/Поглед.инфо/ В предишната публикация по темата разказахме за едно изследване на доц. Димитър Тюлеков от Благоевградския университет, който едва ли не единствен у нас изследва в наше време подробно и конкретно фактите около македонстващите групички в Пиринско - патерицата на онези външни сили, които ни натискат не само да пуснем агресивно нападащата страната ни Северна Македония в ЕС, но и да признаем македонско малцинство в България. А пратеникът на САЩ Габриел Ескобар само преди дни заяви, че сегашната ни власт нямало да пречи… Затова днес продължаваме темата, нека хората да знаят какво и как всъщност се върши отвътре. Пък всеки да си прави своите изводи.
И ще повторя: Ако наистина обичаме Македония, трябва не да слугуваме някому, а да й помогнем да стане нормална страна, която умее и иска да поддържа добри отношения със съседите си, с нас.
„Политическият мит за „македонско малцинство” в България”, Димитър Тюлеков, изд. Македонски научен институт – София, филиал Благоевград, 2007 г.
Негодуванието сред конкурентно борещите се за лидерство в омо-средата е съвсем оправдано, защото спонтанните отрицателни реакции в широката българска общественост по повод опороченото честване се стоварват върху уж модерните европейци от ОМО-ПИРИН, т. е. - върху “ОМО Илинден” ПИРИН. Става все по-разбираемо нежеланието на Й. Костадинов и неговият приятел Б. Павлов да проявяват инициативност за обединение с бивши омовци, отцепили се от тяхната първородна организация по различно време и с различни мотиви.
Тези настроения обаче не блокират обединението, което все повече се схваща като сливане на близки организации. Това от своя страна е оценявано и очаквано като по-ефективно средство в “борбата за човешки права и свободи на македонския етнос в Република България”. Такава е преобладаващата нагласа между членове на ОМО-ПИРИН и ОМО ”Илинден” на благоевградското събрание, проведено преди македонисткия събор по повод 89 години от убийството на Яне Сандански. На петнадесетото по ред антибългарско възпоменание през 2004 г. около гроба на “пиринския цар” за втори път се провежда общо честване. Този път има и културно-музикална програма, подготвена от дружество “Плетенка” – Ново село, Струмишко.
Докато ОМО ”Илинден” (Й. Костадинов) съзнателно дири площадни скандали и аудитория за голословна пропаганда, то ОМО-ПИРИН (Б.Тиков - Ив. Сингартийски) работи бавно и методично за вътрешнополитическото стабилизиране на македонистката формация. На 30 май 2004 г. “Виножито” в Солун, с впечатлително европейско представителство, провежда първия си конгрес. В гр. Гоце Делчев, на 5 юни 2004 г., ОМО-ПИРИН събира делегати за своята втора отчетно-изборна конференция. В приетите тук уставни промени се търси директна приемственост с “Гоцевата ВМРО”. Изпълнителният съвет от председател и двама подпредседатели е заменен с председателство, състоящо се от петима равноотговорни съпредседатели. Конференцията продължава мандата на досегашния национален съвет с пожеланието да работи за “…обединение на всички македонски сили в България в единна политическа сила”. Утвърденото председателство е в следния състав: Б. Тиков, Ан. Безев, Ан. Радонов, Стойко Стойков и Хр. Джупанов. Конференцията възприема позицията обединението да бъде “принципно, на идейна и справедлива основа, съобразена с интересите на македонците в България”.
“Новите последователи” на българския учител и революционер Гоце Делчев водят редовен и свободен вътрешнопартиен живот. Членовете на Националния съвет и петимата съпредседатели всеки месец провеждат заседания. Демократичното право на свободно събиране, за разлика от РМ, е в реално приложение. На 11 юли те са в партийния си клуб в гр. Разлог, на 22 август са отново в гр. Гоце Делчев. В. Разлог е свикано специално извънредно заседание за подготовка на насроченото съдебно дело срещу Никола Григоров, водещ на телевизионната програма “Сите българи заедно”. Омовските “комити” на 24 октомври са в Пирин планина, местността Синаница, а на 28 ноември – в гр. Г. Делчев. Това всичко е факт през 2004 г. и съвсем не потвърждава ширещото се по света македонистко пропагандно обвинение, че България е “фашистка”, “недемократична и тоталитарна държава”, която упражнява “геноцид върху македонците”.
