/Поглед.инфо/ Противно на твърденията, след "Люти чушки" сатирикът публикува по две-три книги годишно.
Ех, тоя тоталитарен социализъм, толкова е непоносима дори мисълта за него днес, че за да бъде съборен и смачкан докрай, се позволява и поощрява дори откровеното и недвусмислено плагиатство. (За лъготенето от сутрин до вечер да не говорим.) Какво да правят горките днешни апологети на новия стар капитализъм, който опустоши и оглозга родината ни като ято африкански скакалци. Тук си спомням гениалната епиграма на Васил Сотиров:
Как ли ще излезем от катаклизма
с тия калпави хора?
Едните не можаха да построят социализма,
а другите не можаха да го съборят.
На 1 април 1997 г. в. "Български писател" публикува текст, който в първия априлски ден звучеше като тъпа шега. Но уви, това впечатление бързо се изпари - авторът на публикацията, малко известният дотогава журналист и сатирик Иван Енев, изнесе черно на бяло, че "Люти чушки", най-известната книга на емблематичния поет и сатирик Радой Ралин, е едно най-обикновено плагиатство. Че Радой Ралин е окрал пладнешки... сборника "Български пословици", дългогодишен събирателски труд на големия ни възрожденец Петко Р. Славейков.
Веднага се затъркаля по медиите една умилително защитна версия, че не може такъв мощен дисидент и борец против тоталитаризма да е крадец! Бай Радой не бил крал, той само придал съвременно звучене на народното творчество. (Че и паметник му спретнаха срещу хотел "Плиска в София, в "нозете" на читалището, носещо името на "смъртния" му враг Николай Хайтов, и сега пак са заедно). Е, хубаво, но както отбелязва Енев, защо Радой никога и никъде не е обелил и дума за това? Нито върху титулите на злощастната книга, нито по друг начин в медиите. Защо не е посочил дядо Славейков поне като източник вдъхновението си...
По всяка вероятност и тази книга на Радой Ралин щеше да мине и замине, както всички останали негови книги, без някой да й обърне кой знае какво внимание, ако в илюстрацията на една безобидна епиграмка "Сит търбух за наука глух" опашката на прасето не бе накъдрена като подписа на Тодор Живков. От многобройните изявления на Радой Ралин по тоя повод не става ясно докрай дали подписът не е "самосиндикално" хрумване на художника Борис Димовски, но той яхва и този удобен повод, за да смае народа. И днес, чели недочели, мнозина политици и блогъри в интернет раздават оценки като тая на Гроздан Караджов: "Възродете епиграмите на Радой Ралин, ако искате да оцените обективно комунизма." Но вместо да се възраждат епиграмките от "лютите чушлета", беше наистина по-добре това да се случи с пословиците, събрани от Петко Р. Славейков, което и направи изд. "Захарий Стоянов", като ги издаде.
Много легенди покрай този свой "подвиг" сътворява Радой Ралин. Една от тях е, че с удара по него властта искала да предотврати чешки събития у нас. Леле, леле! Както ще видите по-долу скандалното "изгаряне" на книжката му е сътворено от... бай Радой - но не е съобразил, че Полиграфическият комбинат тогава е бил на парно и е нямал техническа възможност да го стори.
Оказва се, че той никак не е бил преследван и "изгарян", напротив останал си е на "софрата" и е обгрижван така, както малцина други писатели. Че е и закрилян...
Радой Ралин: Хитрата сврака с двата крака
Иван Енев
В края на 1996 година се рових в личната си библиотека и попаднах на поовехтяла от времето книга "Български пословици" от П. Р. Славейков. Зачетох се в подредените по азбучен ред блестящи творения на българския дух. Много от пословиците, поговорките, притчите, придобили отдавнашна известност, са в съзнанието и битието на нашия народ. И аз, както много други, бях наизустил много от тях. Направи ми впечатление сходството им с нашумялата навремето книга с народни епиграми на поета-сатирик Радой Ралин "Люти чушки" - много от тях също бях запаметил. Всичко това ме заинтригува. Взех от лавицата поставените на видно място "Люти чушки" и започнах да разлиствам. За мое най-голямо удивление много от епиграмите на Радой Ралин "съвпадаха" удивително с публикуваните пословици и поговорки. В първия момент помислих, че това са случайни попадения. Та нали един талантлив творец може по собствен път да стигне до подобен художествен резултат, получен от автор преди него. Още повече, че никъде в "Люти чушки" няма и дума за заимстване на текстове от народните умотворения. Посочено е само името на Радой Ралин като е д и н с т в е н, подчертавам, единствен автор на публикуваните в книгата му, безспорно много талантливи епиграми. ...Издателството е "Български художник", София, 1968 година. Илюстратор е великолепният Борис Димовски...
