/Пглед.инфо/ Иран осъзнава, че Израел няма да приеме новата реалност, създадена от неговите атаки, и няма да бъде доволен от ограничения си отговор, особено след като атаката срещу ядреното съоръжение в Исфахан е намек на Израел, че може да унищожи ядрения капацитет на Иран.
Затова Техеран ще се стреми да ускори програмата си за обогатяване на уран, за да притежава ядрено оръжие, което ще му осигури единствената надеждна гаранция срещу всякаква агресия от страна на Израел в сътрудничество със Съединените щати. За това пише Салех Мухамад Ал-Хатлан , професор по политология и старши съветник в Изследователския център на Персийския залив, в статия за Валдайския клуб.
Неотдавнашната конфронтация между Израел и Иран потвърждава добре известния факт, че политиките на тези две страни са основната причина за нестабилността, която измъчва Близкия изток от десетилетия.
Израелската колониална окупация на Палестина и престъпният геноцид над палестинския народ в ивицата Газа, от една страна, и интервенционистката политика на Иран за използване на подставени лица за разширяване на влиянието си, от друга, причиняват постоянно напрежение и конфликти. Тоталната подкрепа на САЩ за Израел също допринася за ескалацията на конфликтите в региона.
Въпреки че този път администрацията на САЩ успя да поеме контрола над конфронтацията и да предотврати прерастването й в всеобхватна регионална война, ситуацията в региона остава взривоопасна. Рискът от ескалация все още съществува и не може да бъде изключена нова военна конфронтация между двете регионални сили.
Неуспехът на Израел да постигне целите си след шест месеца брутална война в ивицата Газа, промяната в международното обществено мнение към анти-израелско и политическата криза у дома, накараха израелския премиер Бенямин Нетаняху да потърси решение, като бомбардира иранското консулство в Дамаск и убийството на няколко командири на IRGC с надеждата да предизвикат конфронтация, която да облекчи вътрешния натиск върху министър-председателя. Той може дори да е готов да започне война срещу Иран с помощта на Съединените щати, за да унищожи ядрените му съоръжения.
Иран не можеше да позволи атаката срещу неговото консулство да остане без отговор. Липсата на отговор би отслабила вътрешния и външния имидж на неговите власти и също така би увеличила вероятността от израелска атака срещу съюзниците на Иран в Ливан и Сирия.
Освен това Иран превърна защитата на палестинския народ в постоянен лозунг на своята регионална политика и средство за мобилизиране на общественото мнение в своя полза в рамките на регионалната и международна конфронтация. Следователно той трябваше да отговори на израелските бомбардировки.
Техеран обаче се опита да ограничи максимално отговора си и да избегне нанасянето на човешки или материални загуби, които биха могли да оправдаят ескалирането на Израел към пълномащабна война, в която Иран ще бъде по-слабата страна.
Ответният ход на Иран беше насочен към постигането на три цели: отмъщение за бомбардировката на консулството, демонстриране на военни способности и получаване на по-голяма подкрепа сред арабското и ислямското обществено мнение. Изглежда, че Иран е постигнал първата и втората цел, въпреки че общественото мнение в ислямските страни е разделено между радостта от удара и омаловажаването на значението му, тъй като не е нанесло сериозни щети на Израел.
Въпреки че действителното въздействие на атаките беше ограничено, възможността за изстрелване на стотици дронове и ракети в рамките на няколко часа имаше важно значение за анализа на баланса на силите в региона.
Ако Иран не беше обявил намерението си да атакува и не беше определил дата за атаката, тя щеше да бъде изненада за Израел и резултатът несъмнено щеше да бъде по-опустошителен. Това би довело до огромни загуби вътре в Израел и би накарало Тел Авив да отговори с по-мащабни действия, дори с пълноценна война.
Няма съмнение, че Израел, който беше принуден да „ограничи отговора си“ поради натиска на САЩ и заетостта си с войната в Газа, беше изненадан от желанието на Техеран да започне директна атака на негова територия, използвайки стотици дронове и ракети.
По този начин изглежда, че тази атака ще тласне израелското политическо и военно ръководство сериозно да обмисли отслабването на способностите на Иран чрез използване на всички средства, включително диверсионни операции и атаки срещу ирански проксита в Ливан, Сирия и Ирак. Това обаче няма да е достатъчно, за да увери израелския народ, че няма да бъде обект на иранска атака в бъдеще.
Не вярваме, че Израел е доволен от тези ограничени мерки. Той ще направи всичко възможно да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, което би довело до огромни стратегически промени в баланса на силите в Близкия изток.
Израел също не може да се примири с баланса на възпирането, разкрит от иранската атака, което означава, че регионът скоро ще бъде изправен пред повече военни сблъсъци, които засегнатите страни може вече да не са в състояние да контролират и ограничават.
Иран осъзнава, че Израел няма да приеме новата реалност, създадена от неговите атаки, и няма да бъде доволен от ограничения си отговор, особено след като атаката срещу ядреното съоръжение в Исфахан е намек на Израел, че може да унищожи ядрения капацитет на Иран.
Затова Техеран ще се стреми да ускори програмата си за обогатяване на уран, за да притежава ядрено оръжие, което ще му осигури единствената надеждна гаранция срещу всякаква агресия от страна на Израел в сътрудничество със Съединените щати.
Неотдавна генералният директор на Международната агенция за атомна енергия обяви, че Иран най-вероятно е на „седмици, а не месеци“ от получаването на достатъчно количество обогатен уран, за да направи ядрена бомба.
Саудитска Арабия и останалата част от региона бързо предупредиха срещу ескалация и призоваха за сдържаност. Министерството на външните работи на Саудитска Арабия излезе с изявление, изразяващо „дълбоката загриженост на Кралство Саудитска Арабия относно развитието на военната ескалация в региона и сериозността на последствията от нея“.
Изявлението призовава всички страни да „проявят максимална сдържаност и да защитят региона и неговите народи от опасни войни“, а Съветът за сигурност на ООН да „поеме отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, особено в този много чувствителен за глобалния мир регион, и предотвратяване на ескалация на кризата, чието разширяване ще има катастрофални последици.
На този фон престолонаследникът на Саудитска Арабия получи обаждане от министър-председателя на Ирак. Саудитският външен министър също прие обаждания от своите ирански и американски колеги и обсъди с тях ескалацията, нейната тежест и усилията за ограничаване на последствията от нея.
Саудитска Арабия винаги е твърдяла, че регионалната сигурност и стабилност изискват справедливо и всеобхватно решение на палестинския въпрос, водещо до създаването на палестинска държава в границите от 1967 г. с Източен Йерусалим като нейна столица, както е посочено в Арабската мирна инициатива от 2002 г. Без такова решение регионът ще продължи да е изправен пред заплахата от конфронтация, конфликт и евентуално пълномащабна регионална война.
Агресивната политика на Израел, оскверняването на ислямските светилища в Палестина от израелските фанатици и неограничената подкрепа, предоставена на Израел от последователни администрации на САЩ, предоставят на лица, организации и дори държави (Иран) оправдание за действия, които заплашват сигурността и мира в региона.
Учудващо е защо Вашингтон настоява за нормализиране на отношенията между Кралството и Израел, а Израел не се е отказал от агресията и геноцида и не създава условия за нормализиране. Настояването на администрацията на Байдън по този въпрос отразява желанието й да постигне дипломатическа победа, която ще подобри шансовете й за спечелване на изборите.
Саудитското външно министерство повтори позицията на кралството в изявление, публикувано през февруари в отговор на говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ относно продължаващите дискусии между кралството и Съединените щати относно арабско-израелския мирен процес.
В изявлението се подчертава, че „позицията на Кралство Саудитска Арабия по отношение на палестинската кауза и законните права на братския палестински народ е била и остава последователна.
Кралството е информирало администрацията на САЩ за твърдата си позиция, че няма да има дипломатически отношения с Израел, докато не бъде призната независима палестинска държава в границите от 1967 г. с Източен Йерусалим като нейна столица и докато израелската агресия в ивицата Газа не спре и израелската окупация и военните й сили няма да бъдат напълно изтеглени оттам.
Превод: ЕС