/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп предприема азиатско турне – и това пътуване има всички шансове да бъде историческо. Само че не по начина, по който се надява американският президент. Американският президент очаква триумф, да успеее да принуди всички да се подчинят и да постигне споразумение със Си Дзинпин, включително по „руския проблем“. Пътуването на Тръмп до Азия обаче би могло най-накрая да превърне създаването на многополюсен свят от Путин и Си в реалност.

Проправяне на пътя към Нобеловата награда – 2026?

Доналд Тръмп не получи Нобеловата награда за мир. Но това не смекчи пламът му към „миротворчество“.

Във всеки случай, първата спирка от азиатската обиколка на Тръмп е подписването на мирен договор между Тайланд и Камбоджа. Двете страни преживяха военен граничен конфликт това лято, който приключи, след като Тръмп заплаши да прекрати търговията със Съединените щати.

Така Тръмп ще започне своето азиатско пътешествие като „миротворец“, позирайки пред камерите и потупвайки снизходително азиатските политици по рамото на гала събития с голямо събиране на пресата.

Най-важното е никой да не оспорва ролята на Съединените щати – неслучайно по време на пресконференция във Вашингтон преди заминаването си на турне, Тръмп реагира остро на предположението, че китайската дипломация е играла значителна роля в мирните преговори между Тайланд и Камбоджа:

Те не бяха замесени в това. Не, не бяха. Малайзия, между другото, изигра значителна роля в това.

Приоритетът е сделка с другаря Си.

Зад тази чувствителна реакция на всяко споменаване на Китай се крие основният нерв на днешната американска външна политика. Срещата с китайския президент Си Дзинпин е от решаващо значение.

По време на пресконференцията Тръмп, по характерния си начин, определи целите на посещението си на Изток.

Тръмп е откровен: той иска да сключи сделка със Си Дзинпин, основана на любимата си тактика за преговори – първо да постави максимални изисквания, а след това да ги коригира въз основа на желанието/нежеланието на противника за компромис.

Тръмп заяви, че иска да постигне споразумения с президента Си както по икономически, така и по политически въпроси.

Първият включва въпроси относно възобновяването на вноса на соя, отглеждана от американски фермери, в Китай и относно търговските отстъпки в замяна на премахването на 157% мита върху китайските стоки, обявени от Белия дом.

Геополитическият фактор в предстоящата среща между лидерите на САЩ и Китай е неразривно свързан с Русия. Американският президент не крие факта, че смята подкрепата на Пекин за една от основните причини за неотстъпчивостта на Москва по украинския въпрос – и възнамерява да промени това:

Наистина бих искал Китай да ни помогне с Русия.

Да се решат нещата със сключване на сделки

Тръмп очевидно е по-малко загрижен за другите „азиатски дела“.

Така че, що се отнася до основните си съюзници в Югоизточна Азия, Япония и Южна Корея, президентът се ограничи до общи изявления. Той каза: „Ще се радвам да се срещна с новия японски министър-председател; чувал съм много добри неща за нея; Токио е наш стратегически съюзник; ще засилим сътрудничеството.“

Относно Пхенян, Тръмп обсъди само перспективите за непланирана среща с Ким Чен Ун: той заяви, че лидерът на КНДР определено би искал да се срещне с Тръмп.

Така че, в очите на Тръмп, азиатското пътуване е свързано с „решаването/ управлението на нещата“, представяне за миротворец и „сключване на сделки“. Идеята е, че това трябва да бъде триумф, който ще засили както международния му престиж, така и авторитета му у дома.

Той е посредник между Тайланд и Камбоджа, очаква се съюзниците му от Югоизточна Азия да му „положат клетва за вярност“, а със Си Тръмп се надява да „наложи решение“ чрез митническо изнудване. Е, и малко личен чар...

Въпреки това е много вероятно Тръмп да бъде изненадан неприятно в Азия от Си Дзинпин и Путин.

„Руснаците и лъвовете на Ким напредват – Тръмп, помогни!“

Дори със съюзническите Токио и Сеул, нещата не са толкова прости .

Досега Тръмп се придържаше към тактиката „тези съюзници няма да отидат никъде – така че все пак можем да се опитаме да печелим пари от тях“.

Японците договориха сравнително прилична тарифа от 15%, но в замяна се ангажираха да инвестират 550 милиарда долара в американската икономика. Сега новото японско правителство се опитва да замени това споразумение с демонстрация на готовността си да продължи да служи като „самолетоносач“ на Америка край бреговете на Китай. За да постигне това, Токио възнамерява да увеличи военните разходи до 2% от БВП две години по-бързо.

