/Поглед.инфо/ След броени дни България ще отбележи знаменателна годишнина от най-важното събитие в новата й история - Освобождението от турско робство и възстановяването на българската държавност. Pазбира се, в последните 28 години и това събитие не бе пощадено от десните "демократи", които го овъргаляха изцяло в чернилката на собствените си съвременни фобии. Някои добре платени грантаджии стигнаха до отричането не само на фашизма у нас, но и до това на петвековното турско робство! Интересно, от какво всъщност сме се освободили - от "османско присъствие ли"? Нали така го нарекоха в 90-те години корифеите на обсебеното от агресивна "политкоректност" просветно министерство? Стигна се дотам, че едно отродие обяви дори Баташкото клане за мит, измислен от художници и от великия български поет Иван Вазов! Патриархът на българската литература написал "От Батак съм, чичо" постфактум и то било художествена измислица. А „български” президенти в словата си за 3 март дори не споменаваха думата "Русия".
Но в паметта на поколения българи остават подвигът и костите на 200 хиляди руски воини, положени в земята ни. И понеже в някоя валчеста глава може да се пръкне фантасмагорията, че и одата "Опълченците на Шипка”, „О, Шипка!” е мит, нека се обърнем към автентичните архивни свидетелства от онези времена. За да видим, че Вазов е пресъздал боевете при Шипка с документална точност. Предлагаме днес откъси от дневника на участника в Руско-турската война Леонид Чичагов за дните, в които руският император Александър ІІ е пребивавал в Дунавската армия и е следил и преживявал по 24 часа в денонощието боевете при прохода на Шипка. И ги е ръководил от главната квартира на руските войски. Нека чуем ехото от онези славни дни, което се предава "от урва на урва и от век на век".
Леонид Чичагов, "Дневник за пребиваванието на Царя-освободителя в Дунавската армия през 1877 г., изд. "Книжен тигър", 2017 г.
Из предговора - Обръщение към българските читатели от Посланика на Русия в България А. А. Макаров
Руско-турската война от 1877-1878 г. и Освобождението на българите от петвековното робство вероятно е най-драматичната страница от летописа на съвместната ни история, която стана част от общия ни генетичен код, опорна ценност на славянските народи на Русия и България, обединени от една вяра. Паметта на събитията от тези години - обсадата на Плевен от руските войски, героичната битка на Шипка и подписването на Санстефанския договор, възстановил българската държавност след столетията пребиваване под османско иго - заема едно от най-важните места в сърцата на гражданите на двете страни. Днес, когато използването на историята за политически цели стана общоприета норма, а нейната преднамерена фалшификация повече не се смята за нещо недопустимо, ние все по-често се сблъскваме с опити да се задраска миналото, да се разруши здравата основа на руско-българското братство, приятелство и сътрудничество.
Година след година на Трети март ние с дълбоко съжаление наблюдаваме стремежа на тези или онези сили да принизят ролята на Русия за Освобождението на България, която пожертва живота на десетки хиляди свои войници и офицери за християнската вяра и славянската кръв. Някои "учени мъже" на страниците на печата разсъждават за геополитическите претенции на Санкт Петербург на Балканите през ХІХ век, политици изброяват много от европейските народи, които уж имат "еднакъв принос" в борбата срещу османлиите, а чуждите дипломати се надвикват в призивите към българите да забравят Русия и да започнат историята си наново.
За да не станем жертви на лъженаучните и псевдополитическите спекулации, разрушаващи нашето самосъзнание и националната ни идентичност, жизнено важно е да знаем истинското минало на страната ни, да помним неговите уроци и да правим от тях правилни изводи. Най-добрия начин е в това отношение е да се обърнем към първоизточниците, да изучим документи и свидетелства на очевидци.