Проблемите от дневния ред на обсъжданията са най-разнообразни. Водеща е темата за омовската международна дейност. Разглежда се вътрешнополитическото положение в Република Македония, подържа се официална кореспонденция с нейните президент и премиер. Взети са мерки за съдействие на кандидат-студенти от България, желаещи да учат в съседната държава. Предлага се партийно одобрен списък на делегации за участие в “…предстоящи навсякъде по света събирания и тържества на македонците”. Решено е ОМО-ПИРИН да бъде обществен застъпник в съда срещу “лица и организации, позволяващи си да отричат съществуването на македонско малцинство и да обиждат македонците”. Изслушват се отчети на партийни делегати, участвали в заседание на Световния македонски конгрес, на събора в с. Търново, на среща в гр. Прилеп и т. н. Приета е идеята за “патриотична екскурзия из Егейския и Вардарския дял на Македония”. Обединителните импулси и партийното влияние сред омовската членска маса са обвързани с очертаващия се положителен изход на делото в Страсбург. На последното заседание е изтъкната необходимостта от интеграция на партията в европейските структури и организации. Приет е текст на декларация до Европейския парламент, която е изпратена в началото на декември 2004 г. ОМО-ПИРИН се самопровъзгласява за партия на “европейските ценности и грижеща се за правата на най-дискриминираното малцинство в Република България – македонското”. Констатирано е, че България не изпълнява критериите за влизане в ЕС. Без да се отрича правото на българската държава да бъде пълноправен член на Европейския съюз, се търси съдействието на европейския политически елит, който да реши проблемите с “правата на малцинствата в страната”.
Така през 2005 г. главните задачи пред ОМО-ПИРИН са две: омо-обединението и партийната евроинтеграция.
Информацията за заседанията на нейните ръководители в гр. Сандански, 9 януари, гр. Гоце Делчев, 5 февруари и 17 април, в Благоевград 13 март, и 3 април в местността “Предела” съдържа доказателства за свободно развиващо се партийно строителство: установяване на връзки на местните секции с националния съвет чрез петима околийски координатори, създаване на клубна база и обзавеждане с офистехника, комплектуване и организиране на партиен архив, сериозна предварителна подготовка за възпоменателните прояви с цел избягване на каквито и да било скандали и провокации и почти професионална медийна политика. В първото заседание е показан и първият брой от партийния бюлетин - вестник “Македонски глас”, орган на “борците за правата на македонците в България “.
Редовно коментираното обединение обаче сериозно зацикля. Инатливото ръководство на ОМО ”Илинден” категорично отхвърля безкритично приетата от ОМО-ПИРИН идея на Т. Петров за “македонска заедница”. Тогава инициаторите предлагат на Йордан Костадинов създаването на “нова македонска партия”, отворена за всички доброволци и законно регистрирана. Предложението не е прието и започва медийна престрелка между организацията-майка и омо-отрочето, обременено от предразсъдъци, но смело поело прокарания вече от “Виножито” път към Европа. Така петнадесетгодишният юбилей от началото на организирания посттоталитарен македонизъм не е ознаменуван с пролетно обединение. На 16 март 2005 г. управителният съвет на ОМО “Илинден” в писмо до националния съвет на ОМО-ПИРИН, оповестява прекъсването на преговорите, отказа си от всякакво обединение, както и решението си повече да не участва в общи публични прояви.82
Утвърждаването на ОМО-ПИРИН и решаването на втората главна задача – нейната евроинтеграция, е ускорено от три определящи фактора:
1. Явно променената политика на коалиционното правителство на Република Македония спрямо македонистката партия, нейните привърженици и защитници.
а/ Сред поканените от посолството на Р Македония в София за срещата от 24 март 2005 г. с премиера Владо Бучковски са омо-партийците Б. Тиков, Ст. Стойков и Ив. Сингартийски. Точно след един месец в Мелник е проведен юбилеен възпоменателен събор. За първи път от 15 години насам отговорни представители на държавни институции от Скопие реално са съорганизатори, а с присъствието си около гроба на Яне Сандански доказват и съпричастността си към македонистката манифестация.
