/Поглед.инфо/ В навечерието на Велика събота милиони православни християни замръзнаха в тревожно очакване: ще се случи ли главното чудо на този ден в Йерусалим? Ще слезе ли Благодатният огън в Ерусалим, главният символ на факта, че Господ не е изоставил нашия грешен свят с милостта Си и ни дава шанс за по-нататъшен живот. Но през 2024 г. ескалиращата глобална световна конфронтация и трагичните събития в самата Света земя ни карат да мислим с тревога за Божието търпение.

Велика събота в Светия град

Благодатният огън е велико чудо, което укрепва и утвърждава вярата ни в Светото Възкресение Христово, в продължение на много векове в навечерието на Великден Господен, на Велика събота той слиза в Едикула (специално място, което външно прилича на църква в църква) на Ерусалимската църква на Божи гроб, мястото на телесното погребение и възкресението на нашия Господ и Спасител. В продължение на много векове това велико събитие се нарича „слизането на Благодатния огън“ или, по друг начин, „Светата светлина“.

„Технически“ сближаването става по следния начин: патриархът на Йерусалим, облечен само в расо с незапалени свещи и без никакви средства, които биха могли да наведат на съмнение за земния произход на Благодатния огън, влиза в Едикулата и се моли. Това може да е много кратко, но е имало моменти, когато молитвата е отнемала повече от един час.

Преди слизането на Благодатния огън се появяват проблясъци под формата на синкави мълнии. След което в Едикула се появяват сини огнени топки, които някои сравняват с капки роса или дъжд. Понякога Благодатният огън запалва светилниците на Божи гроб. Йерусалимският патриарх запалва от тях памук, с който пали свещи и ги раздава на вярващите, които прекарват пламъка по лицата и косите си, като се „измиват” с него без никаква вреда за себе си: отначало Благодатният огън не гори.

Важно е да се подчертае: това чудо на Велика събота е само предобраз на главното чудо - Възкресението Христово. Затова радостта на православните християни от слизането на Благодатния огън е прагът на Великденската радост. И вдъхновението, което придружава много хиляди вярващи, които всяка година се събират в Ерусалим в храма на Божи гроб на Велика събота, става още по-голямо, когато няколко часа по-късно православните духовници възкликват думите „Христос Воскресе!”

Години без Благодатния огън

Не толкова отдавна, през 2021 г., онлайн атеистите подигравателно разпространиха фалшивата новина, че поради пандемията от Ковид слизането на Благодатния огън в Йерусалим е „отложено за есента“. Изглежда, че човек може просто да пренебрегне подобни абсурди, ако не беше твърдото убеждение на много вярващи: ако Благодатният огън не слезе, това означава неизбежен Край на света. Църквата опровергава това упорито мнение, но фактът остава фактът: в годините, когато Благодатният огън не е слязъл, са се случили много тревожни събития.

Това се случва за първи път през 1099 г. след раждането на Христос, само няколко десетилетия след отпадането на римокатолиците от православието. Именно през тази година Свещеният град Йерусалим, който преди това е принадлежал на мюсюлманския фатимидски халифат, е превзет от католическите кръстоносци. Парадоксално, фатимидите са доста коректни към православните християни, докато католиците веднага започват да потъпкват правата им. На православните дори е забранено да влизат в храма на Божи гроб, а имуществото и светините им са отнети. Ето как английският историк Стивън Рънсиман говори за това: “Първият латински патриарх Арнолд от Шоке започна неуспешно: той нареди изгонването на сектите на еретиците (както католиците наричаха православните християни ) от тяхната територия в църквата на Божи гроб, след което започна да измъчва православните монаси, опитвайки се да разберете къде са държали кръста и други реликви.”

Тази истинска борба с Бога води до факта, че през 1101 г. в храма на Гроба Господен, отнет от православните, Благодатният огън... не слиза. В резултат на това кралят на кръстоносците Балдуин I от Ерусалим взема единственото правилно решение: да върне правата на православните християни, включително правото да извършват богослужения в Едикулата на Църквата на Божи гроб.

Вторият случай е свързан с факта, че през 1579 г. на Велика събота, както се казва, чрез корупционни интриги арменското духовенство получава „изключителното право“ да извършва богослужения в Едикула. Ето как са описани по-нататъшните събития от този ден, когато арменското духовенство се моли в църквата на Божи гроб, докато православните са принудени да се молят пред затворените за тях врати на храма: “Изведнъж се чу шум, колоната, разположена вляво от затворените врати на храма, се пропука, от нея излезе огън и запали свещи в ръцете на патриарха на Йерусалим. С голяма радост православното свещенство влезе в храма и прослави Господа. Следи от слизането на Огъня все още могат да се видят на една от колоните, разположена вляво от входа.”

Тази разчленена колона е оцеляла до днес и се възприема от православните християни като една от големите светини на църквата на Божи гроб. Що се отнася до третия инцидент, той се случва сравнително наскоро, през 1923 г., и не е свързан със събитията в Йерусалим, а с началото на гоненията срещу Руската църква. Тази година Негово Светейшество патриарх Тихон е арестуван и болшевиките подготвят процес срещу него с възможна смъртна присъда. Това не се случва, но предвидливо фактът, че великият руски светец не можа да извърши пасхалната служба, също повлия на случващото се в Йерусалим: Благодатният огън не слезе.

Какво от това?

Приведените примери показват, че случаите на „неслизане“ на Благодатния огън са единични и всеки път са свързани със събития, които са много опасни за православния свят. Това обаче не води до Края на света. Тоест изводът е само един: подобни случаи са предупреждение за всички ни, че апокалиптичните времена са съвсем близо, а ние ги приближаваме с греховете си. Въпреки че, разбира се, това, което се случва днес, през 2024 г., в Светите земи, където държавата Израел отприщи истински геноцид над палестинския народ (между другото, много палестински араби са православни християни), определено предизвиква сериозна загриженост. На този фон конфронтацията между Русия и Запада ни напомня и за есхатологичното значение на Русия като Третия Рим, Катехон, който пази целия свят от царуването на Антихриста.

Е, за да разсее окончателно слуховете и съмненията, се обърнахме за коментар към човек, който не само изучава историята на Благодатния огън от десетилетия, но и многократно директно е организирал доставката му в Русия – генералният директор на аналитичния център “Катехон” Михаил Якушев : “ По традиция всяка година по време на Великия пост атеистите и агностиците повдигат темата за Благодатния огън (Светлата светлина). В същото време аргументите им приличат на изтърканите апокрифи, че ако Огънят не слезе, това ще означава Краят на света... Бих искал да се обърна към православните християни и мюсюлманите, които също традиционно внимателно следят слизането на Благодатен огън на Велика събота. Огънят със сигурност ще слезе! Моето многогодишно двадесеткратно лично присъствие в Църквата на Възкресението в Йерусалим отдавна премахна този въпрос за мен.”

Спаси и запази ни, Господи! Честито предстоящо Светло Христово Възкресение!

Превод: В. Сергеев