Отишъл Бойко Борисов в "Информационно обслужване" и поръчал 125 мандата за предсрочния вот - 110 за ГЕРБ и 15 "висящи". Нашето фейсбук пространство не можеше да не роди този виц, иначе нямаше да е българско. И в най-благородната идея ние сякаш сме способни не само да видим най-напред възможните злоупотреби, но и да я сведем до гротеска. Да я деформираме до такава степен, че от първоначалния замисъл да не остане почти нищо.
А иначе висенето е почти втора наша същност. Езикът ни е пълен с изрази като: "Стига си ми висял на врата!" и "Провиснал ти е носът!" При нас все нещо виси на косъм или на конец, или пък с главата надолу. Дори и мустаците са ни увиснали, може би защото под тях "живота псуваме сърдито". Нашите национални герои не просто са на бесилото, а "висят на него със страшна сила". Висенето има своите особености в различните епохи, но неизменно присъства във всяка от тях. Преди висяхме по време на работа, а сега - без работа. Тогава висяхме по опашки, а днес - пред празните хладилници. Висим пред бюрата по труда, висим с плащания, с кредити, затрупани сме с висящи дела. Виси дори членството ни в Шенген, от което уж ни делеше само една мазилка, висим и пред чакалнята на еврото. Въобще "висим като паяци в неловко мълчание", както ни е описал Радичков, "на тоя пусти кръстопът".
И изведнъж се появи идеята за "висящото" кафе. Тя е доста стара, корените й са в Неапол, където от години в заведенията всеки може да плати кафе не само за себе си, но и за някой непознат безпаричник, който по-късно ще го консумира. Инициативата толкова бързо се разпространи у нас, та чак някои писаха, че България вече не е същата. За няма и седмица не само над 10 хиляди подкрепиха идеята във фейсбук, но и, което е по-важното, десетки кафенета я въведоха. По витрините се появиха стикери и за други "висящи" продукти - хляб, лекарства, дори билети за опера.
В кварталното ни столично кафене един човечец редовно допива чашите с кафе или бира, след като посетителите вече са си тръгнали. Особено през топлите сезони, когато масите са навън. Реакцията на клиентите е различна. Едни с нескрита погнуса го прогонват, а други нямат сърце да пият кафе в неловко мълчание, пред погледа на нямащия. Веднъж видели го, вече не консумират до дъно, винаги му оставят по нещо. Така е и с "висящото" кафе. Някои намират идеята за лицемерна, виждат я като индулгенция за изкупуване на грехове. Предупреждават не просто за възможни, но и за неизбежни злоупотреби, както от персонала на заведенията, така и от "висящите" клиенти. Смятат, че който изпие "висящото" кафе, ще реши, че му се полага и "висяща" ракия и, ако не му я дадат, ще притеснява клиентите с просия. Или пък утре ще доведе цялата си фамилия. Затова било по-удачно да се намали безработицата, вместо хората без пари да придобиват статут на "висяща" клиентела.
Няма спор, че най-добре е всеки да има работа, но това едва ли ще се случи скоро. И ето, пред бившето софийско кино "Изток" две женици стоят от сутрин до вечер. Едната припечелва по някой лев, продавайки на крак цветя, домати или марули. Другата пресреща всекиго с жалното: "Моля, помогнете!" Критиците на идеята за "висящото" кафе биха похвалили първата, а втората ще упрекнат като готованка и дори мързелана. Само че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. Не всеки има усет, а и манталитет за оцеляване в пазарното общество. Някои са съвършено неприспособими, но и те са човешки същества. Ако им се даде шанс за "висящ" хляб или закуска, сигурно ще си спестят унижението да просят.
Индулгенцията е последното, което привържениците на инициативата търсят. Водещият мотив е солидарността, която споява хората в общество. И която е толкова важна като контрапункт, макар и закъснял и все още слаб, на егоизма, издигнат в идеология от настанилия се в управлението на страната ни неолиберализъм. Противниците на "висящото" кафе си мислят, че никога няма да изпаднат в положението на нуждаещи се. Само че животът, особено при капитализма, е инкубатор не само на възходи, но - и то в много по-голяма степен - и на падения. Дори най-крупни магнати стигат до самоубийства. Довчера може да си бил звезда в икономиката, в шоубизнеса, в политиката. В един момент изпадаш или те изхвърлят от играта и никой повече не се интересува от теб. Не само не ти подава ръка, но и хич не се вълнува имаш ли работа, можеш ли да се прехранваш, да си плащаш сметките. Какво друго ти остава, освен да се превърнеш в поредната факла?
Вицът за Бойко Борисов е еманация на егоизма - да поръчаш "висящи" мандати, за да си купиш парламентарна подкрепа. То е като "араламбенето" в света на Радичков, целящо да не те "фане ветъро". "Висящото" кафе е неговата противоположност. То не само ни избавя от неловкото мълчание, но и ни превръща от паяци в хора. И дава смисъл на мнозина да останат в пределите на живота, макар и на "тоя пусти кръстопът".
Други текстове от автора на: ivoatanasov.info
Станете фенове на страницата на Поглед.инфо във Фейсбук и я препоръчайте на вашите приятели
