/Поглед.инфо/ Направо не е за вярване, че цар Борис ІІІ, когото днес мнозина величаят като спасител на българските евреи и го кичат дори с мраморни плочи по тоя повод, е изрекъл, и то пред пълния състав на Светия синод на БПЦ, по-горните шокиращи откровения. Те по нищо не се отличават от антиеврейските такива на гаулайтерите на хитлеристка Германия. Невероятно раздвоение на личността – лошият цар изпраща с еднопосочен билет евреите в Треблинка, а добрият цар – в българските лагери с мъглявото обещание, че ще е двупосочен. Но нищо повече! Това се случва в пролетта на 1943 г., когато македонските евреи, с няколко хиляди дечица, включително и пеленачета, вече са дим в небето.

Но строгите църковни протоколи, които цитираме по-долу, са категорични, каквито са и петте пълни със смърт и издевателства антиеврейски закона, одобрени и подписани от самия Него. Не друг, а самият Богдан Филов в своя дневник със задоволство потвърждава истинността на изнесеното. Може би това е един от малкото, ако не и единствения случай, когато Цар Борис се изтърва публично да оповести какви мисли таи в себе си по отношение на българските евреи. Пък и към европейското еврейство. Нещо, което за сетен път показва, че определението монархо-фашизъм никак не е лишено от основание, макар да твърдят някои веселяци, че в България фашизъм не е имало.

Казват, че дори гениалният престъпник допуска една грешка. Очевидно това е грешката на живота на цар Борис. Но могъл ли е да допусне, че висш духовник ще дръзне да го стенографира?!

Въпреки всичките им благи думи към Особата Му, на заседанието във Враня на 15 април архиереите ни явно се опълчват срещу Му. Както го правят още от началото на антиеврейската кампания през 1940 год. А както е добре известно, последното, което може да се каже за тях е, че са дори докоснати от полъх на леви идеи. Пещерният им антикомунизъм лъха от ред техни документи. И от категоричната им позиция в същата среща с Царя и премиера, с която осъждат, сурово и нехарактерно за добрия църковен тон не кой и да е, а предстоятеля на Англиканската църква, кентърбърийския епископ, за това, че си е позволил да благослови съюза между Англия и антихриста, т.е Съветския съюз, и да призове британците да помагат на руския народ в общата борба срещу нацизма.

Очевидно, че и в трите ни стълба – Бог, Цар, Отечество – в ония тревожни дни на Втората световна, нещо доста е скърцало.

(Три мраморни плочи са поставени между ул. „Московска” и храма „Света София” в знак на благодарност към неколцина български духовници и общественици за приноса им в спасяването на част от българските евреи. Барабар Бориско с мъжете, и жена му Йоана с тях - и те са се сдобили с плоча. В нея комай само от имената им и две дати не лъха фалш безподобен. Какъв ти фалш – направо фалшификация си е!)

ИЗ П Р О Т О К О Л

№ 6

Заседание на 22.VI./9.VI.ст.ст./1943 година.

Днес, двадесет и вторий ден от месец юния (9 юний ст.ст.) хилядо деветстотин четиридесет и трета година, СВ.СИНОД В ПЪЛЕН СЪСТАВ, след подобаваща към Господа Бога молитва откри редовната си лятна сесия под председателството на Наместник-Председателя, Негово Високопреосвещенство Видинския Митрополит Неофит…

По доклад на Секретаря:

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Св.Синод прочете след­ното изложение:

Ваши Високопреосвещенства!

Откривайки тазгодишната редовна лятна сесия на Св. Синод в пълен състав, считаме за потребно да се доложи веднага за стореното по изпълнение на решенията, взети в извънредната сесия през миналий априлий, досежно двата големи въпроси, които тъй живо интересуват Църквата.

Както се знае, в оная извънредна сесия, Св. Синод взема единодушното решение да се помоли и настои пред Върховната държавна управа тя да нареди тъй, че, досежно евреите български поданици, изобщо, прилагането Закона за защита на нацията да става със свойствената на народа ни справедливост и човечност. А пък ония от евреите, които, покръстени са приети в лоното на Светата ни православна църква Христова, да бъдат закриляни от властта еднакво с православните бъл­гари, като покръстените бъдат освободени да носят знака на еврейската вяра и от задължението да плашат данък на еврейската синагога….

