/Поглед.инфо/Дали овациите в Народното събрание през 1941 г. за българския принос към нацизма са сродни с овациите за днешния ни принос в НАТО?

По всякакъв повод властващи политици ни напомнят, че през 2007 г. влязохме в НАТО и че евроатлантическите ценности са нашият идеал. Дали днешното НАТО е идеалът на народа ни не може да се каже, понеже никой не го е питал по този въпрос. По същия начин никой не е питал народа ни и през 1941 г. дали неговият идеал е нацизмът и дали негов дълг е сляпо да се подчинява на мераците на Хитлер. Стенограмата за обявяването на война на САЩ и Великобритания от страна на България, която публикуваме днес, е един от най-значимите и красноречиви документи от новата ни история, свидетелстващи за лекотата, с която властта хвърля страната ни в гибелни приключения в подчинение на едната конюнктура на деня. Несъгласните депутати по това време или вече са изхвърлени от парламента, или не им се дава думата.  

Едно от главните действащи лица както за присъединяването ни към Третия райх, така и за обявената от България война на две от великите сили, воюващи срещу Хитлер, е Богдан Филов. Вярно, виден български учен, професор, археолог. Но и министър-председател на България от 1940 до 1943 г., регент, с чието активно участие са приети закони и политически решения, които нареждат страната ни сред губещите във Втората световна война и предопределят съдбата й за десетки години напред. Осъден е на смърт чрез разстрел от Народния съд, застига го съдбата на другите фашистки гаулайтери на Европа. Чърчил и Рузвелт дори са искали те да бъдат направо екзекутирани, без съд. И са настоявали мотивите за тях да бъдат политически, а не юридически. Парадоксално, но Сталин не е бил съгласен с тях и е искал задължителен съд. Присъдата на Филов е изпълнена на 1 февруари 1945 г. Но чисто български принос си е, че Богдан Филов е реабилитиран с решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Не е известно победителите във Втората световна война да са протестирали срещу отмяната на присъдата му. И днес интереса клати феса…

Питане от двама депутати 
София, 13 декември 1941 г. 
Получено на 13.ХІІ.1941 г. 
Вх. № 10661

Чрез господин Председателя на Народното събрание 
До господин министъра на външните работи.

Питане от народните представители Никола Мушанов и Петко Стайнов за отношенията на България със Съединените Щати поради Тристранния пакт 
Господин Министре,

Макар и влизането на България в Тристранния пакт да не е формално одобрено и досега от Народното събрание, поставя се въпросът, дали България е длъжна да обяви война на Североамериканските Съединени Щати, като последствие от започването на война между Япония и Америка.

Според клаузите на нашето присъединяване към Тристранния пакт, ние бихме имали задължение да обявим война на Америка, само ако Япония е нападнатата страна. От досегашните сведения, дадени в българския печат от Българската телеграфна агенция, Япония първа е нападнала и е обявила война на Съединените Щати, и само впоследствие Америка, която се е счела за нападната, е обявила война чрез решение на Камарата на представителите и на Сената.

При едно такова положение не се налага, нито по силата на Тристранния пакт и анекса към него за нас, нито по други обстоятелства, нито поради някакво неприязнено поведение на Америка специално към нас да обявяваме война или да скъсваме дипломатическите сношения с тази далечна велика сила. Молим, Господин Министър, да ни отговорите на следния въпрос: като се има предвид, че и в миналата всесветска война България не обяви война на Америка въпреки всичко, че договорът за Тристранния пакт и анекса за нас към него не ни задължава да се намесваме в случай като сегашния в полза на Япония, има ли някакви други обстоятелства и други непознати на Народното събрание поети от правителството задължения, които да налагат било обявяване на война, било скъсване на дипломатическите сношения с тази държава?

С почитание: 
         (п) Н. Мушанов
         (п) П. Стайнов

Стенографски дневник от 21 заседание на ХХV Обикновено народно събрание, 
Трета редовна сесия. Събота, 13 декември 1941 г. 
(открито в 12 ч. 35 м.)

В 12 ч. 35 м. в залата влизат г-да министрите, начело с г-н министър-председателя, посрещнати със ставане на крака от бюрото на камарата, от народните представители и от всички присъстващи в ложите и галериите, и с бурни и продължителни ръкопляскания и гласове "Ура" от народните представители. 
 Председателят Христо Калфов: (звъни) Има нужния брой народни представители. Отварям заседанието. Има думата г-н министър-председателят.

