Протестите, довели, но не спрели до оставката на правителството, неизбежно сложиха своя отпечатък върху последното заседание на Националния съвет на БСП. Чуха се най-различни гласове - от искания за пълна промяна до внушения нищо да не се пипа. Когато решаването на важни въпроси е било отлагано, когато идеи за промяна са били парирани с вечния аргумент, че не е сега моментът, логично се стига до мига, в който всички подценявани задачи едновременно напомнят за себе си, и то с апломб. Трябва да си много изкусен в политиката, за да прецениш с кои от тях да започнеш, кои няма как да прескочиш и за кои няма да остане време. Днес е полезна не риториката от типа на "Аз нали ви казвах!", а изваждането от целия куп проблеми на онези, по които може реално да се направи нещо в броените седмици до предсрочните избори. Ето някои от тях:
Единството. БСП е сложна партия, с различни виждания по доста от въпросите, групирани около отделни авторитети, всеки от които има своята сфера на влияние. На конгресите едните побеждават другите, но в изборите едните без другите не могат да победят. И когато загубилите вътрешната надпревара не са представени в ръководствата, успехът в изборите се възприема като кауза не на цялата партия, а на част от нея. Това днес може частично да се поправи с включване в листите на лица, чрез които да се мотивират за активно участие в кампанията не някои, а всички зони в партията.
Централизацията. Тя стана още по-силна на последното конгресно заседание, което взе решение НС не просто да утвърждава листите, а да ги подрежда. Това омаловажава ролята на местните структури. Те няма, разбира се, да стачкуват, но ще работят със свито сърце, а когато се работи със свито сърце, се получава свит резултат. Ето защо партийният връх трябва в максимална степен да уважи тяхната воля.
Подходът към изборите. Тревожно често той не е от гледна точка на победата, а този да не разсърдим, онзи да не обидим, на третия му стига толкова, на четвъртия в никакъв случай да не му дадем шанс, петия пък непременно да наложим, въпреки че постоянно губи, и т.н. Съобразяваме се с квоти за половете и възрастите, с модела на бъдещата парламентарна група. Това естествено е важно, но на фона на протестите, отхвърлящи партиите въобще, изглежда като лабораторно занятие. Ето защо днес, когато става дума за спасяването на БСП и страната, е важно да извадим всичко способно и неомърсено, независимо от неговата възраст, пол, професия и гравитиране към един или друг партиен авторитет.
Оценката на кадрите. Тя не зависи от интегралния показател за стойността на един политик - изборния процент, а от часовете на трибуната, от броя на изказванията и на участията в медиите. Което в крайна сметка е въртене на празни обороти, след като не се превръща в бюлетини. Резултатите от последните избори показват, че въпреки повсеместните манипулации и фалшификации от управляващите, в някои райони спечелихме кметските позиции. Следователно на тези кадри можем да разчитаме и занапред, а промяна да търсим там, където се сринахме, независимо колко активни са в производството на думи авторите на загубите.
Движението на кадрите. Преди беше възможно да излезеш от политиката, да поживееш с несгодите на избирателите и пак да се върнеш, по-земен и по-зрял. Сега излезеш ли, не само връщане няма, но и те забравят и изоставят. Ето защо всеки стиска до последно поста, което отврати гражданите и ги изведе на улицата.
Говорителите. Риториката на повечето от тях мобилизира твърдите избиратели, но не привлича периферията. А с твърдо ядро - твърдо в опозиция. С хората трябва да се говори просто, но не простовато или просташки. С истеризиране на дебатите можеш да осигуриш собственото си участие в листите, но не и участието на партията в управлението.
Авторитетите. В политиката повечето се издигат благодарение на това, че не ги знаят какво представляват, и само малцина заради това, че ги знаят. БСП има подкрепа в по-малките селища, където всеки знае всичко за всеки. Ето защо, ако прекрачването на някои и в следващия парламент е чак толкова необходимо, трябва да се търси дивидент от хиперактивността им в други райони, където съдят за тях само по публичните им изяви, а не по "нещата от живота".
Новите лица. Опозиционният период не бе използван за налагане на млади политици, разпознаваеми станаха съвсем малко имена. А референдумът показа, че със сегашните агитатори и най-добрата кауза не може да се отстои. Конгресните послания за радикална лява промяна се нуждаят от други фронтмени - нови, но не вече отхвърлени от избирателя с гласуване, и стари, но с неизтощена харизма.
Протестите могат да убият партиите, поне сегашните. Но могат и да ги излекуват. Ако не всички, то поне тези, които разчетат правилно излялото се на улицата недоволство.
Други текстове от автора на: ivoatanasov.info