б/ На 27 април 2005 г. ръководни членове на ОМО-ПИРИН/”ОМО Илинден” ПИРИН са съучастници в така нареченото от тях “сензационно събитие”. Насред българската столица е открит от президентите на двете държави македонски културно-информационен център. Сред омо-общността това се възприема като положителна промяна в отношението на България към “…македонската култура и нация”.
в/ На 8 септември 2005 г. - денят на проведения през 1991 г. референдум в РМ, новите перспективни водачи на българския македонизъм са поканени на коктейл, организиран от Абдурахман Алити, посланик на Република Македония в София.
2. Решенията на Европейския съд за правата на човека в полза на “ОМО Илинден” ПИРИН и ОМО ”Илинден”.
На 20 октомври 2005 г. съдът в Страсбург осъжда България за забраната на партията от Конституционния съд. С присъдата от 29 февруари 2000 г. е нарушен чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека, т. е. не е гарантирано правото на сдружаване и затова България е наказана с 6000 евро парична глоба. С други 3000 евро европейските магистрати възмездяват ОМО ”Илинден” за неразрешаване на нейни публични прояви до 2003 г.
В същата година, на 24 ноември в Страсбург се произнасят по още едно дело, заведено през 1999 г. от “ОМО Илинден” ПИРИН. Негови титуляри са Кирил К. Иванов, Вл. Коцелов, покойният Димчо Димитров Христов и Ангел Г. Шарков. България е санкционирана с 2000 евро заради отказа на кмета Стефан Софиянски да разреши на посочените лица провеждането на 10 август 1998 г. и 12 септември 1998 г. на митинги в българската столица.
Гласност на единодушно споделяните сред омо-македонистите политически изводи в резултат на тези решения дава съпредседателят на ОМО-ПИРИН Ст. Стойков. Според него в България свободно може да се води борба за македонска културно-национална автономия от законно регистрирани партии и организации, чиято свободна обществено-политическа дейност трябва да бъде осигурена от изпълнителната власт.
По всички тези казуси София и Страсбург нямат едно и също тълкувание. В България е неприемливо и в противоречие с конституцията обособяването по изкуствени критерии на илюзорна етническа общност, чиито представители, без да имат широка подкрепа, работят, макар и без особен успех, за разединение на българската нация. В изброените по-горе случаи има последвали санкции на българските власти. Те влизат в действие по повод конкретни законни нарушения. Досега липсват ограничителни разпореждания заради публична демонстрация на т. нар. “македонска етническа принадлежност” от отделни нейни носители. Принципът на етническа самоидентификация в България е утвърдена правна норма, докато решенията на евросъдиите не отчитат духа на вътрешното, българското национално законодателство. Постановленията от Страсбург са принципно мотивирани от гледна точка на международното право, което утвърждава демократичните регулативни механизми на свободно сдружаване, събиране и изразяване по законен начин на каквито и да било политически идеи.
В съвременната демократична обстановка са налице условия подборното незачитане на законите в РБългария от страна на македонистите постояно да осребрява жалбите им до Страсбург. Евентуалните бъдещи български глоби за омовския бюджет са недопустим разход. Това е предизвикателство не само пред българската общественост, но и удар върху достойнството на всички държавни институции, работещи в общоевропейска демократична среда. Българската страна е длъжна да приеме балансиращ регулативен механизъм, който да отчита и правата на българските граждани в РМакедония.
Двойнственото тълкуване на вече разгледаните дела се засилва още повече от двойните стандарти по отношение правата на човека в РМакедония. Случаят с отмяната на регистрацията на българското културно-просветно сдружение “Радко” е особено показателен. Очевидно двете съседни държави, съвместно и под арбитражното давление на Брюксел и Страсбург, трябва да намерят взаимно приемливо решение. Но на този етап, преди всичко властите в РМ е редно да осигурят индивидуалните права на своите граждани, които желаят свободно да декларират българската си етническа принадлежност. Побоят на 13 януари 2007 г. в Скопие над етнически българи, родени в РМ, по повод възпоменателното честване на българката от Тетово Мара Бунева (1901, Тетово – 13 януари 1928, Скопие ) е факт, които не се нуждае от коментар.
3. Коренно различната медийна политика на ОМО-ПИРИН.