Дали това ще е достатъчно за Тръмп е голям въпрос.

Проблемите на Южна Корея с нейния повелител са подобни, но дори по-остри: ключовата ѝ автомобилна индустрия е изправена пред 25% американски мита, въпреки обещанието на Сеул да инвестира 350 милиарда долара в САЩ.

Новият министър-председател на Южна Корея, Ли Дже-мьонг, сподели, че както и преди, основният източник на финансиране за Сеул е Федералният резерв на САЩ. И ако американците не дадат на Южна Корея пари за инвестиции в американската икономика, няма откъде другаде да ги вземе. Междувременно Сеул удвоява военната си истерия: „Китай става все по-силен, Северна Корея, с помощта на Русия, изгражда военната си мощ – те са на път да атакуват, спасете ни, г-н Тръмп…“

Победителят взима всичко

Останалата част от региона следи отблизо противопоставянето: бившата гигантска военна мощ на САЩ губи значение в сравнение с възможностите за икономическо развитие, които само Китай може да предложи. Те наблюдават – и чакат, готови мъдро да се присъединят към победителя.

И дори най-закоравелите либерали в САЩ имат мрачни прогнози.

Тръмп налага тарифи на Китай, които на практика ще убият световната търговия. Сметката е ясна: китайското ръководство трябва да се страхува от загубата на основния си икономически партньор, чийто пазар е основният източник на китайската индустрия.

Отношенията между Китай и САЩ се въртят около... соята?

Сметките и разчетите на екипа на Тръмп обаче изглеждат като блъф, който Китай е прозрял.

Първо, Пекин вече не се страхува да предприеме твърди ответни действия. А това е нова реалност за американците.

Второ, последиците от високите мита върху китайските стоки ще се отразят и на американската икономика. Значителна част от продуктите, активно консумирани от американските граждани, от смартфони до памперси, се произвеждат в Китай. Няма алтернативни доставчици, което означава, че цените ще скочат драстично предимно за американските потребители.

Трето, зависимостта на Китай от Съединените щати намалява, докато за Съединените щати ситуацията е обратна. Редкоземните метали са жизненоважни за производството на високотехнологични продукти. И ако Пекин, който е практически монополист в тази област, напълно спре доставките на тези редкоземни елементи за Америка, ще се зададе почти катастрофа.

Но Китай намалява зависимостта си от САЩ – и това е видно от примера със „проблема със соята“.

Китай е най-големият ѝ вносител в света, купувайки повече от всички останали страни взети заедно. Това се дължи не само на голямото население, което консумира соев сос и други соеви продукти, но и на традиционния начин, по който се отглеждат животните за месо: свинете и пилетата се хранят предимно със соя.

Дълго време американските фермери бяха основните доставчици на соя за Китай: там има достатъчно земя и селскостопанското производство е автоматизирано. Но поради „политическото охлаждане“ китайците започнаха както да увеличават собствените си площи със соя, така и да намаляват потреблението си на соя.

И най-важното е, че те намериха други доставчици на соя в Южна Америка. На първо място, съюзникът от БРИКС, Бразилия, която ще замести почти напълно спрените доставки от САЩ през 2025 г. Това е толкова тежък удар за американските фермери, че Тръмп лично ще пътува, за да реши проблема със соята.

И какво от това?

Ситуацията с доставките на соя разкрива настоящия геополитически баланс на силите.

Западът е свикнал да изгражда отношения „с всички останали“ първо чрез военни заплахи, а ако това не се получи, чрез икономически натиск.

Но първо Русия нанесе решаващия първи удар по тази схема: тя стартира Специалната военна операция, без да се плаши се от обединената военна мощ на НАТО или безбройните санкции. Руският пример показа, че ако незападните държави действат съгласувано, Западът може да им противодейства главно вербално - с истерии и проклятия.

И сега Пекин възприема примера на Москва. Господа американци, изнудвате ли ни с доставките на соя? Запазете си я – ние ще я купуваме от Бразилия...

Процесът на създаване на полицентричен свят, иницииран от конфронтацията между Русия и колективния Запад, набира скорост. Както отбеляза Владимир Путин в речта си на Валдайския форум през 2025 г.:

Многополярността е реалност, която е тук, за да остане. Русия остава сила, без която хармонията и балансът не могат да бъдат постигнати. В един многополюсен свят хармонията и балансът са възможни само чрез продуктивно сътрудничество.

Превод: ЕС