Служебният кабинет се оплита в новите оперативни програми за еврофинансиране до 2020 г.
Европейският парламент (ЕП) блокира Бюджета на ЕК за програмния период 2014-2020 г., който бе одобрен и от съвета, на сума от 960 млрд. евро. При договарянето на средствата от ЕС за България за следващия бюджетен период 2014-2020 г. предишното българско правителство на партия ГЕРБ се отнесе повърхностно и фриволно към преговорите за евроресурса за България. То договори сума, която не надхвърли това, което беше договорено през 2006 г. за настоящата многогодишна финансова рамка (МФР). Парите за политиката на сближаване за България остават почти същите и далеч не са очакваните от ексминистър Томислав Дончев над 8 млрд. евро. Средствата за развитие на селските райони дори ще бъдат по-малко след 2014 г. в сравнение с отпуснатите за периода 2007-2013 г. Единствено бяха увеличени парите от бюджета на ЕС за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но това увеличение е заложено в договора за присъединяване на България към ЕС и не е постижение на предходното популистко правителство.
Неуспех на екипа на ГЕРБ е и фактът, че България няма да получи исканата и крайно необходима сума за демонтиране на двата реактора на АЕЦ "Козлодуй", за което имаме ангажимент към ЕС. И
вместо 450 млн. евро страната ни ще получи едва 260 млн. евро.
Значително по-сериозен провал е пропускът от страна на кабинета Борисов да договори допълнителни средства от структурните фондове за най-бедните региони в страната. Нито един български регион не е в списъка за допълнителна помощ, при положение че страната ни е най-бедната в ЕС и че у нас са 5 от най-бедните региони в ЕС, а Северозапдният ни регион заема последното място в общността. Същевременно в този списък попадат региони на държави, които в пъти са по-развити от България. Например Европейският съвет се договори на 8 февруари да отпусне след 2014 г. специални суми: на Унгария - 1,4 млрд. евро, на Гърция - 1,3 млрд., на Португалия - 1 млрд., на Испания - 1,8 млрд, на Италия - 1,3 млрд, на Кипър и Малта - по 200 млн., на Белгия - 100 млн., на Германия - 710 млн., на Чехия - 400 млн., на Словения - 75 млн. евро. Едва ли е възможно да се разчита на чувствително повишение на средствата от ЕС за България в бюджета, който евентуално ще приеме ЕП? Първоначално се считаше, че най-късно до края на юли 2013 г. следва да приключат преговорите с ЕК за мерките и условията по тях по отделните ОП, но засега не е ясно кога ще стане това, предвид факта, че преговорите вече се водят в ЕП. Налице е вероятност преговорите да се финализират през есента на 2013 г. Но дотогава не трябва да се изчаква.
Ръководството на 41-ото НС, доминирано от ГЕРБ, не прояви далновидност и воля и не прие готовия проектозакон за управление на средствата от ЕС, който бе представен на експерти още на 17.12.2012 г.
Това обрича на значителни затруднения
служебното и първите месеци на следващото правителство. Служебното правителство, назначено от президента на 13.03 т.г., в досегашната си работа показва неглижиране на подготовката на България за следващия програмен период, независимо че в него има отделен вицепремиер, който отговаря за управлението на средствата от ЕС. Засега обаче не се забелязва някакво по-забележимо ускоряване на и без това занемарената подготовка на отделните министерства, които са управляващи органи на отделните ОП. Новата вицепремиерка, с ресор средствата от ЕС, освен че даде няколко интервюта с акцент върху досегашната й кариера в ЕБВР, не е посочила своята визия за управлението на евроресурса за България през програмен период 2014-2020 г. по следните ОП:
1. Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020
2. Оперативна програма "Транспорт" 2014-2020
3. Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020
4. Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020
5. Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020
6. Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020
7. Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 2020 - нова ОП, която ще се управлява от МОМН
8. Програма за развитие на селските райони 2014-2020
9. Програма за морско дело и рибарство 2014-2020
10. Програми по Европейско териториално сътрудничество 2014-2020 в т.ч.:
- Програми за ТГС, транснационално и междурегионално сътрудничество
- Програма за ТГС между Румъния и България
- Програма за ТГС между Гърция и България
- Съвместна оперативна програма Черноморски басейн
- Транснационална програма Дунав
- ИНТЕРРЕГ IV C,
- Програми за ТГС по ИПП. И т.н.
Сравнително по-добра е работата по отношение на програмирането на период 2014-2020 на екипа на МРРБ. Той е провел консултации със социалните и икономически партньори, НПО сектор, академичната общност и граждански организации и е определило членовете на тематичните работни групи за разработване на програмите, за които отговаря. Процедурата за разработване на програмите е приключила през януари 2013 г. с избор на консултант и е разработено е Техническото задание за Предварителна оценка на програмите. България определи и своите представители в Работните групи, свързани с подготовката на програмите с Румъния, Гърция, ИНТЕРРЕГ IVС, ЕСПОН, СОП Черноморски басейн, УРБАКТ, ИНТЕРАКТ и Дунав. Приета е и Рамкова позиция по Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие и пр.