…На Високопреосвещения Наместник-Председател на Св. Синод бе възложена задачата да поиска среща с Негово Величество Царя, лично да му докладва за решенията на Св. Синод в пълен състав, взети в извънредната му сесия през априлий т.г., да му представи екземпляр от изработения и приет от Св.Синод Проект за изменение и допълнение на някои членове от Екзархийския устав, ведно с изложение по същия въпрос, подписано от Св. Синод в пълния му състав. Ала тая задача не можа да бъде изпълнена веднага. Случи се така,че когато се поиска среща с Негово Величество Царя, той бил отпътувал зад граница. Но и когато той се завърна, отговор за исканата среща не последва скоро. А пък на­ближаваше страстната седмица…

...Предизвиканата с това писмо конференция стана на 15. април в Царския дворец "Враня", в кабинета на Негово величество, под лично Негово председателство. Срещу Него при засе­дателната маса заемаше място Министър-Председателя [Богдан Филов – б.а], а от двете страни на Царя бяха Синодните архиереи по старшинство. При откри­ване заседанието на конференцията, Негово Величество беше малко развълнуван. Той обясни накратко целта на тая конференция: "Повод за това, - каза той, - наистина даде писмото на Негово Високопреосвещенство Наместник-Председателя на Св. Синод, което е придружено с едно изложение от Св.Синод в пълен състав и с Проект за изменение и допълнение някои членове от Екзар­хийския устав, досежно избора Предстоятел на Църквата. Ако не познавах от близо Негово Високопреосвещенство възможно беше това писмо да ме огорчи…

...Поради това и намерих за благопотребно да събера тук ръководителите на върховната държавна управа и тия на Върховната цьрковна управа, за да се обсъдят и уяснят по-добре тия въпроси. Ще се спра, преди всичко, да кажа няколко думи по първия в това писмо въпрос - за евреите..." И започна Негово величество с тия "няколко думи", които продължиха повече от половин час. Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред на­родите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм. Вярно е, че някои от големите народи добре използуват събраните с тоя спекулативен дух богатства за еврейството. Други, обаче, от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекула­ция е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоата­цията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засил­ва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.

А това може да се постигне, когато по законодателен ред се изземат от неговите ръце разните стопански, финансови, търговски и фабрични предприятия. Всъде в Европа са създадени вече и се създават законоположения в тоя смисъл. Създаде се такова и у нас - Закона за защита на нацията. Позната по своето родолюбие родната ни православна Църква в случая едва ли би могла да бъде на друго мнение.

Никой не би могъл да отрече правото и дълга, вър­ховните представители на светата православна Църква да се застъпват за слабите и да създават утеха на страдащите човеци, от каквато вяра и народност да са те. Трябва да се подчертае, обаче, че вземайки мерки срещу злото, което еврейството, чрез пропаганда и спекулация, създава сред нашия народ, върховната държавна власт все пак прави всички усилия, щото тия страдащи да бъдат, колкото е възможно, по-малко в България, па дори и да няма никак такива...

Вярно е, че някои от покръстените и непокръстените евреи се оплаквали от проявена строгост при прилагане Закона за защита на нацията. Тия оплаквания са били най-вече пред Софийската Митрополия, а след това и пред Св.Синод. Но на тия оплаквания не бива да се вярва веднага, преди да бъдат проверени. При щателна проверка, от органите на властта, много от тия оплаквания са се оказали безосновни. Това навярно ще потвърди и присъствуващият тук г. Министър-Председател, към когото се позова Негово Величество. Проверки на такива оплак­вания ще се правят и занапред. Там, където се намери, че някои органи на властта се престарават при прилагане закона, Прави­телството веднага е вземало и ще взема потребните мерки. То ще обмисли и въпроса: какви облекчения да се направят в случая на приелите християнската вяра евреи, макар че може да има съмнения, дали всички те са приели вярата по убеждение, и дали при удобния за техните интереси момент не ще се отрекат от покръщението си....

