/Поглед.инфо/ Имаше навремето рубрика "В чуждата преса без наша намеса". В нея се цитираха текстове от западноевропейския или отвъдокеанския печат, за които наистина не се налагаше да бъдат преиначавани, защото или анализираха недъзи на капитализма, или казваха някоя добра дума за социалистическите страни. По този начин чуждестранната преса не само обективно помагаше на противоположната идеология, но и напомпваше внушенията с онази истинност, която понякога издишаше, особено при по-елементарните етюди на част от тукашните коментатори.
"Гражданският арест" на тримата нелегални афганци близо до границата ни с Турция ни подсети за тази рубрика. Свикнали сме, без да сме се примирили, в последния четвърт век навън да ни хулят, и то не с аргументите на някогашното идеологическо противоборство, а с примери от сегашната ни демократична практика, която все не се харесва на западняците и за която все ни сочат с пръст, назидават ни, пишат критични доклади и неспирно ни наблюдават дали се вписваме в този или онзи критерий.
Ако се запознаем обаче с реакциите във форумите в интернет изданията на западни вестници (http://www.dailymail.co.uk/news/article-3535474/Go-Turkey-immediately-Di... и др.), ще бъдем изненадани, някои - приятно, други - не. Мненията на читателите в огромното мнозинство от случаите не само се разминават с официалните становища на собствените им правителства, но и съвпадат с преобладаващите - основателни или не - нагласи у нас. "Ловците" на бежанци не са наречени мутри, и не само защото в другите езици тази дума навярно не е натоварена с толкова тежък негативизъм. Нито пък защото смятат, че щом бивши мутри могат да бъдат в управлението, защо да не са и на границата. Те едва ли са запознати с тези нашенски, макар и доста важни, детайли. Но едва ли само затова не виждат нищо смущаващо в "гражданския арест". Смятат, че тези хора просто защитават страната си. Че са патриоти, които следват своя дълг. Някои дори ги разглеждат като герои, противопоставящи се на нашествието. Казват им браво за това, че стоят зад своите ценности, зад обществото и държавата си, за което заслужават голямо уважение. И настояват примерът им да бъде последван и в други страни. Същото трябва да се случи и с нелегалните в Обединеното кралство, пише един от читателите. Но признава, че ако някой се наеме да го прави, ще бъде арестуван. Поне в това си приличаме - и в България бяха задържани някои от тези, които вързаха ръцете на мигрантите.
Отношението към бежанците - право или криво - също е като преобладаващото у нас. Настояването към тях е да не нарушават правилата, влизайки откъдето си искат в страната, в която желаят. Само първата граница може да се пресече, откъдето успеят да го сторят, защото бягат от района на военните действия. Но втората, третата и всяка следваща граница трябва да се премине през съответните пунктове, а не откъдето им хрумне, и то щурмувайки оградите. Смята се също, че по-удачно в културно и в много други отношения е те да търсят убежище в Турция и в страните от Залива и че на Европа те няма кой знае какво друго да предложат, освен увеличаване на престъпността.
Преобладаващото мнение е, че спирането на нелегалните мигранти е работа на властите, а не на гражданите. Когато обаче правителствата отказват да сторят това или не го правят достатъчно успешно, опазването на съответната страна се превръща в дълг на гражданите. И това може да се превърне в практика в много държави, чиито управници не предприемат необходимите действия. Най-вече бележка трябва да си вземе фрау Меркел. А пък към британците има призив на предстоящия референдум да гласуват за излизане от ЕС и за пълно затваряне на границите.
Далеч не всичко, застъпено във форумите на западните електронни издания, заслужава подкрепа. Но все пак, поне донякъде, е показателно за промяната в обществените настроения в Стара Европа. Неслучайно наскоро в тази колонка отбелязах, че Изтокът е "свежата глава" в ЕС, защото с незадръстените си все още сетива по-лесно вижда недъзите. Своята роля в тази посока изиграха и "гражданските арести" у нас, от които умното управление може да извлече плюсове, а не само да се чуди как да се оправдава пред света.
Дума
