/Поглед.инфо/ В тежки моменти полузаспалата ни история се пробужда и в нея нашите политици могат да открият отправни точки за реалната си днешна политика. Нищо ново, поне от век насам - някой притиска Русия, включително и с военни действия, и за това му е нужна и българската земя като плацдарм, а Русия се защитава и затова се нуждае отново от същата тази наша земя, за да отдалечи опасността от границите си. Останалото е политически избор, който често се прави от правителства, избрани с шашми.
Идеологията вече май е без каквото и да е значение. Преди 1989 г. Западът се бореше с руснаците уж под лозунга на антикомунизма, а сега, когато руският капитализъм е по-лют от западния, какво отново търсят западняците край руските граници?! Та и нас въвличат в тяхната играчка-плачка.
Днес ви предлагаме няколко изключително интересни документа отпреди 7 десетилетия, които показват, доста от скритите, опънати до скъсване, пружини по онова време. И към днешното време май можем да намерим доста препратки. Освен другото, документите, които предлагаме днес, развенчават лъжите на някои днешни "демократи", че Сталин подкрепял Тито в ущърб на страната ни. Останалото е избор - ако не застане в защита на своите интереси, България отново ще се окаже в лагера на губещите. Нека си спомнят нашите днешни величайши политици, когато вкарват страната ни в менгемето между враждуващи сили, чиято вражда не е наша, как завършиха преди повече от 70 години едни подобни техни предшественици, които нямаше как да избегнат наказанието, наложено от победителите след загубената от нас Втора световна война. Но тогава поне имаше кой да помогне на победена България да се опази цяла, да защити своите интереси в голяма степен и да започне да се изгражда като модерна индустриална държава.
Бог да пази България! Днес силен защитник май вече не ни остана. Сами се докарахме дотук.
Из сборника статии и документи
"Българо-съветски политически и военни отношения (1941-1947)",
Военно издателство, 1999 г.
Шифрована телеграма
- писмо на Й.В. Сталин и В.М. Молотов
ДО Й.Б. Тито
18 октомври 1944 г.
До Маршал Тито
Копие: Маршала на Съветския съюз др. Толбухин
Вие се обърнахте към Маршал Толбухин с искане да се изведат българските войски от Сърбия и да се оставят само в Македония. Освен това Вие посочихте на Толбухин неправилните действия на българските войски при разпределяне на завзетите от немците трофеи.
Считам да Ви съобщя по тези въпроси следното:
1. Българските войски действат на територията на Сърбия по общ план, съгласуван с Вас, и по Ваша молба, изложена в телеграма от 12.10.1944 г. с номер 337, като оказват на съветските войски съществена помощ в борбата с немските окупатори.
Тъй като на територията на Югославия още има крупна групировка на немците, да извеждаме сега българската войска от Сърбия ние не можем, още повече, че войските на Червената армия, заети с изпълнението на други задачи, няма да се придвижват по-нататък във вътрешността на територията на Югославия, а на югославските войски ще бъде трудно сами да ликвидират тази немска групировка.
2. По въпроса за трофеите законът на войната е такъв, че трофеят получава този, който го взема, а при съвместното вземане на трофеите от войски на различни армии завзетите трофеи трябва да се разпределят между тези армии пропорционално на силите на участващите в операцията.
3. По-нататък моля всички принципиални въпроси, които касаят действията на българските войски на територията на Югославия, да се разрешават чрез Ставката на Върховното главно командване, а не чрез Толбухин, който сам такива въпроси не може да решава.
Алексеев (Молотов)
Друг (Сталин)
Записки на Г. Димитров за изказване на Сталин
януари 1945 г.
Сталин позвъни: Вчера приех югославската делегация. Югославяните ми съобщиха, че са предложили на българите България да влезе в Югославия на същите права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настояли за създаване от България и Югославия на равноправна, българо-югославска съюзна държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. [Възможно е създаването на] двуединна държава, нещо аналогично на бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България... Югославяните са неопитни, българите видимо са по-опитни.
Аз съветвах в Гърция да не започват тази борба. Хората от ЕЛАС не трябваше да излизат от правителството на Папандреу. Очевидно те разчитаха, че Червената армия ще се спусне до Егейско море. Ние не можем да изпратим в Гърция свои войски. Гърците извършиха глупост.
Югославяните искат да вземат гръцка Македония. Искат също Албания и дори части от Унгария. Това е неразумно. Не ми харесва тяхното поведение. Що се отнася до заминаването на Коларов в България, аз се боя, че неговото пристигане там може да отблъсне земеделците и другите и да тръгнат разговори за съветизация на България.
Записки на В. Коларов за изказване на Сталин
Няколко Сталинови схващания
28 януари 1945 г.
1) България и Турция.
Идеята за включването на Турция в някаква си Балканска федерация (авансирана например от Англия) е нелепа. Никога балканските народи, които са били под турско иго, не ще се съгласят Турция по един или друг начин да засили своето влияние на Балканите. Ако Турция (по внушение) би се опитала да се намеси със сила, то тя трябва да бъде отблъсната със сила. Затова е необходимо България да има силна и добре въоръжена армия. България тогава ще предявява своята сметка. Турция няма място на Балканите.