Партията реално разполага с в. “Народна воля”, където най-плодовитият сътрудник е Ст. Стойков. Има свой “Македонски глас”, уебсайт, изгражда Пирински македонски информационен център и отпечатва в хиляден тираж листовки.
Посочените три фактора предопределят основните насоки в организационно-политическата дейност на ОМО-ПИРИН и водещата работа по нейното евроинтегриране.
В това отношение най-голяма е заслугата на Стойко Стойков с псевдоними Самуил Ратевски, Стойчо Петров. Роден в гр. Сандански през 1974 г. и той като Иван Катарджиев завършва история в Скопие (1997), където защитава дисертация по средновековна история. Поет и журналист, той е и партийният отговорник за връзки с медиите.
Стойков, най-дейният омо-съпредседател, оживява връзките с “Виножито”. В резултат от това сътрудничество Стоян Георгиев-Томовичин е делегат, заедно с членове на “Виножито”, в редовното годишно събрание на EFA/Европейския свободен алианс (EСА) в Бретан, Франция. На 25 май 2005 г. той е изпратен от Б. Тиков и Ив. Сингартийски в Солун, където е проведена и среща с ръководителите на “Виножито”. Целта е една: “Виножито” да бъде трансмисията за приема на ОМО-ПИРИН като редовен член на ЕСА. Очакването е чрез колективното членство в четвъртата европейска парламентарна сила да се окаже натиск върху правителството за “обръщане положението на македонците в България”.87
От взетото интервю с неговия колега Павле Воскопулос става известно, че отново Ст. Георгиев, като “представител на македонското малцинство в България” е участвал през октомври 2005 г. в конференция на ОССЕ във Варшава. В изпълнение на партийната политика на сътрудничество с европейските структури отговорните другари от ОМО-ПИРИН/”ОМО ”Илинден” ПИРИН се срещат с представители на австрийското посолство. От 1 януари 2006 г. тази страна поема председателството на Европейския съюз.
В равносметката на тази дипломация от омовски тип са две брюкселски писма. Нели Маес, председател на Европейския свободен алианс, на 5 септември и 28 ноември 2005 г. се обръща в едното до Георги Първанов и Сергей Станишев, президент и премиер на Република България, а във второто - само до г-н президента. В първото писмо България се приканва да изпълни четири условия за приемането й в Европейския съюз, а във второто, след като няма отговор от София, предупредително се размахва пръст с три препоръки, смисълът на които е един и същ. ЕСА е за членството на България в ЕС, но “само ако тя е демократична и уважаваща различията страна”. Преведено от дипломатически език на използвания от ОМО-ПИРИН и “Виножито” политически речник, това ще рече следното: 1. На държавно ниво да бъде признато македонското малцинство в България и цялостно да бъдат приложени правата, гарантирани в Рамковата конвенция за защита на малцинствата; 2. Максимално бързо регистриране на ОМО-ПИРИН; 3. На следващото преброяване в държавата да се въведе самостоятелна графа за деклариране на македонците, озаглавена “македонци” и правителството публично да декларира, че всички хора могат свободно да определят своето самосъзнание, включително македонците; 4. България да поясни чл. 44 от своята Конституция, който определя държавата като еднонационална и хомогенна и че всички действия, насочени против единството на нацията, са забранени, като ясно посочи дали става дума за етнически или политически базирана дефиниция, тъй като този член се използва понякога за отхвърляне на етническото самоопределение на македонците, а друг път за забрана на исканията за автономия.