В Министерството на финансите, след като Симеон Дянков напусна поста на министър, тематичната работна група за разработване на ОП "Добро управление" започна периодично да заседава работната група. Не е ясно каква е ролята в нея на политолога от НБУ доц. Антоний Гълъбов, но обяснение има - приближен до ГЕРБ!?
Изостава сериозно дейността по разработката на новата ПРСР, което е предимно по вина на предишния министър и вече обвиняем по три дела - М. Найденов. В сайта земеделското министерство е налице единствено покана за участие на НПО в избора на представители в работната група за разработване на Програмата за развитие на селските райони. Не е ясно по кои мерки ще се кандидатства занапред?
По отношение на ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" на провелото се в Русе на 04 април т.г. заседание на Съвета на ректорите бе отчетено, че нейното разработване в сравнение с останалите ОП е най-добро. За съжаление тази констатация изобщо не е вярна и трудностите при нейното разработване тепърва предстоят. Искането на ректорите бе около 10% от общото финансиране, договорено за България, да бъде насочено за наука и образование, а средствата да се управляват от МОМН. В сайта на самото министерство обаче бе посочено, че се чакат мнения и коментари по тази ОП до 14 април. Ако такава ОП бъде одобрена от ЕС, най-големият проблем ще е още в началото на 2014 г., предвид липсата на подготвени кадри за администрирането и управлението й. Дирекцията в МОМН, която досега бе междиннно звено по ОП "Човешки ресурси", няма достатъчен капацитет да управлява новата ОП, а пари за назначаване и обучение на нови служители бившият министър Сергей Игнатов не е предвидил за 2013 г. Засега обаче съвсем не е ясно как МОМН ще раздели дейностите, които в тази ОП дублират части от другите оперативни програми - на МИЕТ и на социалното министерство.
Управляващият орган на ОП "Конкурентоспособност", който е в състава на МИЕТ, също засега е сред изоставащите. Експертите от МИЕТ досега са разработили единствено една кратка презентация за новата ОП "Иновации и конкурентоспособност" за предварителен обхват и индикативни приоритети. Работна група по тази ОП засега няма. Това е показателно за отношението на новото ръководство на МИЕТ към въпросите на недостатъчното финансиране на индустрията и в частност на малкия и средния бизнес, който е пред колапс. В новото ръководство има двама нови зам.-министри, които имат отношение към евросредствата - единият е с ресор "Индустрия и еврофондове", а другият с ресор - "Малки и средни предприятия". Досега те не са осъществили срещи с работодателски и браншови организации конкретно по бъдещите мерки на оперативната програма. На практика ръковоството на МИЕТ бездейства.
Новият екип в МИЕТ няма диалог с бизнеса и по отношение на инициативата "Джереми", която също е част от ОП "Конкурентосопособност". За нея са заделени 200 млн. евро. Дали "Джереми" ще продължи да функционира през следващия програмен период и дали ще продължи да е част от ОП "Иновации и конкурентоспособност", не е ясно. Ръководството на МИЕТ дължи отговор на бизнеса защо двата действащи фонда Ланчхъп и Илевън финансират
приоритетно проекти от хазартния и от развлекателния бизнес
а не от реалната ни индустрия!? Към досега финансираните около 30 проекта от двата фонда са такива в областта на: геймингиндустрията, електронните залагания уж с учебна цел, изготвянето на апликации за мобилни телефони, които помагат за търсене на билети за концерти, партита на ди джеи и т.н., вместо иновационни научни разработки за българската индустрия на учени от БАН и водещите ни университети! Последните са отхвърлени предвид по-бавната възвръщаемост на парите, вложени от фондовете в проектите. До края на този програмен период има още 8 месеца, а все още не са започнали да функционират останалите три по-големи фондове по инициативата "Джеръми", които са одобрени от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Те са Невек, за който са отделени 21 млн. евро, а той следва да осигури 9 млн. евро. Рослайн Кепитъл Партнерс, който ще осигури на бизнеса т.нар. мецанин или смесен тип финансиране и АКЦЕС кепитъл, който ще оперира като фонд за дялово финансиране и следва да осигурят от финансовите пазари съответно по 30 млн. евро, а за тях стоят блокирани по 30 млн. евро от парите за България за ОП "Конкурентоспособност". Ръководството на МИЕТ спешно следва да договори с представителите на ЕИФ трите по-големи фонда по "Джеръми", за които има заделени 81 млн. евро и засега не функцинират. Те следва да започнат да предоставят финансиране на българския бизнес предимно за иновационни проекти с наличния ресурс. На тях може да им се предостави двегодишен нов срок, през който да набавят посочения свеж ресурс със средства от ЕБВР и др. Ако трите фонда не започнат да предоставят финансиране за българската индустрия до края на 2013 г.,
тези 81 млн. евро ще бъдат загубени безвъзвратно за България
и няма да достигнат до българските предприятия, в т.ч. и до МСП?
Служебното правителство спешно следва да започне да преговаря с ЕК и за възможността, която някои страни от ЕС като Словакия вече договориха - неусвоените финансови средства от периода 2007-2013 да могат да се разходват от България през следващия програмен период до 2020.
Дума