2) Съюзът между България и Югославия (митнически, политически, културен и военен), който с течение на времето, когато условията (вътрешни и външни) позволят, ще бъде превърнат във федерация на южните славяни. Остава обаче нерешен въпросът за формата на федерацията - двуединна федерална държава от Югославия и България (българското разбиране) или федеративна държава от шест южнославянски области: България, Сърбия, Македония, Черногория, Хърватско и Словенско (югославянското разбиране). Не бива да се използва тежкото положение, в което е изпаднала България, за да бъде тя погълната. България има да играе важна роля на Балканите. По отношение на нея не бива да се хитрува, нужна е пълна искреност и от двете страни.
3) България и Гърция. България има права и интереси на Егейско море (Дедеагач и пр.), но за подкрепа на правата е нужна сила. Нужно е България да има силна армия. Една реакционна Гърция, която би била враждебна на България, на българо-югославския съюз, ще загуби Солун. Българо-югославският съюз трябва да се опира на своята въоръжена сила, за да се пази от бъдеща агресия.
4) Международното положение и социализмът.
КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯТ СВЯТ се раздели на две враждебни части - демократическа и фашистка. Съветският съюз се възползва от това, за да бие най-опасната за славянството - Германия. Но и след смазването на Германия опасността от война (нападение) ще продължава да съществува. Германия е една велика държава с крупна индустрия, с крепка организация, с кадри, с традиции; тя не ще се примири с поражението си и ще продължи да бъде опасна за славянския свят, в който тя е виждала своя враг. Но империалистическата опасност може да дойде и от друго място.
КРИЗАТА НА КАПИТАЛИЗМА днес се заключава именно в разпадането и взаимното отслабване на двата враждебни лагера. Това благоприятства победата на социализма в Европа и пр. Но ние трябва да се откажем от идеята, че победата на социализма може да дойде само чрез съветска власт. Тя може да дойде и при други политически системи, например при демокрацията, парламентаризма и даже при конституционната монархия. Нима ако в монархическа Англия бъде проведена национализация на минната индустрия, на железниците, на земята и пр., това не ще ли бъде стъпка към социализма?
БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА РАЗВИЕ СИЛНА ИНДУСТРИЯ. Тя трябва сама да строи локомотиви, вагони, мотори, трактори, земеделски и други необходими ней машини. Трябва да се проучат недрата на България (може да се счита за сигурно, че и там ще има петрол), да се пристъпи към развитието на минната промишленост чрез създаването на смесени руско-български дружества. Помощта на Съветска Русия и в това отношение е осигурена на България.
Шифрована телеграма
от Трайчо Костов до НА ВКП(б)
26 януари 1946 г., София
До Филипов (ЦК на ВКП (б)
Москва
В доклада си пред парламентарната комисия по външните работи министър Стайнов изрази голямо задоволство от приема в Москва. Пред цял свят СССР показа, че признава правителството на ОФ. Ние изложихме мъчнотиите на България по приложението на [Споразумението за] примирие. По много работи получихме удовлетворение. А по другите, по които не получихме удовлетворение, причината беше нежеланието да се създават прецеденти. По тия въпроси бяхме посъветвани да потърсим други практически начини за постигането на същия резултат. Сталин и Молотов казаха: от вас нищо не искаме. Когато се касае за славяни, и без някакви договори имаме повече доверие към тях, отколкото към неславяни, с които имаме подписан договор. Кажете от какво имате нужда, за да станете цветуща държава, ние сме готови във всички отношения да ви помогнем. Вие трябва да чувствате, че има на кого да се облегнете, за да имате по-голяма самоувереност. От вас искаме само вярност, т.е. България да не послужи като терен за агресия и вражески маневри против нас.
Стайнов заяви, че международният престиж на България е пораснал в резултат на московското посещение. Това личи от телеграмите на нашите представители във Вашингтон, Анкара, Париж. Навсякъде са обърнали внимание на начина, по който бяхме излезли в Москва и на подчертаното внимание към нас.
Спиридонов
Писмо от Г. Димитров до Й.В. Сталин
относно оказване на материална помощ
31 май 1947 г.
До другаря Дружков
Ние очакваме голям политически и икономически натиск от страна на Запада, особено от страна на американците. Предприемаме всички мерки, за да дадем решителен отпор и не се съмняваме, че ще издържим. Но като имаме предвид положението на нашата страна като аванпост на Балканите срещу нашите външни врагове, ние се нуждаем от възможно най-голяма ефективна помощ от страна на Съветския съюз, особено по изпълнение на нашия двегодишен стопански план, а също и за въоръжаване на нашата армия.
Нашето правителство изпраща др. ТРАЙЧО КОСТОВ, за да оглави българската търговска делегация. Възложено му е също да изясни и урегулира редица други въпроси, свързани с ликвидацията на бившите немски имущества в България. Много моля да му окажете Вашата подкрепа за бързо завършване на търговските преговори при възможно по-благоприятни условия.
Ние много молим да се даде на България дългосрочен стоков кредит на сума, не по-малко от десет милиона долара, а също, предвид очакваната отново лоша реколта, по 100 хиляди тона царевица и пшеница.
Ваш Димитров
Дума
