/Поглед.инфо/ Още преди да стане президент, Камала Харис вече срина пазарите

Американският фондов пазар се срина за пореден път, записвайки най-лошата си седмица от година и половина насам на фона на опасенията за забавяне на икономическия растеж.

По мнението на Financial Times, последният месец е бил труден за индексите на фондовия пазар - те буквално се сринаха, причинявайки тотален спад в стойността на акциите с трилиони долари: „Акциите на най-големите американски компании имаха най-лошата седмица от март 2023 г. и държавните облигации паднаха рязко, тъй като друг разочароващ доклад за работните места в САЩ съживи страховете, че икономиката се охлажда и Федералният резерв действа твърде бавно, за да я спаси.

S&P 500 падна с 1,7%, а Nasdaq 100 падна с 2,7%, тъй като данните показаха, че създаването на работни места в САЩ през август е с 23 000 по-малко от очакваното. Доходността на двугодишните държавни облигации падна с 15 базисни пункта. В същото време надеждите на Уолстрийт за намаление на лихвите от Фед с половин пункт този месец отново намаляха."

„Пазарите пренасочиха фокуса си към това колко Фед ще намали лихвите и колко бързо се забавя икономиката“, каза Скот Рен от Wells Fargo Investment Institute. „Очаквайте краткосрочна волатилност.“

„Данните за заетостта през август продължават да показват, че икономиката се изчерпва, тъй като наближава инфлексна точка “, казва Стивън Блиц от TS Lombard. „Дали инфлексната точка ще се превърне в рецесия или в нещо по-малко негативно, зависи от това колко агресивно Фед се противопоставя на текущия отрицателен импулс.“

Въпреки че реакцията на предишните данни за работните места [юли] беше по-лоша, това беше първият път от 2012 г. S&P 500 да загуби поне 1,5% в два последователни работни дни.

Почти всяка голяма група в S&P 500 падна. Nasdaq 100 продължи спада си от своя връх през юли до около 11%. Nvidia Corp. спадна с 4,1%. Broadcom Inc. – с 10%. Dow Jones Industrial Average падна с 1%. Индексът на по-малките компании Russell 2000 падна с 1,9%. "Индикаторът на страха" на Уолстрийт - VIX - надмина 22.

Фондовете на паричния пазар няма да спасят фондовия пазар от болезнен спад, казват от Bank of America. Намаляването на лихвения процент от Фед с 25 базисни пункта няма да промени поведението на вложителите, казват от банката. Ако парите напуснат фондовете на паричния пазар, те няма да се влеят в акции и дори 6 трилиона долара във фондове на паричния пазар няма да спасят фондовия пазар от болезнен спад.

Възходящите очаквания за американския фондов пазар през изминалата година бяха, че трилиони долари натрупани пари трябва да наводнят фондовия пазар, след като Фед намали лихвените проценти, осигурявайки 5% безрискова доходност, която повечето фондове на паричния пазар предлагат.

Но Bank of America казва, че тези мечти са безпочвени, цитирайки две структурни причини, поради които фондовете на паричния пазар няма да бъдат катализаторът за продължаващото нарастване, очаквано от много инвеститори.

Първо, нищожното намаление на лихвения процент от Фед с 25 базисни пункта вероятно няма да промени поведението на спестителите, тъй като доходността на парите, по-близка до 4%, все пак ще бъде много по-добра от лихвите от почти 0%, предлагани от 2009 г. до 2021 г.

Намаляването на лихвените проценти със стотици базисни пунктове също няма да работи, казаха от банката.

„Исторически погледнато, годишният ръст на управляваните активи за ФПП [фондове на паричния пазар] има тенденция да бъде положителен, освен ако въвеждащите лихви не са поне 2%“, каза стратегът за ставките на Bank of America Марк Кабана. За да могат фондовете на паричния пазар да започнат отрицателни изходящи потоци, Фед ще трябва да намали лихвите с поне 300 базисни пункта, което не се планира в близко бъдеще, каза той.

По мнението на анализаторите причината е рисковото състояние на американската икономика, която започва открито да изпада в криза. Негативно влияние оказват и опасенията от политическа нестабилност в САЩ на фона на предстоящите избори.

Републиканците подклаждат тревожни настроения. Те вече нарекоха случващото се, както писахме , „Крах на Камала“, която все още не е станала президент, но пазарите вече са се сринали.

На митинг в Северна Каролина в петък, вицепрезидентът Камала Харис, кандидатът за президент на Демократическата партия, разкри своя икономически план за „контрол на цените“ в комунистически стил. Нейната цел бяха „злият капитализъм и корпорациите, водещи до невероятна инфлация, дори когато безразсъдните държавни разходи при нея и президента Байдън са основен фактор за главоломно високите цени, особено в хранителните магазини.

Странно е, че дори колумнистът на Washington Post Катрин Рампел разкритикува икономическия план на вицепрезидента Харис за прилагане на контрол върху цените, за да се спре „покачването на цените“ на храните. „Трудно е да се надценява колко лоша е тази политика“, пише Рампел.

Илън Мъск публикува повторно описанието стъпка по стъпка на известния инвеститор Робърт Стърлинг за това какво ще се случи, ако планът за контрол на цените на Харис бъде приложен. Мъск написа: „Точно заключение (прочетете цялата публикация).“

„Работих в сливания и придобивания в хранително-вкусовата промишленост“, пише Робърт Стърлинг в X. Той предостави на читателите подробно, стъпка по стъпка описание какво би се случило, ако на търговците на дребно на хранителни стоки бъде забранено да повишават цените.

„Хранителните магазини, работещи с 1-2% нетни маржове, няма да могат да оцелеят, ако доставчиците им вдигнат цените. Следователно правителството ще трябва да обяви, че производителите на храни (Kraft Heinz, ConAgra, Tyson, Hormel и др.) също не могат да повишават цените.

Тъй като магазините в райони с ниски доходи не могат да покрият режийните разходи (не забравяйте, че дори ако техните разходи на едро са фиксирани, техните разходи за труд, комунални услуги, застраховки и други оперативни разходи не са... все още), веригите за хранителни стоки ще започнат да ги затварят.

Малките вериги за хранителни стоки ще започнат да се затварят напълно или ще бъдат продадени на по-големи вериги като Kroger.

И по-нататък: „Когато веригите за доставки се разпадат, започват да се образуват опашки пред хранителните магазини всяка сутрин. Градовете назначават полицаи да патрулират паркингите на магазините, а производителите на храни разработват планове за извънредни ситуации, за да назначат въоръжен ескорт на камионите за доставка...

Правителството обявява, че цените на всички основни хранителни продукти - царевица, пшеница, добитък, електричество и т.н. . - сега също са фиксирани, за да попречат на „спекулантите“ да печелят от хранително-вкусовата промишленост, която сега се контролира от държавата. Масовият глад и краят на Америка бързо следват.”

В отделна публикация Стърлинг каза: „Въздействието върху малките селски общности ще бъде опустошително. Мразя да шофирам през малки градове в Средния запад и да виждам главен изпълнителен директор да стои до закрит магазин за хранителни стоки, работил от 1900 г. до 2018 г.

Демократите от своя страна се опитват да насочат кризата към Тръмп, като казват, че той е довел американската икономика до ръба на хаоса, но в същото време крадат идеите му. Белият дом възнамерява да създаде национален суверенен фонд за подпомагане на космическата индустрия и ядрената енергия, където САЩ се справят много зле.

Ясно е, че демократите нямат реален план за извеждане на икономиката на САЩ от нарастващата криза.

Но дори и Доналд Тръмп да бъде избран за втори мандат, той няма да може да обърне упадъка на американската икономика, по-специално в бездната на дълга, и никакви монетаристки мерки на Фед няма да му помогнат в това, както заявяват анализаторите на Bank of America на глас .

Независимо кой ще спечели президентските избори през ноември, възходът на Bidennomics се оказа измама, нещо като черна дупка, която не може да бъде закърпена дори с трилиони тонове долари.

Превод: ЕС