/Поглед.инфо/ Само непоправимо наивните вярваха, че зашеметяващият дълг от 16 милиарда лева ще ни се размине. Всички останали знаеха, че той ще бъде гласуван. И не само защото почти няма нещо лошо, което да не е било узаконено. А тъй като съвсем не за първи път гледат уговорен мач. Досещат се още от началните пасове, че резултатът е предварително уреден. Не се впечатляват от острите единоборства и дори от травмите, които състезателите си причиняват, нито от войнствените тиради на треньорите. Защото знаят, че тази бутафория е за публиката, която трябва да бъде достатъчно нахъсана, за да подкрепя любимците си и в следващите мачове.
Наивните може би още се чудят защо бяха многобройните сърцераздирателни уверения, декларации и дори заклинания, че тази или онази парламентарна група няма да подкрепи новия кредит. И тук навярно са прави, защото сътвореното шоу няма равно на себе си, поне в последните два-три мандата. Парламентарните рапъри направиха на пух и прах Криско със скандалното му парче от миналото лято. Те "пУказаха" в много по-голяма степен "на тия хора" как се "мятат", "движат" и "барат". И как "в този мътен час нищо друго не е важно".
Не че на "тия хора" това отдавна не им е ясно. Примирили са се с факта, че рапърите в политиката мислят първо - а твърде често и само - за себе си. Няма как другояче да си обяснят защо предходният заем от един милиард беше лош, а сегашният многократно по-тежък се представя не просто като добър, а като най-добрият в последните двеста години, както ни уверяват кавалерите на най-високопоставените кресла във властта. При състояние като нашето, в което, както отбеляза и председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, няма растеж, новите кредити стабилизират правителствата, но дестабилизират държавите.
За трубадурите на многомилиардните задължения обаче халът на страната не е важен. Те искат правителството да стои твърдо на краката си, и то не кое да е, а само това, което ще ги приобщи към софрата. Ето затова бяха против стабилизирането на предишния кабинет, макар че укрепването му щеше да се случи на много по-ниска цена. Те обаче не се вълнуват от цената, а от играта - не са ли в нея, протестират до плюс безкрайност, само и само да доведат нещата до собственото си включване в облагите. Затова едва ли беше учудващо, освен отново само за непоправимо наивните, че в управлението се подредиха не само довчерашните политически опозиционери, но дори и протестър до протестъра. Те всички вече не скачат срещу модела, по който се упражнява властта и който толкова яростно атакуваха, защото се вписаха в него и им е добре. И приветстват възторжено огромния нов кредит. 16-те милиарда не просто ще рефинансират стари задължения. Те ще осигурят спокойствие на правителството, ще помогнат на управляващите да спечелят още някои избори, ще донесат и лични плюсове на мнозина, които ще се замогнат покрай уреждането и обслужването на дълга.
Тъкмо затова забелязаният дори от Юнкер хилав растеж не ги трогва. И не само защото във всичките години след напредъка при Тройната коалиция той си е все нищожен. А тъй като не се вълнуват ще има ли как да се плащат гласуваните сега кредити. За тях би било по-добре дори да няма с какво, защото това би означавало да се теглят нови заеми, което пък ще им позволи пак да си оближат пръстите от дълговия мед, който поради това за тях и само за тях не е горчив. Сигурно затуй вече мандати наред парламентарните рапъри не се интересуват от приходната част на бюджета. Съвсем епизодични са предложенията тя да стане по-голяма чрез стопанско оживление или по-висока събираемост на вземанията в данъчната и митническата сфера. Всички битки са все за разходната част - кой да привлече повече за системата, за която отговаря, или за района, от който е избран. И така да гарантира не само оставането си в политиката, но и материалното си благополучие.
Ето как тази криво изградена, но добре разбрана и още по-добре усвоена, парадигма за участие в обществените процеси се обръща срещу самото общество. Плюсовете отиват при немалка част от политиците и техните кръгове, а минусите се стоварват зловещо върху "тия хора", които не само трябва да плащат сметките, но и да изтърпяват амбициите на парламентарните рапъри да им "пУкажат" как владеят "мятането", "движенето" и "барането".
В това отношение Криско и Мария Илиева имат още много да се учат. Колкото и да забягват някъде, "където няма мои, твои, други закони", няма как в по-голяма степен да са "видимо доволни" от онези, които не просто правят самите закони, но и ги нагласяват според собствения си интерес. Колкото и да се хвалят: "Съседите бучат, пенсионерите кълнат,/ а ние сме на път да събориме градът", не могат да се мерят с парламентарната конкуренция. Защото едно е да събориш града, пък съвсем друго - държавата.
в-к Дума