Започнах да сверявам епиграмите на "Люти чушки" с публикуваните народни бисери. Удивлението ми вече секна и в мен започна да се промъква страшната мисъл за... Но не исках да правя прибързано своя извод. Помислих си, че може би някъде литературните критици са отбелязали нарочното обръщане на поета сатирик към нашето национално богатство и аз просто съм пропуснал да прочета това. В срещи с литератори и писатели дискретно подпитвах знаят ли, че половината от епиграмите на Радой Ралин се намират в събраните от Петко Р. Славейков "Български пословици", издадени от "Български писател" през 1954 година под редакцията на проф. Михаил Арнаудов. Никой не знаеше или не си спомняше за такова "съвпадение". Това още повече ме объркваше, защото не можех да повярвам така лесно, че единственото "творчество" на известния ни сатирик се състои едва ли не само в поставяне на заглавия върху присвоени умотворения. Че бай Радой просто преписва!
От публикуваните в "Люти чушки" общо 124 епиграми 69 са заимствани от сборника на дядо Петко. Радой Ралин ги е авторизирал и към тях е добавил още 55 свои епиграми.
В това време "Люти чушки" бяха изумили сума ти свят - такъв героичен жест от нашия най-известен сатирик! Разказваха се истории около разпитите на бай Радой (заедно с Борис Димовски), бай Радой мълчал, дума не обелвал.
Възможно е при разговорите да е признал, че епиграмите в по-голямата си част са буквално преписани от дядо Славейков - факт, който ще да е подействал обезоръжаващо. Но не за това ми е думата. Става въпрос за друго - възможно ли е човек и творец като Радой Ралин да се идентифицира с народното творчество, тъй като никъде, повтарям, не е споменал нито името на събирача на тези умотворения, нито заглавието на самата книга! Разбрал ли е своя грях? Или... целта оправдава средствата, т.е. в борбата срещу тоталитаризма може и да се плагиатства, стига да се получи зашеметяващ ефект!
Тогава Радой Ралин нямаше нужда от популярност. Той беше на гребена на вълната - обичан от народа, уважаван заради своята безкомпромисност. Неговото име беше мит и реалност. Защо е прибягнал към присвояването на народното богатство? При всички случаи, дори да не е помислял, че прави нещо нередно, той е трябвало и трябва да даде отговор на поколенията с каква цел не съобщава първоизточника на използваните от него народни епиграми! Дори с толкова късна дата - след близо 30 години. Още повече, че днес живеем в демократично общество и нищо не заплашва сатирика. Така че той вече няма право да мълчи.
Бел. в. Български писател": Оказа се, че и в някои от останалите 55 епиграми, за които говори Иван Енев, се наблюдава същото явление - творчество, което общува със събраното от Петко Рачов Славейков...
От "Български пословици", събрани от П.Р. Славейков:
Не го бива ни за слива (с. 76).
С келев да се бориш - бела да си сториш (с. 501)
Ако имаш ти вино за проливане,
аз немам глава за разбиване. (с. 95)
Ако я бе срам, не би ошла там. (с. 88)
Лесно е да говориш, но мъчно е да го сториш (с. 332)
Горе момичка, доле вдовичка. (с. 178)
Когото докопат, него ще охлопат. (с. 306)
Горнята глава мъдрува,
ами долната лудува. (с. 179)
Сит търбух за наука глух (стр. 524)
От "Люти чушки", Радой Ралин:
Номенклатура
Не го бива ни за слива.
Дискусия
С келяв да се бориш, беля да си сториш.
Неблагодарност
Ако имаш вино за проливане,
аз нямам глава за разбиване.
Цивилизация
Ако я бе срам, не би ошла там.
Стопански планове
Лесно е да говориш,
мъчно е да го сториш.
Нова идея
Горе момичка, долу вдовичка.
Равноправие
Когото докопат, него ще дохлопат.
Откъснати от низините
Горната глава мъдрува,
ала долната лудува.
Глух, но послушен!
Сит търбух за наука глух.
В. "Български писател, 1 април 1997 г., бр. 2 (130)
Из непубликувана литературна анкета с Радой Ралин на Вихрен Чернокожев (1951-2018), Портал за култура, изкуство и общество, 26.12.2018 г.
...Как възникна тази идея у вас да обновите стари фолклорни традиции?
Исках да разбера откъде са дошли нашите поговорки. Мисля, че не чрез Франция, не чрез Русия, а са дошли чрез Турция. За себе си бях убеден, че в народното творчество, както има народна лирическа песен, народна балада, юнашки епос, така има и епиграма... Исках да покажа, че епиграмата не е нещо, внесено отвънка...
Скандално известната епиграма "Сит търбух/за наука глух" наистина за Живков ли беше, както се говореше?