Министър-председателят Богдан Филов (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути):

Г-да народни представители! Както имахте вече случай да чуете и от изложението на министъра на външните работи, събитията се развиха напоследък по такъв начин, че войната между Япония и силите от Оста, от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга, а същевременно и между Япония и Англия, стана неизбежна. Това ново положение на нещата наложи и на българското правителство да определи своето становище спрямо него. В моята последна реч пред вас на 19 ноември т.г. аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите в Оста и на техните съюзници ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания), че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания.)

Настъпилите през последните няколко дни събития създадоха условия, при които нам се налага да изпълним поетите задължения. Тия задължения произхождат от Тристранния пакт, към който България се присъедини с протокола, подписан във Виена на 1 март т.г., и който вие г-да народни представители, одобрихте с акламации още на другия ден след неговото подписване.

Според чл. 3 на този пакт, държавите, които са го подписали, се задължават да си дават съдействие една на друга с всички политически, стопански и военни средства, в случай, че една от тях бъде нападната от една сила, която дотогава е участвала в Европейската война или в японо-китайския конфликт.

Г-да народни представители! На всички е известна голямата реч, която водачът на Германия Адолф Хитлер произнесе на 11 т.м. в Райхстага в Берлин. Известна е също така и речта на водача на фашистка Италия Бенито Мусолини, произнесена същия ден в Рим. В тези речи се установява, че през последните няколко месеци Североамериканските Съединени Щати са извършили редица нападателни действия срещу силите на Оста, вследствие на което Германия и Италия решиха да скъсат отношенията си с тази държава и да обявят положение на война спрямо нея. 
 При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т.м., също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно "Ура" и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка).

Г-да народни представители! По този начин България и този път, както винаги, дава доказателства, че тя остава вярна на дадената дума. В случая, обаче, не се касае само за едно договорно задължение, но така също и за една проява на оная солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа. (Бурни и продължителни ръкопляскания). 
Г-да народни представители! Правителството смята, че то изпълни своя дълг. То е убедено, че и вие ще одобрите взетото от него решение, проникнати от съзнанието, че то отговаря на интересите на страната и на нуждите на днешния момент (Ръкопляскания). По такъв начин и ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт, ще можем да допринесем за създаването на новия ред в Европа, на онази именно нова Европа, която се гради днес с толкова жертви, и която, убедени сме, ще се издигне на развалините на днешната война. ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания. Бюрото на Народното събрание, господа министрите и всички народни представители стават прави и продължително акламират г-н министър-председателя).

Петко Стайнов: Искам думата! (Тропа по банката).

Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от правителството, моля да вдигнат ръка. Абсолютно мнозинство. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно и продължително ръкопляскат и викат няколкократно мощно "Ура"). 
 Председателят Христо Калфов: (Става прав) Г-да народни представители! Редица поколения живяха, работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ. След толкова жертви и усилия, благодарение високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания), нашият народен блян е осъществен: България е свободна и обединена. ("Браво!" Бурни и продължителни ръкопляскания)... Нашият млад и героичен народ е трудолюбив, храбър и честен. С решението на правителството от вчера и нашия вот на одобрение, който току-що така единодушно  и възторжено дадохте, българският народ лоялно и честно изпълнява поетите исторически задължения. ("Верно". Ръкопляскания)...

Да живее България! (Всички народни представители, г-да министрите, пълномощните министри на Германия и Италия и присъстващите в дипломатическата ложа стават прави. Народните представители бурно и продължително ръкопляскат и акламират пълномощните министри, които отговарят на поздрава с вдигната ръка).

Да живее Негово Величество Царят! (Мощно многократно "Ура"!, бурни и продължителни ръкопляскания. Акламациите продължават няколко минути).

Никола Мушанов: Искам думата! (Тропа по банката).

Председателят Христо Калфов: Г-да народни представители! Ще вдигнем заседанието.

Никола Мушанов: Г-н председателю! Искам думата! Вие глух ли сте? (Възражения от народните представители) В тия исторически моменти...

Председателят Христо Калфов: В съгласие с правителството, предлагам да вдигнем заседанието... Вдигам заседанието.

(Вдигнато в 13 ч.)

ЦДА, ф. 173 к, оп. 8, а. е. 203, с. 351 - 354. Печатно. 
Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война, Съставители: Цочо Билярски, Иванка Гезенко. "Синева", 2006

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели