/Поглед.инфо/ "Както се борим на леглото, това енергично дете се кротва върху гърдите ми, мушва главичка в шията ми и дълги минути стои притихнало. Някакъв ток протича между нас, но това не пречи, когато се наложи, „не“-то да е „не“."

Иво Атанасов е популярен публицист с пет книги и повече от 2 000 статии. През ръцете му като дългогодишен председател и зам.-председател на парламентарната медийна комисия и президентски секретар премина цялото медийно законодателство на прехода. Вече втора година е от обратната страна – следи неговото спазване като член на СЕМ. Роден е на 16 февруари 1953 г. в Кюстендил.

Интервю на Дани ЗЛАТАНЧЕВА за в. Уикенд

Какво си пожелавате на връх рождения ден?

Човек си пожелава и се радва на пожелания в съвсем младите си години. По-късно разбира, че онова, което иска да му се случи, е въпрос не на пожелания, а на усилия. И в зависимост от качествата си, от средата, в който действа, а и от късмета, постига в някаква степен това, към което се стреми. В ранната фаза на живота пожеланията, които получаваш, са доста разнообразни, може би защото всичко не само предстои, но и изглежда постижимо. По-късно вече чуваш думи не за любов, семейно щастие, професионален напредък или пътешествия до екзотични страни, а за деца и внуци, които да те радват. А когато стигнеш до моето положение - масово да ти пожелават дълъг живот, вече е неумолимо ясно на какъв етап си. В такъв случай няма какво друго да си пожелаеш, освен този отрязък от време да е по-дълъг, по-здрав и да не протича в самота.

Каква беше изминалата година за вас в личен и служебен план?

В личен план големи амплитуди вече няма, животът е равен. В служебно отношение имам шанса да работя онова, което разбирам – медийната регулация. В СЕМ имахме интересни казуси, но сега ще спомена само случая с песента на Криско и Мария Илиева „Видимо доволни”. Масово ни обвиниха в цензура, още малко и да ни набучат на върха на копието. Но нима и музикалната гилдия, и обществеността не виждат нищо ненормално в това, че отношенията между мъжа и жената са сведени до „баране”, „мятане” и „движене”? И че в подгизналия от секс и дрога текст липсва не само думата „любов”, но и който и да е от нейните синоними. Налице е само онова, на което с цялата „романтика”, на която са способни, казват „пукане”...

С какво ви промени раждането на внука Мирослав? 

Всички ме питат на кого е кръстен – на себе си. Не съм толкова самовлюбен, че да наложа собственото си име. След като майка ми във време, когато патриархалните разбирания са били далеч по-силни, ме е нарекла не на някого от дедите ми, а на герой на Пенчо Славейков, днес изборът на неутрално име трябва да се приема с доста по-голямо разбиране. Чисто биологично внуците съществуват заради нас, но трябва да си даваме сметка, че в житейския смисъл е обратно - ние съществуваме заради тях. 

Как се чувствате в ролята на млад дядо?

Чувствам се отговорен. В тази възраст той все още е естествен в отношенията си, не може да му се внушава едно или друго поведение. Сигурно тъкмо затова контактът му с мен и особено със съпругата ми е толкова силен. Както се борим на леглото, това енергично дете се кротва върху гърдите ми, мушва главичка в шията ми и дълги минути стои притихнало. Някакъв ток протича между нас, но това не пречи, когато се наложи, „не“-то да е „не“. Не употребяваме тази сричка често, за да не девалвира, и може би и затова, когато му кажем да не дърпа щорите или да не вади предмети от чекмеджетата, се разбира и повече не посяга.

Имате ли незабравим рожден ден?

Имам и незабравими, и незапомнени. Човек минава през какви ли не кръгове на живота. Веднъж може да направи рожден ден като сватба, а после да не е в състояние да направи сватба като рожден ден. Важното е тези обрати да не се драматизират прекалено. 

Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли какво да ви купят, или очаквате приятелите ви да ви изненадат сами?

