/Поглед.инфо/ Американският опит с извънтериториалните затвори, който нарушава международното право, започна да се прилага на други места според принципа на прецедента
Днес, 11 септември, се навършва поредната годишнина от терористичните атаки в Съединените щати, които накараха администрацията на Джордж У. Буш да нахлуе в Афганистан и, малко по-късно, през пролетта на 2003 г., в Ирак.
Освен последствията от тези войни за хората на двете страни и самите Съединени щати, срамът, свързан с това военно приключение, е тайният затвор в залива Гуантанамо, където все още се държат затворници. Това място не само се превърна в известно име, свързано с изтезания и двойни стандарти, но и самото решение за създаване на този център имаше и все още има последствия в други части на земното кълбо.
В исторически план базата на ВМС на САЩ в залива Гуантанамо е създадена при условията на дългосрочен договор за наем, сключен с Куба в началото на 20 век, когато там имаше проамериканско правителство. Съгласно този поробващ договор правителството на САЩ упражнява „пълна юрисдикция и контрол“ върху земята, която заема там.
След Кубинската революция Фидел Кастро поиска да се напусне територията, но САЩ отказаха. Всъщност това е кубинска територия, окупирана от САЩ, въпреки че Вашингтон се позовава на договора. Важно е да се отбележи, че по време на Кубинската ракетна криза една от преговорните точки, които кубинската страна защити, беше напускането на американските военни. Въпреки това, с окончателното споразумение със Съединените щати, съветската страна, за съжаление, не настоява за изтеглянето на базата и тя остана там.
Една от ключовите идеи зад създаването на центъра за задържане в залива Гуантанамо беше желанието на американското командване в Афганистан да измести задачата да държи вражески затворници извън страната, така че военните да могат да се съсредоточат върху бойните операции.
През ноември 2001 г. администрацията на Буш обмисля различни варианти за разполагане, включително в континенталната част на САЩ, американски военни бази в Европа, Пакистан, тихоокеанските острови и дори на кораби на ВМС.
Но в крайна сметка Гуантанамо беше избран, защото базата отговаряше на няколко критерия, определени от служители на администрацията на Буш: военноморска база в Куба, която беше достатъчно голяма, достатъчно сигурна и, най-важното, разположена на чужда територия и следователно извън обсега на всеки американски съд.
Обикновено, когато се критикува затворът в Гуантанамо, се казва точно това, че това място е избрано, за да се избегнат правни последици в рамките на Съединените щати, защото тогава ще трябва да се приложат всички предписани формалности и военните и разузнавателните служби ще бъдат отговорни пред съдебната система на самите Съединени щати.
Министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд обяви създаването на новия център Гуантанамо пред американската общественост на 27 декември 2001 г., а първите задържани пристигнаха две седмици по-късно.
Друго критично решение на администрацията на Буш беше да определи затворниците, предимно заловени на афганистанска земя, като „незаконни бойци“, а не като военнопленници.
Ако при традиционните въоръжени конфликти между държавите, в съответствие с Женевските конвенции от 1949 г., по-специално Третата Женевска конвенция, на военнопленниците трябва да се осигури минимално ниво на грижи, което включва безопасно настаняване, подходяща храна и медицински грижи, и е забранено да се подлагат затворници на насилие, изтезания или жестоко и унизително отношение, то няма подобни изисквания за защита на правата на „незаконните бойци“.
Като цяло това беше правен новоговор, който не е дефиниран в никакви конвенции или договори и САЩ смятаха, че Женевските конвенции не са приложими към конфликта със забранената в Русия Ал Кайда. „Войната срещу тероризма открива нова парадигма“, пише президентът Буш в меморандум от февруари 2002 г. до висшите служители на националната сигурност.
В своята правна обосновка за решението администрацията на Буш каза, че затворниците от Ал Кайда са част от недържавна група, която не е страна по Женевските конвенции.
В документа се посочва , че „стигаме до заключението, че тези договори не защитават членовете на Ал Кайда, която като недържавен участник не може да бъде страна по международни споразумения, регулиращи воденето на война. Ние също заключаваме, че президентът има разумни основания да смята, че тези договори не защитават членовете на талибанската милиция.
Този меморандум не изразява мнение относно това дали президентът трябва да вземе политическо решение, че армията на Съединените щати трябва да се придържа към стандартите на поведение, залегнали в тези договори по отношение на отношението към затворниците.
И въпреки че Афганистан е страна по тези конвенции, талибанските затворници не са получили никаква защита, предоставена на военнопленниците, защото не отговарят на критериите за военнопленници, посочени в Третата Женевска конвенция, според Белия дом.
Удивително е, че Съединените щати последователно настояват редица терористични групи, особено тези, които действат в руския Северен Кавказ, да бъдат обект на условия и процедури, които биха им предоставили права съгласно Женевската конвенция.
С други думи, има „добри терористи“, които Съединените щати наричат борци за свобода (между другото, основателят на Ал Кайда Осама бин Ладен също е наричан борец за свобода в САЩ, когато през 80-те години се бори срещу легитимното афганистанско правителство, подкрепяно от СССР), а има и лоши - това са тези, които заплашват интересите на САЩ. Никакви конвенции или договори не са валидни по отношение на тях, така че срещу тях могат да бъдат използвани и изтезания, и жестоко отношение.
Не само граждани на Афганистан и съседен Пакистан бяха изпратени в Гуантанамо. В този затвор бяха затворени представители на почти 50 държави. Известно е, че осем затворници са от Русия. Повечето са граждани на Афганистан (219), Саудитска Арабия (134), Йемен (115) и Пакистан (72). Общо 780 души са заловени и изпратени в Гуантанамо, като последният от тях - през 2008 г.
Разбира се, американският опит с извънтериториалните затвори започна да се прилага и на други места според принципа на прецедента.
След 2001 г. ЦРУ също разпитва „задържани с висока стойност“ в тайни съоръжения в чужди държави, включително Тайланд и Полша, и след това прехвърля някои от тези задържани в залива Гуантанамо.
Знаем и за тайни затвори на ЦРУ в Литва и Румъния.
Беше отбелязано , че „Съветът на Европа и неговата Парламентарна асамблея (ПАСЕ) не са показали достатъчно воля да обсъдят отказа на правителствените органи във Вилнюс, Варшава и Букурещ да разследват множество случаи на нарушения на правата на човека, произтичащи от споразумението на тези страни за разполагане на тайни бази на ЦРУ на тяхна територия.
Това отношение подкопава самите основи на Европейския съюз, отслабва доверието на европейските граждани, че техните основни права са наистина гарантирани, лишава ЕС от неговия морален авторитет и дискредитира неговия ангажимент към универсалните човешки ценности.
След като Либия беше потопена в хаос от страните от НАТО през 2011 г., ЕС също създаде там тайни затвори за задържане на мигранти. За тази цел европейците отделиха специални средства.
А наскоро The Daily Telegraph съобщи , че британските власти обмислят възможността да изпратят осъдени престъпници да излежават присъдите си в Естония, за да облекчат собствените си пренаселени затвори. Изданието цитира правителствени източници, които потвърждават, че подобни варианти се обмислят предвид трудната ситуация в системата на затворите в Обединеното кралство. По данни на британското министерство на правосъдието през август са останали свободни само 83 места в мъжките затвори в Англия и Уелс.
Това са последствията от доктрината Буш и прецедентът със затвора Гуантанамо, чиято страница все още не е затворена.
Превод: ЕС