Без съмнение, едно от най-ценните е съчинението на участника в Руско-турската война Леонид Чичагов "Дневник за пребиваванието на Царя-освободителя в Дунавската армия през 1877 год., изд. "Книжен тигър", 2017 год.". В тази уникална книга, която е копие на първото българско издание от 1901 год., запазила целия му исторически колорит ще намерите не само живо описание на личността на Император Александър ІІ и неговата дейност по време на престоя му в главната квартира на руските войски, но същото така и точната, буквално стъпка по стъпка хроника на действията на най-висшето ни командване в хода на военната кампания…
А. А. Макаров
24 април 2017 г., гр. София
Из дневника на Чичагов
На 22-и Юлий, на именния ден на Императрицата, доложиха на Императора, че при него се явила депутация от местните жители с някаква просба. Императора заповяда да ги доведат. Депутацията се състоеше от двама свещенници и учителя, дошли да поканят Господаря на устроения от тях бал в чест на именния ден на Императрицата. Негово величество благоволи милостиво да приеме поканата им.
На една голяма поляна, празднично облечени българки, като се държеха за ръце, образуваха доста обширен кръг и под звуковете на музиката от няколко любители танцуваха свои народни хора. Девойките по чивтове ходеха вътре из хорото. При появяването на Императора, раздадоха се викове: "да живее!" Всред кръга бе поставен стол, покрит с туземни ковери, предназначен за Господаря. Въсторга на българите нямаше предел и хорото изведнъж се оживи. Момите, окрасени с венци от цветя на главите, отпърво запяха една тъжовна песен, после се хванаха за ръцете и, като подскачаха мерно, ту се приближаваха, ту се отдалечаваха от Императора.
Постепенно кръга се стесняваше около Господаря и най-после всички по ред Му целунаха ръка. Негово Величество им даде по една златна монета. След това, като се хванаха отново за ръце, те се отдалечиха и се поклониха до земята.
На 25-и Юлий Господаря заповяда да се снеме обсадата на Русчук.
На 8-и Август вечерта бе получено известие, че при селото Шипка (на североизток от Казанлък) се е събрала повече от 40 табора войска на Сюлейман паша освен многочислената конница, която се е разположила около селото и е ознаменувала своето появление, като е подпалила без никаква причина това село. По сведенията, донесени от нашите реконгносцировки и българите, избягали от опустошената местност, 6 табора авангвард стои на 4 версти зад Шипка, а на 8 версти зад тях била разположена главната сила на противника.
Макар, както бе казано, се чувствуваше, че Сюлейман паша ще поднови атаките си на балканските проходи, заняти с малочислена войска, но не се очакваше, че неговите сили ще бъдат толкова големи, затова това известие произведе такава голяма тревога в Главната квартира. Да се умали войската, стояща под Плевен, бе опасно, а да испрати на генерал Радецки по-големи сили да заеме всички проходи, Негово Величество не можеше, до гдето не пристигнат поисканите из Руссия полкове. Императора се много разтревожи от това известие.
Официални известия от Шипка дохождаха много рядко и понеже всички минаваха по телеграфен път, те бяха в най-кратката форма. Случваше се генерал Радецки да извести в три часа сутринта, че цялата нощ се е продължавало ожесточено сражение, а за исхода на боя, чак през вечерта на другия ден; така щото повече от денонощие Господаря и Главнокомандващия оставаха в недоумение какво се върши на Шипка.
Към средата на Август турците показаха необикновена енергия; като атакуваха Шипка, те едновременно настъпваха към армията на наследника Цесаревич и от Ловеч почнаха да стесняват нашите войски, които занимават Севлиево. Всичко това произлезе в десетина дена. Не може да се изкаже общото настроение, в което се намираха всички, стоящи в Главната квартира. Както по-напред се събираха на обед и вечера, но всеки се разхождаше навъсено и замислен. Господаря вече не беше така весел и разговорлив, както преди и имаше отпаднал вид, макар и никой да не го чу да се оплаква от походния живот. Когато дохождаха телеграми от генерал Радецки нощно време, то веднага будеха Императора.
До 15 август телеграфът отиваше само до Габрово и всичките донесения трябваше да се испратят до там с коне; като земем предвид трудността при пътуването и голямото растояние, то лесно ще разберем, че известия от Шипка за гл. квартира пристигаха съвсем редко. Някога телеграфиста ни съобщаваше такива сведения, които бяха основани на лъжливи слухове и тези депеши ни докарваха до трескаво състояние.
На 9-ий Август към обед дойде известие, че Сюлейман паша атакува Шипка, а генерал Радецки отива да я спаси. Генерал Мирски донесе, че турците настъпват от Ловеч за Севлиево.
На 10-ий Август имаше страшна горещина. На слънце беше 45 градуса, а на сянка повече от 30 градуса. Целият ден пристигаха депеши, но не от участниците на Шипка, а от телеграфиста Бострема на основание на достигающите до него слухове. Той съобщаваше, че нашите повидиму се държат, въпреки отчаяните усилия на Сюлейман паша, който тика в боя колона след колона, табор след табор. Нашите пропускат турците на растояние до един вистрел и после с дружни залпове отблъскват неприятеля. Нищо не установява турците, и при все това те енергически настъпват. Загубите им са грамадни, а у нас сравнително много малко убити и ранени. Най-много страда прислугата на батареите и офицерите. Прохода се защитава от генерал Дерожински и Столетов.
На 11-и Август от сутринта нямаше никакво известие и в 3 часа донесоха на Великия Княз изведнъж няколко телеграми от Бострема… Императора ги прочете в присъствието на Министра на Двора и Военния министър, а кога свърши, обърна се към Скалона:
"Кажи на брат ми, че се прекръстих и благодарих Богу, - каза монарха, - сега чини ми се, мога да бъда спокоен, те ще одържат догде пристигне подкрепление."
В телеграмата се казваше, че атаките на турците са отбити и че нашите се държат упорно...
"Мене ми се струва, те (българите) заслужават Георгия", забележи Негово Величество.
На 12-и Август се получи телеграма, че турските атаки продължават непрекъснато, но генерал Радецки пристигнал на Шипка в минутата, когато неприятеля почти се вмъквал в укрепленията. Флигел-адютанта, княз Вяземски, бил ранен.
13-и Август се ознаменува с дохождането от Шипка на английския кореспондент г. Форбс, който дойде тук в качеството на любител. Той бе първото лице, очевидец на всичките ужаси и подвизи на нашите защитници на прохода.
Когато съобщиха за това на Господаря, Негово Величество заповяда да извикат Форбса в кабинета му. Форбс не можеше да се нахвали с действията и геройското поведение на нашите войски; прекрасно описа занятите от нас позиции, турските атаки на върха св. Никола, хода на боя до пристигането на Радецки и всичките неизразими мъки, които нашите войски трябвало да теглят от недостатък на вода. За генерала Радецки говореше с въсторг. След това императора го запита как мисли, дали нашите ще удържат прохода. Форбс обясни, че на основание миналите славно отблъснати атаки, счита нашите позиции за безопасни. Форбс много хвалеше българите...
На 15-й Август… След обяд Императора распита до най-малките подробности ординареца на Негово Височество Главнокомадующия поручика Скарятин, командирован по събиране сведения при генер. Радецки, за положението и настроението войските на Шипка. Според неговите думи, нашите хора биле до последна крайност, уморени от безконечните боеве и топлина от 40 градуса, първите три деня не се чувствували тъй, защото духало вятър, а време трябвало да се заемат с пренасянето от позицията до превързочния пункт масса тежко ранени, след това трябвало да се съберат телата на убитите, да им изрият братски гробове и погребат християнски, после да се попълнят местата на оределите полкове. В това време се оказало нужда да се попълнят колкото може батареите, да се поправят развалените топове и да се направят нови закрития. Физическата умора и нервното възбуждане било тъй голямо, щото, когато в 11 часа вечерта донесли на позициите храна, хората се отказвали да я ядат.
Вечерта донесоха на Императора телеграми за новата опасност, която очаквала Шипченския отряд от заразяването на въздуха от несъбраните турски трупове.
Тази нощ беше първата от 3-й Август, мислим, в която Господаря спа по-спокойно.
За награда на отличното мъжество, храброст и разпоредителност на генерала Радецки, оказана при отбраната на Шипка, Негово Величество благоволи да го награди със златна сабя, украсена с брилянти, с надпис: "За отбраната на Шипка 11-15-й август 1877 год."
Дума