Понякога си мисля, че нищо не може да те отчае така, както неподходящият подарък. Не защото ти поднасят нещо, което не е по вкуса ти, а тъй като изборът им показва, че въобще не са вникнали в твоята същност, не са съумели или пък не са се постарали да я разберат. И когато близки приятели са пропуснали да сторят това, ти става много болно. 

Продължава ли да работи интуицията ви по отношение на резултатите от „Еврофутбол”?

Спрях да залагам. Прекалено много мачове вече се уговарят, и то не само в южната зона на нашия континент, която е по-склонна към такива уреждания. Когато примерно дори в Англия всички грандове се провалят в един и същи ден, това подсказва, че има нещо извън спортно-техническите показатели, което насочва развитието на събитията. Не съм залитнал по теория на конспирацията, но все по-трудно става да прогнозираш изходите от двубоите на база на познанията си за представянето на отделните тимове.

Кои са хората до вас, на които държите най-много?

Извън семейството, това са приятелите. Вярно е, че поради може би взаимни разочарования някои отпаднаха, но други пък останаха. Особено държа на неколцина в Кюстендил, които не ми обърнаха гръб във времената, в които бях като прокажен заради отказа си през 1982 г. да премина на партийна работа. С тях и до ден днешен се срещам всяка неделя. Ценя и онези, които не ме забравиха и след излизането ми от политиката. А другите ги разбирам, не им се сърдя, но и не мога да бъда приятел с тях.

Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?

Дори лошото свършва, пък какво остава за хубавото - то свършва много по-бързо. Имал съм доста радости, както и неприятности, че даже и инциденти, които, за щастие, не са били фатални. Майка ми помнеше предимно лошото в живота си, а аз съм като баща си – забравям го, пазя в паметта си най-вече хубавото. Но има една ситуация, пред която съм безсилен. Под нас живее баба, вече на 90, която през деня спи, а нощем гледа телевизия. Обикновено пуска телевизора към 2-3 часа, за да проследи повторенията на публицистичните предавания предимно по „Алфа“и „СКАТ“. Принудих се да спя с тапи в ушите, но въпреки това не просто чувам, а разбирам какво говори примерно Магдалена Ташева. Неведнъж съм се оплаквал на сина й, в резултат на което напоследък лекичко намалиха звука, колкото да чувам, но без да разбирам. Ето, в нощта срещу рождения си ден слязох в три и половина да им звъня. Спряха, но като ти се разбие сънят, чак до пет не можеш да заспиш, а през деня си като болен. И това продължава вече години. Любителите на иронията сигурно ще се израдват, че този телевизионен тормоз се случва точно на член на СЕМ. 

Как виждате себе си след 10 или 20 години?

По-важно е дали другите ще ме виждат. Това ще е доказателство, че още ме има на тоя свят. А на оня мога и сам да се виждам.

Колко нюанса на светлото е светлото бъдеще на България?

Може би не подозирате, но алюзията с „50 нюанса сиво“ на Е.Л. Джеймс е съвсем на място. И в живота ни, както в книгата, садомазохизмът често е на почит. В много случаи изпитваме удоволствие да се измъчваме взаимно. Без кой знае колко да се замисляме, че се превръщаме в страна, в която, особено след провала на големите енергийни проекти, няма да има от какво да се изкарват пари, а същевременно на главата ни се трупат вземаните сега многомилиардни заеми. Ако всички газо- и нефтопроводи и магистрали ни заобиколят и не се открие възможност все от нещо да печелим, ще влезем в гръцкия сценарий.

Блиц

- Любима книга?

- Не е „50 нюанса сиво“. Може би преживяната, но още ненаписана „50 нюанса с Иво“, както в мой стил се пошегува съименник от БНТ.

- Любимо ястие?

- Когато съпругата ти готви бързо и хубаво, всички нейни гозби са ти любими. Но и онези, които сам умея да правя.

- Любим филм?

- В последните 15-20 години - „Титаник“.

- Любима песен?

- От българските - „Ако си дал“ на Емил Димитров по великолепния текст на моя сърдечен приятел Иля Велчев.

Уикенд