Тя беше за Тодор Павлов, а те го изкараха, че е за Живков. Но всички бяха народни поговорки. И понеже вече те са били народни поговорки, народът ги знае, вижда тук-там само някоя поправка, той му се радва, както когато чуе в някоя чужда музика нещо национално... Покрай чешките събития почна и у нас стягане и кого ще ударят - естествено моя милост! Пуснаха книгата в 40 000 тираж. След това я изземаха от книжарниците и се стигна до там, че я изгориха...
Целия тираж ли изгориха?
Не, не успяха. Доста хора си бяха взели вече книжката. Едната половина от тиража продадоха, а другата половина по пряко нареждане на Павел Матев изгориха в пещите на комбината. После приятели ми дадоха листчета с обгорени краища, отхвърчали от тягата...
На какво смятате, че се дължи това фолклоризиране?
Сигурно са съвпаднали с настроенията на народа. И поради тяхната краткост и звучност, схванали са ги лесно. Тогава си казах, че трябва сериозно да се задълбоча във фолклора. Прочетох всички пословици и поговорки от нашите "Сборници за народни умотворения", Славейковите пословици и сборниците "Народно творчество" на "Български писател"... Сменях думи, за да станат по-двусмислени епиграмите...
Всъщност Димовски наистина ли е използвал подписа на Живков за опашка на прасето?
Един карикатурист, ако иска да осмее коя да е персона, той има други средства. Има хиляди начини, та ще взема да фалшифицира подписи. Хайде сега! Нелеп аргумент, просто търсеха под вола теле, за да ни ударят. Георги Марков разправяше от кафене на кафене за "Люти чушки". Из цяла София се разпространи, взе колосални размери този слух...
Из документалната книга "Патила и страдалчества на книги и люде", Валентин Караманчев, ИК "Синева", 2016 г.
...Беше някъде в началото на 80-те години, бях по това време ръководител на Обединение "Книгоиздаване", ме извика министърът на културата Георги Йорданов. Спомням си думите му:
- Знаеш, че сме земляци с Радой Ралин и аз го ценя високо като творец. Но това е най-малкото основание за разговора ни. Получих от него оплакване, че издателствата, кинематографията и театрите му правят спънки да публикува творбите си. Бавят, протакат срокове, усукват, мънкат. Показах на първия оплакването на Радой. Другарят Живков отсече: "Това е безобразие! Докога ще го гоним тоя човек? Ще възложиш на най-отговорното лице в книгоиздаването да направи проверка и лично той да отговаря за ускоряването и излизането на всички негови ръкописи."
- На тебе разчитам - продължи Йорданов. - За случая с книгите на Радой. Решаването на останалите проблеми съм възложил на кинематографията и на ръководствата на театрите.
Заех се сериозно с проверката. Но се оказа, че след "Лютите чушки" Радой е публикувал по две-три книги годишно, най-вече преиздания...
В течение на цяла година информирах писмено Йорданов за изпълнението на задачата, с която бяхме натоварени.
Изпратих на Георги Йорданов доклада от проверката и за мерките, които сме предприели по негова заръка. Копие от този доклад предоставих на Радой Ралин...
Направих проверка и написах докладна записка до Георги Йорданов какво е положението с неиздадените му ръкописи. Ставаше дума за един двутомник избрани произведения, кино повестта "Аз съм Левски", "Кадровикът Теофраст", "Антология на световната сатира", "Златната рибка", повестта "Ще дойде детето", "Войнишка тетрадка" и още няколко други. Оказа се, че има заложени за печат ръкописи в 5-6 издателства, ама никъде не му ги спираха, както той твърдеше. Имаше спор с "Народна култура" заради Антологията на световната сатира и той не поискал, или не могъл, да отговори на изискванията на издателството. Редакторите искали да се включат още автори, а той не давал и дума да се издума. А беше получил вече от него крупна за времето си сума като неустойка. "Отечество" на Димитър Гулев му върнало "Златната рибка" с мотив, че тя не е за деца и юноши и те не могат да я издадат, защото са специализирано издателство за детска литература. И в Пловдив имаше книга. Казах му, че никъде няма съпротива срещу книгите му...
Само във варненското книгоиздателство "Георги Бакалов" не бяха съвсем изрядни към него, но и той не беше съвсем коректен в обвиненията си към тях. И като разбра, че там ще последват наказания заради него, поиска с писмо да не им се налагат такива. От книгата му издателството претърпя чувствителна загуба, а той бе получил предварително добър хонорар.
Не е горена книгата му с лютите чушлета в Полиграфическия комбинат. Дори само заради това, че вече нямаше пещ в него. Бяха минали на централно парно отдавна.
Ускорихме издаването на заложените за печат книги. Бях задължен ежемесечно да внасям на Йорданов докладна докъде са стигнали в производството и в кой ден ще излязат. Някои от издателствата се оправдаха с недостатъчни хартиени и печатарски ресурси. Незабавно им бяха отпускани допълнително.