От анализа върху “творчеството” на Ст. Стойков във в. “Народна воля” може да се предположи, че той е сред задкулисните вдъхновители на вежливата покана от Брюксел към София. Най-вероятно настоятелното искане за регистрация на ОМО-ПИРИН се прави, защото то се оказва пречка за пълноправното членство в ЕСА. От есента на 2005 г. въодушевените омовци започват да говорят за нова борческа тактика и отново елемент от нея е идеята за създаване на “единна македонска партия”. Официално е възобновена и дейността на ОМО ”Илинден” ПИРИН. През януари 2006 г. 50 души се събират с тази цел в кръчмата на Илия Велев-Бабин от с. Кромидово, община Петрич. Решено е да започне процедура по партийната регистрация. Обсъжда се вече узрялата идея за промяна на партийното име и премахване на абревиатурата “ОМО”, която наистина “е компрометирана пред българската общественост”. Предлага се името ПИРИН да се съхрани, като неговата политическа дешифровка стане: “Партия за интеграция, регионална инициатива и напредък” или пък “Партия за Интеграция, Регионализъм, Истина и Напредък. Има и предложение да се следва челният пример на “Виножито” и новата партия да се нарича ЕСА ПИРИН = ЕFA PIRIN. На 26 март 2006 г. в гр. Гоце Делчев е избран инициативен комитет, приета учредителна декларация и отправен апел за учредяване (възстановяване)на познатата политическа партия “ОМО “Илинден” ПИРИН.91
На 7 май партийна делегация в състав: Ст. Стойков, Б. Тиков и Александър Спасов заминават по покана на Европейския свободен алианс за Брюксел. След посрещането им от домакините - членове на постюгославското “културно-уметническо” дружество ”Илинден” – Вилвоорд, на 11 май делегацията е приветствана от юбилейната генерална ансамблея на Европейския свободен алианс. Тук е задействан отрано замисленият резервен вариант. Партията ОМО ПИРИН преотстъпва мястото си на член-наблюдател в Европейския свободен алианс на ОМО ”Илинден” ПИРИН. Брюкселското озарение е знак, че именно “ОМО ”Илинден” ПИРИН ще бъде партията-стожер за обединението на цялата провинциална македонистка общност.
Това решение е документирано в масово тиражираният позив, озаглавен “Апел за пререгистрация на ОМО ”Илинден” ПИРИН. Изпълнението му е в гр. Гоце Делчев, където на 25 юни е проведено учредително-възстановителното, а и обединително събрание. Може и така да бъде наречено, защото водещият Стойко Стойков обявява, че от 1992 г. т. нар. “македонско движение” в България “никога не е било по-близо до единството”. На събранието отсъстват най-приближените хора на Йордан Костадинов, но там са членове и съмишленици на ОМО ПИРИН, Дружество на помаците “Сонце”, ТМО ВМРО (независима) [Георги Солунски] и оглашените от македонистката идея в християнското братство”Свети пророк Илия”. Въпреки съзнателната атмосфера на скандалност и медийна шумотевица, според обявената пресконференция общият броя на учредителите е 530 души.
От града на Гоце Делчев новата-стара партия започва да работи за редовната си съдебна регистрация. Но става ясно, че ОМО ”Илинден” не желае обезличаването си. Затова логично след случилото се в гр. Гоце Делчев, изненадващо замисля в град Сандански също учредяване на своя партия. Там по-късно, на 17 ноември 2006 г. в таверна “Дионисос” при хотел “Свети Никола” (сега отново „Спартак” – б. Хр. Г.), свободно е проведено просветно събрание на тема “Рамковата конвенция за защита на националните малцинства”. Лектор е Йордан Костадинов. Така че заплахите от в. “Народна воля” срещу “антимакедонците” стават смешни и тъжни. Скопската идея за цялостно обединение на омовската общност и учредяване на “всемакедонска партия” – т. е. с антибългарска насоченост, няма условия да бъде изпълнена.
Омо-застъпниците на ЕСА не са чужди на идеята в предстоящите избори за евронаблюдатели да разполагат със законна партия, която да окаже подкрепа на свой кандидат. Убедени, че имат добра социална база, те подават през септември 2006 г. документите си за регистрация в Софийския градски Съд (СГС). На 31 октомври с. г. съдът отказа вписване на етническата “македонска партия” в регистрите си. По-късно, през февруари 2007 г., Върховният касационен съд потвърждава решението на СГС. От тук нататък следва познатата процедура. Жалба до Страсбург, мобилизиране на македонистката диаспора с цел поредното обругаване на България и едностранчива медийна кампания за измисления “геноцид над македонците”.
* * *
Така в резултат на шестнадесетгодишните организирани опити за възраждане на българския македонизъм се създават възможности за поредното негово модерно превъплъщение и тиражиране на новото копие, наречено “евромакедонизъм”. Дали то ще свие топло гнездо в евроструктурите? Каква ще бъде неговата съдба в Европейския Югоизток? Това са въпроси, чийто отговор се крие в степента, в която в тази част на стария континент се прилагат истинските и неконюнктурно тълкувани демократични ценности.
* Черно на бяло
