С предвидимост и стабилност България може да излезе от пропастта, в която ГЕРБ вкараха икономиката ни
Годините на управлението на ГЕРБ бяха най-тежките за малкия и средния бизнес у нас през последните 24 г. Толерирани бяха монополите и приближени до управляващите фирми, особено в хранителния и горския сектор, както и в строителството. Ако не си близък с кмета от ГЕРБ или с областния координатор, нямаш шанс за обществена поръчка. Привилегировани фирми с офис в автомобил обсебиха вноса на куп хранителни стоки от ЕС за големите търговски вериги. Контрабандата на цигари, горива и алкохол придоби застрашителни размери.
Подложени на нелоялната конкуренция на фирми-фантоми и на монополите,
над 150 000 малки и средни фирми фалираха
Административният натиск, съпроводен често с рекет от различни полицейски структури, НАП, Агенция "Митници", Агенцията по храните и пр., с повод и без повод принуди много предприятия (най-вече малки и средни) да затворят. На всеки териториален данъчен директор се определяше лимит за връщане на ДДС и той избирателно го насочваше, първо, към приближените фирми до ГЕРБ, които получаваха данъчния си кредит за една седмица, а останалите - след няколко месеца или когато има пари.
Уволнени бяха стотици хиляди, а броят на безработните достигна 460 хил. души. Спестяванията в банките са над 34 млрд. лв., а произходът на част от тях (например на 7995 депозита над 200 хил. лв.) са от продаден собствен бизнес. С други думи - част от собствениците на малки и средни предприятия предпочетоха да се разделят с фирмите и да вложат парите от продажбата им в банка.
Това са само част от причините, поради които по-голяма част от собствениците на оцелелите малки и средни предприятия гледат оптимистично и с надежда на първите мерки, които предвижда кабинетът "Орешарски". Планът не е максималистичен, а по-скоро прагматичен и умерено предпазлив. В него е заложен принципът, че ако бизнесът бъде оставен да работи спокойно, без административен рекет, той ще си свърши работата. Предложени са позитивни мерки и ако те се реализират, ще се подобри чувствително средата за живот и правене на бизнес.
Най-спешните и важни задачи на новото правителство (по-голяма част от тях кореспондират с желанията на бизнеса), с които то може чувствително
да подобри бизнес средата
са:
* Отмяна на част и свеждане до минимум на останалите регулаторни и разрешителни режими. Не по-маловажно е да се намалят някои такси, особено за стартиращите фирми, които понастоящем имат характер на скрити данъци. Крайно необходимо е да се пристъпи към ускорено разплащане по изпълнени договори по обществени поръчки. Екстрено трябва да се заложи като приоритет навременното възстановяване на ДДС и да се преустанови толерирането на "приятелски" фирми. Ако тези мерки бъдат осъществени през първите 100 дни на кабинета, несъмнено малките и средни предприятия ще поемат глътка въздух.
* Запазването на валутния борд до влизане на България в еврозоната при неизменен валутен курс също е от значение за стабилността на бизнес средата.
* Важно е намерението държавата да преустанови да прави бизнес (в т.ч. да се допускат до обществени поръчки) с компании с неясна и офшорна собственост. Тази мярка е насочена към изсветляване на задкулисни сделки, свързани с концесии, обществени поръчки и приватизация на държавни активи от съмнителни фирми, което при управлението на ГЕРБ бе практика. Въвеждането на електронното правителство ще намали корупцията в администрацията.
* За да възстанови правилата на свободна конкуренция, кабинетът предвижда да установи фрапиращите нарушения на Закона за обществените поръчки, Закона за концесиите и Закона за защита на конкуренцията. Служебното правителство отказа да направи равносметка за предшественика си, с което затвърди представата, че е второ издание на ГЕРБ. Съществен е поетият ангажимент да се провери дейността на държавните регулатори, които често работят не в интерес на потребителите, а на монополите. Малкият и средният бизнес очаква успоредно с това кабинетът "Орешарски" да поведе действена борба с монополите, като възстанови равнопоставеността при осъществяване на стопанска дейност от всички субекти.
