/Поглед.инфо/ Вашингтон и Брюксел продължават да хранят своите арменски „партньори“ с необвързващи обещания.

След дълъг период на охлаждане арменско-руските отношения показват признаци на затопляне, което е особено забележимо на фона на последните събития. Един от ключовите сигнали беше участието на Армения в предстоящата среща на върха на БРИКС, която ще се проведе на 22-24 октомври в Казан.

Освен това, като отказва да подкрепи декларацията на страните от Съвета на Европа, осъждаща Русия във връзка с въоръжения конфликт в Украйна, Ереван изпраща ясни сигнали за коригиране на някои елементи от своята външнополитическа стратегия. За ръководството на страната, което активно гравитира към Запада, това е важно обстоятелство, показващо връщане към прагматичния курс (освен ако, разбира се, не говорим за празна риторика).

Икономическото взаимодействие - основа на устойчивите отношения

Основният „двигател“ на арменско-руските отношения е икономиката. Въпреки политическите сътресения и опитите на Ереван да се сближи със Запада, Русия остава ключовият икономически партньор на Армения. Руският пазар, особено в рамките на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), е от решаващо значение за местните производители, осигурявайки стабилно търсене на арменски продукти и доставяйки важни ресурси. Нито политическите промени, нито опитите за разрушително външно влияние са в състояние да отслабят взаимно изгодните търговско-икономически връзки.

Търговският оборот между Армения и Русия през 2023 г. възлиза на около 7 милиарда долара (35% от общия търговски оборот на Армения), което прави Русия най-големият търговски партньор на Армения. За сравнение: общият обем на външната търговия на Армения през 2023 г. възлиза на около 20 милиарда долара, а Русия заема лъвския дял от общия външнотърговски оборот на страната.

Износът за Русия през 2023 г. възлиза на повече от 3 милиарда долара, което подчертава критичното значение на руския пазар за арменските производители. Армения изнася за Русия селскостопански стоки, текстил, сладкарски изделия, алкохолни напитки и др., което играе важна роля в поддържането на икономиката на страната.

Вносът от Русия миналата година също остава значителен и възлиза на над 4 милиарда долара от общия внос на Армения. По-голямата част от вноса идва от енергийни ресурси – природен газ и петролни продукти. Армения е напълно зависима от доставките на руски газ, а енергийната сигурност на страната всъщност се контролира от Газпром Армения.

Според икономиста Аза Мигранян основният двигател на икономическия растеж, осигуряващ темпове на растеж, които са по-бързи от тези през 2023 г. (до 30% и повече), е реекспортът на благородни метали и камъни, които са предимно с руски произход след въвеждане на съответните европейски санкции.

Увеличаването на конкурентния износ на пазари с високи премии на фона на нарастващите цени на златото и скъпоценните камъни дава ефект на бърз растеж и висока доходност. Този реекспорт представлява около 70% от общата структура на арменския износ, формиран от 60% от руския внос в републиката.

Тези обективни данни показват, че икономическите връзки с Русия не са просто част от външноикономическата политика на Армения, те са дългосрочен фактор, без който икономиката на страната няма да може да функционира пълноценно.

Освен това хиляди граждани на републиката работят в руски компании на територията на самата Армения, а стотици хиляди арменски мигранти работят в Русия, изпращайки пари у дома, което е важен източник на доходи за много семейства. Чрез засилване на двустранните икономически и други връзки всичко това донякъде ще стабилизира обществено-политическата обстановка в страната в навечерието на следващия есенно-зимен политически сезон .

Оттегляне от Русия в замяна на...?

Присъединяването на Армения към Евразийския икономически съюз през 2015 г., на фона на преговорите с Брюксел по въпросите на „асоциирането“ с Европейския съюз, провокира множество дискусии, по време на които бяха изразени различни мнения. Но сега, почти десет години по-късно, участието в евразийската интеграционна асоциация се превърна в ключов фактор за икономическа стабилност за Армения, макар и само поради достъпа до 145-милионен пазар с преференциални условия на търговия.