В тоя смисъл говори Негово Величество. Предаваме само по-главните му мисли. Възможно е да сме пропуснали някои от тях. Щом Царят завърши речта си, думата по същия въпрос бе дадена нам…

Преди всичко, помолихме Негово Величество великодушно да ни прости ако в нашето писмо е съзрял дума или мисъл, които биха могли да го огорчат…

…Като уяснение на Синодното решение по еврейския въпрос, ние казахме, че нито Църквата изобщо, нито някой от нейните йерарси отделно, биха могли да застанат в разрез с мерките, които отговорната държавна власт взема със Закона за защита за нацията. Непростим грях ще стори който се опита да подценява вековната тяхна любов към род и родина…

…Неотдавна предстоятелят на Англиканската църква, Архиепископът на Кентербери, по въпрос от важен за Църквата характер, лекомислено е пренебрегнал тоя дух (Христовия дух – б.а.). Забравил, или не пожела да се допита до божествения Учител и Спасител на човечеството, гръмливо през цял свят благослови съюза на английската държава с безверния и мрачен болшевизъм. Публично възвеличи хулителите на Духа Святого и разрушителя на църквата Христова и призова английския народ да помага на антихриста, който има задачата да изкорени вярата и морала в християнска Европа и изобщо душата на човечеството. Доскоро усърден апостол на словото Божие, тоя архиерей изведнъж извърши страшното престъпление – да порази собствената си съвест, съблазни паството си и се прояви като изменник-предател на Христос Господа и подобно на Иуда предаде, изгуби своя висок пост, та неговото апостолско място друг да вземе…

…Тогава всеки от синодните архиереи потърси отговор на тоя въпрос не само в словото Божие, но и в собствената си архиерейска съвест. И след като всеки от тях взема думата в Синодното заседание и изказа своето мнение, полученият отговор бе единен, кратък, ясен и категоричен: Църквата, чрез своята висша иерархия, т.е., чрез своята върховна управа, е длъжна да ходатайствува и да измоли върховната държавна власт да нареди: първо, при прилагане на Закона за защита на нацията, досежно евреите изобщо да се постъпва справедливо и човечно - една добродетел, която от векове е присуща на народната ни душа, и, второ, покръстените и приютените вече в лоното на светата ни родна православна църква евреи и смесени българо-еврейски семейства да имат, наравно с православните български семейства, пълната държавна закрила, като покръстените бъдат освободени да носят знака на еврейската вяра и от плащане данък на еврейската синагога…

Св. Синод изслуша с внимание изложението на Наместник-Председателя.

ВАРНЕНСКИЙ ПРЕСЛАВСКИ ЙОСИФ намира,че писмото на Наместник-Председателя до Негово Величество Царя е имало на­мерение да изпълни решението на Св. Синод… Що се отнася до конференцията, която е станала в Двореца Враня, смята, че тя не е дала пълен резултат. Резултатът от нея е само отлагане на въпросите, без да бъдат те решени или поне изяснени…

„Обречени и спасени”, ИК „Синева”, 2007 г.

Из дневника на Богдан Филов

15. ІV. Четвъртък. В 10 без ¼ бях във Враня, за да дочакаме с Ц[аря] идването на владиците Неофит, Стефан, Софроний и Паисий. Преди още да дойдат, съобщиха ни, че в 9 ¼ ч. тази сутрин бил застрелян в кантората си с два вистрела от двама души Сотир Янев. Това силно ни разтревожи, понеже след ген. Луков и полицейския агент, това е вече третото политическо убийство в продължение на два месеца…

Конференцията с владиците започнахме точно в 10 часа. Ц[арят] направи много хубаво и подробно изложение по еврейския въпрос, като изтъкна, че той не е само наш, но европейски. Вземаха думата после Неофит и Стефан, като се застъпиха главно за новопокръстените евреи. Аз обясних, че по този въпрос няма разногласие между правителството и синода, като изтъкнах, че той вече би бил разрешен, ако не беше нещастното окръжно на Стефана, че се „възрадвала душата му”. Той призна грешката си, че не ме питал по какъв начин трябва да съобщи на покръстените намерението на правителството…

Ц[арят] също се присъедини към тези мисли и изтъкна, че и той не може да скрие, че е огорчен от писмото на дядо Неофит, на което той възрази, че то предава не неговото лично разбиране, но разбиранията на синода. Изобщо по еврейския въпрос бяхме в настъпление и владиците трябваше да се защитават…

Владиците се показаха много кротки и не правиха много възражения, каквито очаквахме…

Богдан Филов, „Дневник”, издателство „Отечествени фронт”, 1990 г.

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели