякаш е прието да се казва?

Но това със сигурност не е точно по отношение на Мария Дмитриевна. Историята на СССР и постсъветска Русия знае множество примери, когато хора, призвани да защитават сигурността на страната и нейните граждани, са изменяли на клетвата и са преминавали в лагера на противника. Своите действия те често оправдават с несъгласие с държавния строй и борба с… (скъпи читатели, поставете вместо многоточието това, което сметнете за нужно), като именно с това прикриват обикновеното малодушие и корист. Александър Орлов, Рейно Хайханен, Богдан Сташински, Юрий Носенко, Владимир Резун, Виктор Шеймов, Владимир Ветров, Олег Гордиевский, Олег Калугин, Сергей Скрипал, Александр Потеев – ето само непълен списък на Юдите.

Живот и безчестие. Смърт и забрава. Капитан Доброва не е имала голям избор. Или пък е огромен – тук зависи как ще погледнем. И избирайки смъртта, тя прекрачи във вечността.

В периода на 60-70-те години, когато противостоянието на двете велики държави достигна своя апогей и Студената война заплашваше да прерасне в гореща фаза, името на Мата Хари в разузнавателното съобщество стана нарицателно. То означаваше провал и гибел на агента-жена.

Мата Хари. Снимка от отворени източници.

През 1915година в самия разгар на Първата световна война германското разузнаване завербува екзотичната танцьорка Маргарета Гертруда Зелле, по-известна в Париж като Мата Хари. Тя е била прославена изпълнителка на източни танци и куртизанка,но от нея излезе разузнавач, който не ставаше за нищо. Британското и френското контрразузнавания бързо я разобличиха и на нея не й остана нищо друго, освен да стане двоен агент. През 1917 година жената, вземаща ума на половината мъжко население на Европа, бе арестувана, съдена и осъдена на разстрел за шпионаж.

Присъдата бе приведена в изпълнение на 15 октомври 1917 година...

Истинската история на капитан МарияДмитриевна Доброва стана известно на широката общественост едва в началото на XXI век, когато излезлият в заслужен отдих генерал-лейтенант от ГРУ Леонид Александрович Гульев публикува книгата "Мисия Мейси", посветена на онези събития.

В памет за подвига на нелегалната разузнавачка в Северното гробище в Санкт-Петербург на един от гробовете неотдавна бе поставен черен обелиск, на който със златни букви е гравирано: "Военният разузнавач капитан Доброва Мария Дмитриевна 1907-1963 загина при изпълнението на специална задача". По-долу: "Суковкина Мария Антоновна 1870-1967" - това е 97-годишната майка на Мария Доброва, която така и не дочака своята дъщеря от задграничната й командировка.

Снимка: kp.ru. Александр Бойко.

Истинското място, където е погребана агент "Мейси", и досега е неизвестно. Американците не само не предадоха тялото на съветската разузнавачка дори в годините, когато ние уж „дружахме“, но и не съобщиха какво е станало с нея още през далечната 1962 година.

Възможно е, това да е малка пакост, ако щете, отмъщение за ареста на генерал Дмитрий Поляков, когото Вашингтон всячески се опитваше да освободи от съветските затвори. Намеси се дори тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън, който на среща с Михаил Горбачов през май 1988 г. предложи да бъде разменен агент "Бурбон" за един от съветските разузнавачи, задържани в щатите за шпионаж. Но не успя.

На 27 ноември 1987 година Военната колегия на Върховния съд на СССР осъди Дмитрий Поляков на разстрел. Присъдата бе приведена в изпълнение на 15 март 1988 година...

Източник:

„Ратное дело“

https://cont.ws/@pilgrimXX/2726555

Превод от руски Велиана Христова