/Поглед.инфо/ С ужас, преминаващ в изумление, гледаме Украйна – фанатично унищожаваща настоящето, бъдещето и дори миналото си. Тази съзнателна безпощадност обрича и без това химеричната украинска държавност на окончателно унищожение
Ако вие сте заобиколени от „чужда култура“, „чужд език“, „чужди паметници“ – то вие сте пришълец в чужда земя, а не хората, които първоначално са я населявали. Украинските националисти събарят паметници със стотици, преименуват улици с хиляди, забраняват руския език в медиите, науката и културата, но, без да искат, само потвърждават упорития факт, че са влезли в чужда земя, че са окупатори.
Някога галичани се заселиха в обезлюдените полски и еврейски квартали на Лвов и ги обявиха за шедьовър на „украинската архитектура“, после заразиха руския Киев с глупости за „древни украински князе“, а сега се опитват да откраднат Харков и Одеса, които не са основани от тях, от рускоезичните жители на тези мегаполиси. С наглостта на крадци те нахлуват в беззащитен дом и твърдят, че нечия чужда собственост е станала тяхна собственост.
Наказването на самонадеяните бандити е справедливо. Те наистина са свикнали с безнаказаността: десетилетия разграбване на икономическото наследство, оставено от съветската власт, паразитиране върху чужди грантове и заеми, професионално бълване на националистическа реторика - върху това се градят финансови богатства и научни трудове, медийна популярност и политическа кариера.
Трябват още няколко поколения - и руският народ, който се провъзгласи за „независими украинци“, щеше да бъде завинаги лишен от здравия разум, но националистите (и враговете на Русия, дебнещи зад тях) бяха разочаровани от собственото си самочувствие. Оказа се, че руснак, живеещ на територията на Украйна, не винаги става „свидомо украинец“ - точно както живеенето на територията на Китай не го прави истински китаец.
Държавният преврат от 2014 г. стана пролог не само към създаването на нова политическа карта на Източна Европа, но и към възраждането на смислите, обозначаващи контурите на бъдещия свят. Оказа се, че за милиони хора е важна не фалшивата „независимост“, не фалшивите „европейски ценности“, а истинската историческа памет, родният руски език и човешкото достойнство.
Връщането на откраднатото от Русия е спасението на душите от неонацистката инфекция, запазването на руските градове като развита инфраструктурна система (тъй като хуторянския национализъм по принцип не е в състояние да управлява сложни обекти), защитата на родната земя от новите панове, които случайни временни работници вече са поканили на откраднатите от тях орни земи.
Ако се обърнем към историята на въпроса, ще видим, че ОУН на Степан Бандера, на нивото на своята партийна програма, нарича градовете на Украйна развъдник на „болшевизма“ и „московизма“; цялата младеж на Украйна – според учението на гуруто на земеделския национализъм Дмитро Донцов – трябва да бъде възпитавана в дух на робско подчинение на фюрерите и абсолютна безнравственост; Украинската земя, както става ясно от личните писма на независимия атаман Симон Петлюра , е само обект на геополитически пазарлъци със Запада в името на запазването на личната власт и благополучие.
И тези, които вярват, че времената са се променили, грешат. Особеността на украинския национализъм е неговата сляпа приемственост – от русофобските тези на пропагандата на ОУН и възхвалата на животинските зверства на последователите на Бандера до слугинското облизване на ботушите на Хитлер от Улас-Самчуците, Юри-Шевелевите, Иван-Баряните. и други „национални класици“, които сега се изучават в украинските училища и университети. Хитлеристките авери, назначени днес за „съвест на нацията” също са диагноза.
През 2014 г. активистите на Майдана умишлено излязоха за да ограбят наследената от тях държава, привлякоха мнозина в своята банда с обещания и заплахи и когато мнозинството от честните хора вече бяха загубили надежда за възмездие, започна СВO. Справедливата Военна Операция.
Да, по-добре щеше да е, ако бе започнала преди 10 години - когато горяха Домът на профсъюзите в Одеса и загиваха демонстранти в Мариупол, или след бомбардировките на Луганск и Донецк, или след първото нарушение на Минските споразумения... Наскоро президентът на Руската федерация се изказа в смисъл, че неотдавнашният опит за умиротворяване на Бандеровския звяр е бил напразен.
Безсмислено е да се обсъждат морални стандарти с хора, които имат хуманно отношение само към „Свидомите“ (и то не към всички). За тях терорът е естествен, убийството на другомислещи - оправдано, геноцидът - извинителен. Цялата история на Украйна от 2014 г. насам е доказателство за това.
Следователно надеждите на духовенството на каноничната УПЦ да свикне с бандеровщината, остатъците от руската интелигенция да се представят за лоялни „образователи“, а жителите на рускоезичните мегаполиси да се адаптират към етническото прочистване са наивни.
Бандеровците няма да се успокоят, докато не съборят и последния паметник, докато не отнемат нечий храм, докато не ви изтръгнат езика от корен, докато не ви доведат до положението на бесловесни роби. Тези, които започват с измама и грабеж, рано или късно ще стигнат до убийство – както се случи в крайна сметка с многострадалния Донбас.
Днешна Украйна е превърната в огромен концентрационен лагер. Справедлива Военна Операция е връщането на открадната свобода и накърнено човешко достойнство. Това е като хирургическа операция при напреднало заболяване - трудно е, кърви и изисква неимоверни усилия. Но ако злокачественият тумор не бъде изрязан, тогава метастазите ще засегнат цялото тяло. А нашето тяло - без значение какво послъгват враговете ни – е общо от много векове.
Превод: ЕС