* От съществено значение е поетият ангажимент за ограничаване на възможността банките едностранно да променят лихвите по отпуснатите кредити, а също и да изваждат ускорено изпълнителни листове. Необходимо е спешно да се изготви и приеме от НС
Закон за личния фалит
* Заслужава внимание въвеждането на таван за субсидиите за едно стопанство и преразпределянето на освободените средства сред по-малките земеделци. Тази мярка ще стимулира по-малките производители, докато ГЕРБ досега насърчаваше предимно едрите арендатори, които обработват над 100 хил. дка.
* Предвиждат се мерки, които да засилят ролята на държавата в икономиката. Към това следва да се подхожда внимателно, без да се нарушават правата и равнопоставеността на всички пазарни субекти. Правителството може да стане активно в привличането на чуждестранни инвестиции, както и да стане инвеститор в някои високотехнологични и иновативни производства с участие на българската наука. Това предполага целево насочване на ресурси и административен капацитет през следващите години.
* Кабинетът има намерение да използва държавната Българска банка за развитие за кредитиране на малки и средни предприятия чрез гаранционни схеми и поевтиняване на лихвите по кредитите. Това е твърде позитивна мярка, тъй като недостъпният кредит е сериозен проблем за малките фирми. Реално и сега бизнесът има достъп до субсидиран през различни европейски програми по-евтин кредит, но размерът му е недостатъчен относно банковите гаранции. Същевременно ресурсът в част от фондовете, създадени по "Джеръми", не може да се усвои напълно.
* Като част от поетите социални ангажименти кабинетът "Орешарски" предвижда овладяване на тенденцията за увеличаване цените на лекарствата. От значение за фармацевтичния бизнес, за собствениците на хиляди аптеки у нас и за милионите болни е спешно да се регулира пазарът на лекарства, като се ограничи паралелния експорт на животоспасяващи медикаменти от България заради ниските им цени. По данни от дистрибуторите на лекарства заявките за износ на евтини медикаменти от България са за 1,5 млрд. лв., при положение че целият пазар у нас е за 2,5 млрд. лв. Поради ценовия натиск и неадекватните мерки на кабинета на ГЕРБ през 2012 г. над 200 лекарства са оттеглени от българския пазар. Причината - няма икономическа изгода да се продават у нас. От това страдат пациентите, до които не достигат евтини български лекарства, които отиват за износ-
* Трите ЕРП-та поискаха от 1 юли повишение на цените на електроенергията, което ще се отрази негативно на предприятията. Новото правителство възнамерява да направи пълен анализ на стопанското състояние на дружествата в състава на БЕХ и на ЕРП, а дотогава цената на тока да остане на досегашните нива.
* Правителството следва да даде предимство на тези отрасли, които изнасят своята продукция в чужбина, и преди всичко на онези сфери, в които имаме потенциал за бързо развитие в следващите шест месеца - електротехническата промишленост и машиностроенето, производството на софтуер, фармацията и козметиката. Следва да се пристъпи към стимулиране на селското стопанство, хранителната и леката промишленост с оглед преустановяване на спада в тях.
* Пари за увеличаване на пенсиите и заплатите на практика няма, но с подобрение на бизнес средата е възможно да се постигне известно увеличаване на доходите на заетите в индустрията и услугите. С това частично ще се стимулира потреблението и ще се подпомогне излизането от кризата на секторите на хранително-вкусовата и леката промишленост.
В бюджета за 2014 г. следва да се заложи
по-чувствително увеличение на пенсиите
в резултат на заявеното намерение за възстановяване на швейцарското правило, както и на останалите доходи.
Планът на кабинета "Орешарски" очертава сериозни намерения за подобряване на бизнес средата, за предвидимост и стабилност в управлението на икономиката ни. На ход е тяхното изпълнение. Предстои и 42-то НС спешно да промени действащи закони и да приеме нови. Заявените намерения в икономическата област, които следва да станат реалност още т.г., следва да се подкрепят от работодателските и браншовите организации. Те от своя страна следва да представят исканията си на новото правителство, за да се стиковат и впишат в управленската програма за четиригодишния мандат.