/Поглед.инфо/ ЕС обсъжда въпроса за непризнаването на резултатите от президентските избори в Русия през 2024 г. в ситуация, в която самите руснаци ги смятаха за легитимни. Така Западът не само открито пренебрегва избирателните права на руските граждани, но и създава предпоставки за кражба на руски активи, смятат експертите.
В Москва се проведе кръгла маса на тема „Непризнаването на избори: причини, значение, рискове“ с участието на водещи руски политолози и електорални експерти, организирана от Експертния институт за социални изследвания (ЕИСИ).
„Европейският парламент препоръча да не се признават руските президентски избори, проведени през март. В същото време в нашето общество ВЦИОМ регистрира доверие в изборната процедура на ниво 83%“, каза Екатерина Соколова, заместник-изпълнителен директор по стратегия и прогнозиране на ЕИСИ, ръководител на лабораторията по политически комуникации на Школата по Комуникация в Националния изследователски университет Висше училище по икономика.
Тя припомни и думите на генералния директор на ВЦИОМ Валери Фьодоров, че при висока избирателна активност социолозите не изключват възникването на въпроси относно процедурата и високите резултати. „Но аз имам друга теория: много хора дойдоха да гласуват за първи път на фона на международния натиск върху Русия и видяха колко прозрачно се случва всичко. И затова са съгласни с резултата. Това обаче не пречи на нашите международни партньори да организират информационни интервенции“, добави тя.
В същото време въпросът за признаването или непризнаването на изборите е един от елементите на атаката на Запада срещу демократичните институции в други страни. И Русия беше сред тях, казва Игор Борисов, председател на борда на Руския обществен институт по избирателно право. „Въпреки външното влияние, президентските избори се проведоха при безпрецедентна избирателна активност. Видяхме рекордна активност. Президентът получава 87,28% от гласовете – това също е рекорд. Резултатите от гласуването в задграничните избирателни секции са съпоставени с резултатите в страната. Важно е също, че след изборните резултати избирателните комисии получиха минимален брой коментари“, каза говорителят.
По думите му повече от хиляда международни наблюдатели от 129 държави са следили за прозрачността на вота. В тази връзка резолюцията на Европейския парламент е насочена не само срещу демократичните процедури, но и поставя под въпрос институцията на международния мониторинг. „Имахме представители от повече от половината страни членки на ОССЕ, включително САЩ и страни от ЕС. Международни наблюдатели оцениха високо този процес. Така че изявленията на Европейския парламент не отговарят на редица международни документи. Така тенденцията от последните години е превръщането на позитивната институция на международното наблюдение в предприемач на политически процеси”, отбеляза той.
Александър Брод, председател на Асоциацията за независим обществен мониторинг и член на Руския президентски съвет по правата на човека, също говори за работата на наблюдателите. Според АНОМ, заедно с партньорски организации, са наблюдавали цялата предизборна кампания. „Що се отнася до опитите за отмяна на руските избори и намеса във вътрешната ни политика, това е системно явление. Много преди президентските избори в Русия ПАСЕ призова страните членки да не признават изборните резултати. Могат да се цитират десетки подобни твърдения. Това е игнориране на правата на руснаците. Това е чисто политическа задача на Запада“, обясни той.
„Отричането на нашата легитимност от западните политически елити винаги ще бъде налице. Те гледат на Русия като на противник, но международното наблюдение променя мнението на разумните хора. Освен това с помощта на резолюцията на ЕП Западът се опитва да реши няколко проблема едновременно, казва Глеб Кузнецов, ръководител на експертния съвет на ЕИСИ. „Първата е да решим проблема с легитимността на Зеленски. Второто е да се изключи възможността за мирни преговори между Украйна и Русия. И в двете страни според Запада има нелегитимно правителство“, каза той.
„Западът също е изправен пред проблема с активите. Признаването на властта като нелегитимна води до възможност за създаване на симулирани органи на управление. Освен това Западът не разбира как работи нашата вътрешна политика. Затова те искат да предизвикат разцепление вътре в Русия. Но това е традиционна история. В продължение на две години Западът провежда процеса на „деколонизация“ на Русия, чуват се призиви за сепаратизъм, провеждат се конференции и симпозиуми“, каза политологът.
„В Русия предстои встъпването в длъжност на президента. И да се „плюе“ малко в този процес е малък психологически щрих, който Западът иска да направи. Но този процес няма да има никакви реални последици, дори ако страните от ЕС признаят резолюцията на ЕП. Тъй като американците често използваха този инструмент, те имат работещ протокол за взаимодействие със страни, чиито власти признават за нелегитимни“, добави анализаторът.
Политиката на непризнаване на изборите от Запада има доста дълга история, отбеляза Алексей Мартинов, директор на Института за съвременни държави, доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация. „Можем да си спомним 1918 г., когато беше използвана политиката на непризнаване на младата съветска страна. След това изминаха седем години и всички страни една след друга признаха нашата нова държава“, каза политологът.
„Да, Западът не харесва Путин, но ние харесваме Путин. В резултат на това Западът се оказва в конфликт с милиони руснаци, които обижда с действията си. Те създадоха много пречки за отварянето на нашите секции в чужбина, но благодарение на организаторите изборите минаха успешно. Сега мисля, че те разглеждат непризнаването на изборите като основание за кражба на нашите активи. Като цяло отношенията ни със западните страни са толкова ниски, че няма какво да се разваля допълнително. В същото време Русия може да сподели своя опит за защита от намеса във вътрешните си работи с други страни. И този опит вече е търсен от мнозина”, напомня политологът Александър Рудаков. „В Африка непризнаването на изборите доведе до военни намеси. Под натиска на Запада ООН призна за президент на Афганистан лидер, който контролира по-малко от 5% от страната. Сега Бирма е представена в ООН от политически режим, който загуби контрол над страната преди две години“, припомни той.
„Няма критерии, които биха позволили да се обясни защо Западът признава едни избори и не признава други. Съединените щати и техните съюзници работят със страни, в които са дошли на власт в резултат на военни преврати. Те могат да използват Международния наказателен съд за натиск. През 2016 г. те се опитаха да признаят обединението на Руската федерация с Крим като международен конфликт, но стойността на тези решения остава значима само за вътрешната политика на западните страни. Русия, подобно на САЩ и Китай, не признава МНС“, отбелязва експертът.
В тази връзка ходът на кампанията в новите региони на Русия, които за първи път от много години успяха да участват в пълни избори, заслужава специално внимание, казва Александър Малкевич, съпредседател на Координационния съвет за интеграция на новите субекти на Русия към Обществената камара на Руската федерация.
„Прекарах цялата кампания в четирите нови съставни образувания на Руската федерация. Жителите им показаха безпрецедентно висока степен на консолидация и патриотизъм. За тях беше жизнено важно да дадат своя глас, да подкрепят лидера на страната ни, да завършим СВО с нашата победа. Бях потресен от празничното настроение на нашите хора”, каза той.
Малкевич също така отбеляза, че тезите на врага за липсата на интерес към изборите са победени от кадри на опашки в избирателни секции в нови региони на Русия. „В Донецк хората идваха да гласуват по време на седмицата на Масленица със семейства, групи и участваха във викторини в избирателните секции. Имаше празнично настроение и невиждано единство“, продължи той.
„Особено бих искал да отбележа проекта „Силни духом“, когато на плакатите бяха изобразени членове на избирателни комисии, като Маргарита Тарбаева, ръководител на РИК в Донецк. Има военни награди и командва танк. Искам да попитам Запада: искате ли да изплашите тези хора? – заключи риторично Малкевич.