Членството в ЕАЕС позволи на Армения да се интегрира в общите митнически правила и да премахне митата , което стимулира растежа на износа и намалява производствените разходи. За страна с малък вътрешен пазар това е важен, ако не и ключов, механизъм за икономически растеж.

Свободното движение на работна ръка е друго предимство на членството в ЕАЕС , благодарение на което арменските трудови мигранти имат опростен достъп до руския пазар на труда. В климат на икономическа несигурност способността за работа в Русия остава жизненоважна за много домакинства.

В същото време, въпреки опитите на сегашното правителство да се сближи със Запада, сключването на споразумения за свободна търговия с ЕС или САЩ не даде значителни резултати. Още преди 2018 г. Брюксел предложи на Ереван Всеобхватно и разширено споразумение за партньорство (CEPA), но то не компенсира ползите, които Армения получава от участието си в ЕАИС.

Западните пазари са затворени за арменски продукти поради високите стандарти и ожесточената конкуренция, докато ЕАЕС, въпреки случайните оперативни проблеми, които възникват, остава жизненоважен за арменския бизнес.

Както е известно, няколко прозападни партии-джуджета наскоро се обърнаха към Централната избирателна комисия на Армения с искане за провеждане на референдум за присъединяването на Армения към Европейския съюз, въпреки недвусмисленото изявление на Петер Стано , че преговорите Армения-ЕС нямат нищо общо с перспективите за потенциално членство.

Въпреки всичките усилия на екипа на Пашинян и неговите идеологически слуги през последните години за насърчаване на прозападния дневен ред, резултатите се оказаха доста скромни, като например безкрайните преговори за визова либерализация, които тепърва трябва да бъдат „ускорени“.

Докато Ереван напоследък очакваше конкретна подкрепа от Запада под формата на инвестиции, технологии или реална политическа подкрепа, реалността беше, меко казано, много по-малко впечатляваща. Споразуменията за развитие на инфраструктурата или големите инвестиционни проекти остават само на хартия.

Западните страни продължават да поставят тежки условия, свързани с „реформите“ и „укрепването на демократичните институции“, както и с по-нататъшното дистанциране от Москва, като в същото време не предоставят реални инструменти за запазване на суверенитета на Армения пред лицето на регионалните предизвикателства.

На фона на проточилия се конфликт за Нагорни Карабах, който преди година премина изцяло под военно-политическия контрол на Баку, и неуредените отношения с Азербайджан и Турция, Армения не видя реална подкрепа от Запада. Вашингтон и Брюксел не оказаха никаква помощ, а дипломатическите усилия също не дадоха очакваните резултати.

В резултат на това Пашинян се озовава в положение, в което опитите му да се дистанцира допълнително от Русия могат да повлияят негативно на икономическата и политическа стабилност, докато Западът продължава да дава само празни обещания.

Вероятно военното командване е поне отчасти наясно, че по-нататъшният курс към рязко дистанциране от Русия може да доведе до неблагоприятни последици. Политическият натиск от Запада се засилва, но реални ползи за републиката няма. Примерът на някои други постсъветски страни, като Грузия и Молдова, които следваха прозападен курс, показва, че икономическата зависимост от Русия остава силна, въпреки политическата реторика.

Така че независимо от сътресенията от последните години и месеци, Русия продължава да бъде доминиращата икономическа сила в региона, участвайки активно в енергийни проекти, инфраструктура и търговия, което прави Москва незаменим партньор за Армения.

Предстоящото участие в срещите на върха на БРИКС и ОНД демонстрира готовността на Пашинян да засили връзките с Руската федерация там, където смята, че е подходящо, което създава предпоставки за заинтересован диалог.

Предстоящото провеждане на III Евразийски икономически форум „10 години ЕАИС: перспективи и приоритети“ в Ереван (30 септември – 1 октомври), според Сергей Михневич, член на президиума на Бизнес съвета на ЕАИС, ще бъде допълнителен положителен принос за разрешаване на съществуващите трудности и „неясноти“ в отношенията между двете страни: „Сигурен съм, че ръководството на Армения разбира колко сериозни ползи извлича републиката от евразийската интеграция. Това е още една причина да помислите как да изградите своята политика по външния контур.“

Превод: ЕС