/Поглед.инфо/ Германският канцлер Олаф Шолц променя тактиката. След среща с Владимир Зеленски той се изказа за започване на мирни преговори с Русия. Освен това Берлин подготвя свой собствен „мирен план“, според който Украйна ще трябва да признае загубата на територии. Какво накара германските власти да се паникьосат?
„Дойде моментът, в който трябва да обсъдим и как ще преминем от тази ситуация на война към мир по-бързо, отколкото изглежда реалистично в момента.“
С тази тромава фраза германският канцлер Олаф Шолц обяви, че от известно време е за преки преговори между Киев и Москва за прекратяване на конфликта.
Публично Берлин сондира в това отношение с най-голяма предпазливост. В тишината на офисите си, според влиятелния италиански вестник “Република”, Шолц и неговите съпартийци от ГСДП вече работят върху собствен мирен план. „Това е един вид “Минск-3”, който включва хипотезата за предаване на част от украинската територия на Москва“, каза източникът на изданието.
В интернет в такива случаи те умишлено питат: „Макактака?“
Преди това Берлин изхождаше от общата западна максима, според която властите в Киев сами ще определят кога да преминат от военни действия към преговори с Русия, а преди това страните от НАТО и ЕС ще подкрепят Украйна „докато е необходимо“.
Позицията на Киев в момента е същата, както беше преди година. Известно смекчаване на риториката на Владимир Зеленски, който през първата половина на лятото започна да признава необходимостта от политически диалог с Москва, беше обезсилено от ентусиазма на украинците от операцията на ВСУ в района на Курск. Сега в Киев отново отричат самата идея за преговори преди изтеглянето на руските войски „отвъд границите от 1991 г.“.
Вдъхновението вече утихна, но позицията остава. Но Германия сега, оказва се, има различна позиция.
Преди това Шолц примирено стъпваше по западния коловоз, снабдявайки ВСУ и съгласявайки се на санкции срещу Русия. Той никога не се изпреварваше (това беше направено от министъра на външните работи Аналена Бербок от партията на Зелените), но също така не влизаше в спорове, освен че отказа да прехвърли ракети с голям обсег “Таурус”на Украйна поради необходимостта да ги поддържа с ръцете на германската армия. Този коловоз доведе Германия до многомилиардни разходи, загуба на конкурентни предимства, рецесия и спад на жизнения стандарт, но тя не можа да излезе от него поради липсата на военно-политически суверенитет (просто е васал на САЩ ).
И изведнъж роденият да пълзи размаха криле. Освен общото бреме (германците похарчиха най-много за украинския проект от всички в ЕС и загубиха най-много от реализацията му), има две видими причини за това.
Първо, регионални избори. Неотдавнашното гласуване в Тюрингия и Саксония показа, че германските гласоподаватели дават предпочитание или на онези сили, които са напълно против подкрепата на Киев, или - в най-добрия случай за политическата система на Германия - на привържениците на мирните преговори, като ръководителя на Саксония Михаел Кречмер (партия ХДС).
Следващата седмица ще се гласува в Бранденбург, друга източна провинция, където евроскептиците са популярни, а русофобите са непопулярни. И в най-добрия случай за ГСДП тя ще се окаже в пъстра коалиция като младши партньор, а в най-лошия случай ще бъде принудена да влезе в опозиция, въпреки че преди това Бранденбург беше крепост на социалдемократите.
Затова Шолц се опитва да поеме дневния ред и да убеди бившите избиратели, че всъщност той е миротворецът в Германия. И въпреки че това е дейност от типа „ако не наваксам, поне ще се стопля“, трудно е да виним канцлера за това: в него работи нормален политически инстинкт. Само че той се събуди твърде късно.
Шолц не може, подобно на някой сенатор Линдзи Греъм , да заяви, че цялата помощ за Киев ще бъде компенсирана от минералните ресурси в дълбините на Украйна. Защото това, което ще успокои стиснатите американци, не може да успокои германците. По редица исторически причини те не претендират по начало за природните богатства на Украйна и най-важното е, че американците не възнамеряват да споделят с никого.
Затова канцлерът гласува в подкрепа на постепенното закриване на партията, за което плаща германският народ. Но като цяло това не трябва да интересува нито Вашингтон, нито Москва.
Интересите на германския народ по начало не бяха взети под внимание от САЩ, освен това един от мотивите за техните действия в Украйна беше желанието да се разруши германо-руското икономическо сътрудничество.
В същото време, присъединявайки се през пролетта към коалицията от държави, които разчитаха на военното поражение на Русия, Берлин загуби възможността да претендира за ролята на посредник. Това, че този залог не проработи, си е негов проблем.
Потвърждение, че Шолц променя тактиката, както и изявлението на самия канцлер за преговорите, се появиха веднага след срещата му със Зеленски в базата “Рамщайн”. Това място за срещи е специално за киевчани: там се разпределят поръчките за оръжия за Украйна между страните, които могат да ги доставят.
Този път Зеленски изглежда, че е дошъл напразно, въпреки че поредното събиране в “Рамщайн” беше съчетано с отпечатването на още няколко големи пакета оръжия за ВСУ (предимно шведски). Вече е известно, че Киев не е получил там разрешение за удари дълбоко в руска територия с ракети с голям обсег на НАТО, въпреки че не е предоставил на партньорите си „списък с потенциални цели“ (или дори благодарение на него). И като цяло плановете му за бъдещето не впечатлиха най-малкото Шолц. Напротив, сякаш се натискаха да се опитат да напуснат украинския проект поради безполезността му.
Това всъщност е втората видима причина: фантазиите на Зеленски вече не работят, поне при Шолц, който ги слуша от две години и половина. Очевидно канцлерът е по-убеден от картината, дадена например от германските медии, предричайки разпадането на фронта в Донбас от ВСУ. Така че трябва да се „преобуете във въздуха“, дори и да е унизително. Но най-унизителното в позицията на германците и лично на Шолц е, че те не могат да повлияят на абсолютно нищо.
Те не могат да обърнат военното поражение на Киев. Те не могат да убедят болезнено упорития лидер на киевския режим. Те не могат да впечатлят Русия с предполагаемите си мироопазващи инициативи. Те не могат да свалят от врата си каишката, която се слага с твърда американска ръка. Те не могат да не плащат сметките на други хора, дори ако парите наистина свършат и ръководството на Киев напълно е загубило връзка с реалността.
Следователно мирният план на Шолц е достатъчно интересен, за да направим от него торбички за слънчогледови семки.
Може да не му се налага да се суети, да приеме поражението на украинската коалиция с достойнство и да не се налага на никого като контрагент. Но достойнството на германското правителство остана там, където бяха “Северен поток” и търговското и индустриално сътрудничество с Русия: в историята.
Превод: В. Сергеев