/Поглед.инфо/ „Г-н Атанасов, от кога се занимавате с клевети по мой адрес?”
Това ми написа във фейсбук в края на ноември м.г. г-н Тома Белев, когото тогава знаех като един от най-видните природозащитници. Поводът беше публикувана в профила ми позиция на Форум „Природа” относно необходимостта от промяна в екологичната политика, чиито параметри да бъдат формулирани в широка обществена дискусия, за да се постигне по-адекватно управление на околната среда. В тази позиция се настояваше да се даде публичност на средствата, усвоени по европейски, национални и други програми и фондове и на ефекта от реализацията на проектите в защитените територии.
Не отговорих на г-н Белев. Не само защото клеветата е последното нещо, което може да ви дойде на ум, когато се запознаете с моите публично изразени позиции. А и тъй като винаги се поставям на мястото на другия и си казвам, че може пък аз да не съм прав. И вместо да влизам в ожесточен спор, по-добре е сякаш всесилното време да постави всяко нещо на точното му място.
Събитията се развиха по начин, който предполага г-н Белев все пак да отговори на някои въпроси. И това е нужно не за дребнаво изясняване на отношения. А защото защитата на природата е кауза, чиито достойни носители могат да бъдат само хора, върху които не тегнат съмнения, че не са достатъчно открити, последователни и принципни.
Ето част от твърденията, които само през последните дни бяха поставени в публичното пространство:
- „Асоциацията на парковете в България”, чийто председател е г-н Белев, била изкупила десетки имоти – пасища, ливади и земеделски земи, чийто размер подсказвал, че ще се изпълняват сериозни инвестиционни проекти;
- В предмета на дейност на тази асоциация липсвала възможността да придобива недвижими имоти, което означавало, че тя е сторила това в нарушение на декларираната дейност;
- Вписването на г-н Белев като председател на Управителния съвет на Асоциацията било в противоречие не само със закона, но и с устава й;
- Повечето членове на Управителния съвет били нелегитимни, защото отдавна били изтекли мандатите им като директори на природни паркове.
Тези и други твърдения, разпратени до медиите, не са мои, а на сдружение „Природа за хората и регионите”. Разбира се, като човек, който често е бил обект на отделни атаки и на цялостни кампании, си давам сметка, че може би обвиненията към г-н Белев са несправедливи и неоснователни. Ето защо си позволявам да превърна тези твърдения във въпроси. Въпроси не само към него, но и към съответните министерства и други ведомства. И ще се радвам, ако посочените внушения бъдат опровергани. Казвам го с убедеността, че в работата по опазването на околната среда можем да бъдем или партньори, или опоненти, но не бива да сме врагове.