/Поглед.инфо/ Нашата Европа днес може да умре, каза Еманюел Макрон в реч в Сорбоната. Френският президент не говореше за конфликта с Русия (въпреки че говореше и за това), той беше загрижен, че либералната демокрация е все по-оспорвана в света и има огромен риск Европа да бъде отслабена или дори изхвърлена та заден план през следващото десетилетие. За да се предотврати това, веднага трябва да се направи избор в полза на спасяването на Европа, предупреди Макрон. Изглежда, кой от европейците може да бъде против в ситуация на такъв избор - да умре или да бъде спасен?

Истината е, че проблемът е не само как да се спасиш, но и кого да спасиш – тоест какво е Европа? Не само, че самият Европейски съюз има различни представи за своята форма и дори за своята същност, не само че ЕС не е наистина независим субект, но и границите му са много произволен въпрос. ЕС иска едновременно да се разшири, да получи независимост и да се спаси, но определено няма да успее, ако се опита да направи всичко това едновременно.

Дори само защото, за да се спре кризата в процеса на изграждане на обединена Европа (т.е. да бъде спасена), е необходимо да се преразгледат самите принципи на нейното обединение – евроскептиците, които набират популярност в почти всички страни от ЕС, настояват за това. Това е много трудна задача, която атлантически ориентираните европейски елити дори не искат да започват: те са уверени, че ще успеят да оцелеят и да се преборят с нарастващото недоволство на населението от европейската интеграция. Те не желаят ревизия на стратегията - към намаляване на влиянието на интеграционните структури, отказ от курса към единна супердържава и преминаване към конфедеративен принцип на изграждане на ЕС. Знамето е в техните ръце, но такова упорство изисква не само единство на европейските елити, но и благоприятна външна среда (за да могат да се съсредоточат върху противопоставянето на вътрешния враг в лицето на евроскептиците).

Но международната ситуация, напротив, само се влошава, което поставя Европа пред прост избор: за да оцелее, тя трябва да укрепи своята субективност, да носи отговорност за собствената си сигурност, да определя собствения си курс, защото продължава да съществува като младши партньор на англосаксонците, което води до отслабване на Европа, до това, че нейните интереси (като цяло) не се вземат предвид. Изборът на Макрон изглежда очевиден - и в настоящата си реч той отново призова европейците да разчитат само на себе си в собствената си защита: „Европа трябва да може да защити това, което ѝ е скъпо със своите съюзници, когато са готови да го направят, и сама, когато е необходимо."

Тоест да зависи по-малко от САЩ, което, както каза Макрон, е първи приоритет (намек за предстоящи вътрешни сътресения), а вторият е борбата с Китай. Ето защо Европа, която е „в ситуация на обкръжение“ в лицето на регионалните сили, трябва да създаде своя собствена „Европейска отбранителна инициатива“ (включително противоракетен щит): „Последните събития показаха важността на противоракетната отбрана а също възможността за удари в дълбочина срещу объркани противници.“

Макрон, между другото, назова последните по име: Иран и Русия. Естествено е необходима и общоевропейска система за ПРО срещу руската заплаха, а френските ядрени оръжия съществуват с причина. Всички тези аргументи на Макрон не са нови - той отдавна иска Европа да укрепи своя суверенитет чрез увеличаване на собствената си отбранителна способност. Но тези призиви не водят до нищо: увеличаването на разходите за отбрана и закупуването на оръжия все още се извършва в рамките и под контрола на атлантическите структури. НАТО укрепва - и не е в интерес на атлантиците да дават на контролираната от ЕС поне относителна независимост.

Тоест, ЕС нито се занимава със спасение, нито върви към независимост, но има и трето измерение - разширяване. И Макрон също го спомена и когато той говори за началото на нашата операция в Украйна: „Оттогава Европа се смята за неделимо цяло и потвърждава, че Украйна и Молдова са част от нашето европейско семейство и им е писано да се присъединят към ЕС, когато му дойде времето, както и Западните Балкани“.

Тоест Европа вече смята Украйна за своя и именно претенциите за атлантизация на Украйна станаха причина за конфликта. Европеизацията на Украйна не е по-различна от атлантизацията, защото е само прикритие и никак не устройва Русия. Но Макрон се преструва, че все още вярва, че ще успее да прокара границите на Европа и руския свят на изток, и затова не се ограничава с думите, че „незаменимо условие“ за тяхната „сигурност е Русия да не спечели агресивна война, която води срещу Украйна“, но и обещава поглъщането на Украйна от Европа.

Човек може да смята това просто за желание да дразни Русия и да предостави морална подкрепа на Киев, точно както приказките на Макрон за възможността за изпращане на френски войски в Украйна. Но всичко е много по-просто : Макрон просто не вижда никакви противоречия между призивите за укрепване на европейския суверенитет и претенциите към Украйна. Едното пряко противоречи на другото и именно неразбирането на това е причината Европа да задълбочи проблемите си като марионетка на англосаксонците. Ако Париж иска да спаси ЕС, тогава трябва да помисли как да разхлаби атлантическата хватка, вместо, подкрепяйки безсмислени мечти и претенции към Украйна, да я затегне още по-здраво около врата на Европа.

Превод: В. Сергеев