Валдай, Путин – перспективите на властта в Русия

/Поглед.инфо/ Тази реч ще остане като програмна, и според мен, ще бъде в основата на предизборната кампания за президент в Русия през 2024 година, независимо от това дали самият Путин ще се кандидатира или не.

Интересно е как постановките на Путин са свързани с неговата власт сега и в перспектива.

На първо място – към кого беше обръщението на президента ? Путин, според писаните за него биографии, не е политик, който заиграва с експерти и интелигенция. Той е прагматик и се опира на тесен кръг съветници като не се интересува от идеологии и философи. На форума „Валдай – 2021“ Путин се появи именно като идеолог, той поиска да се приближи до руската интелигенция, до влиятелните философи и даже цитира Бердяев – несъмнен любимец на тази интелигенция.

На второ място бих поставила външнополитическата част от речта, която този път беше категорична, но не и изчерпателна. Путин заяви пред света, че Русия ще бъде все по-твърда в отношенията с тези, които предявят някакви претенции към Русия. Няма да се допускат двойни стандарти и всякаква намеса във вътрешните работи на страната. Принципът е - ние няма да се изказваме по ваши вътрешни въпроси, но и вие няма да гледате какво става при нас. Явно този принцип е насочен преди всичко към САЩ и ЕС като резонатор на САЩ. Путин визира НПО-тата в Русия, които получават финансиране отвън и откровено целят разграждането на властта. Това повече няма да се търпи от страна на путиновата администрация. Путин предложи и реформиране на ООН, но без конкретни идеи.

След ограничената по обем външнополитическа част на речта, Путин показа, че неговият интерес ще бъде насочен към проблемите на властта в Русия. Не казвам социални, икономически и други проблеми, а визирам постановките на президента именно от позицията му на властващ в момента, който иска да запази властта си и да проведе, ако трябва, някаква приемственост. И тук е идеологическият гвоздей – умереният консерватизъм, който властта ще следва и ще се опира на принципите му вътре в Русия и навън. Това е идеологията на президента, той вероятно ще я предложи и на партията му „Единна Русия“, но засега тази идеология се обяви като лична, като политически възглед на най-овластената фигура в държавата, която не се съобразява особено с парламент и прочее политически инструменти.

Как принципите на умерения консерватизъм ще пазят сегашната власт в Русия и как ще се развива Русия при тази власт ?

Класическият консерватизъм отпраща произхода на властта към бога. И това не противоречи на епохата на информационните технологии и изкуствения интелект. Без да се казва това на глас, консерватизмът укрепва връзката с православната религия и църквата, които ще бъдат опорна точка на властта.

Държавата има непреходна роля. Тя не отмира при глобализацията. Нейните задължения са да се поддържа строг и устойчив правов ред. Държавата защитава семейството, то е в основата на социализацията на индивида. |Не се приемат хомосексуални семейства и не се толерират хомосексуални връзки и промени в пола.

Държавата е тази, която ще управлява кризи и ще дава субсидии. Икономическата роля на държавата е да подкрепя пазарния ред, неравенствата по повод властта са част от социалната структура на обществото. В това отношение консерватизмът стои много близо до либерализма. Това е едно от противоречията в речта на Путин, който няколко пъти се обявява против либералните отношения.

Държавата също така няма да засяга собствеността на руските транснационални корпорации, а те не са малко. Тя, в лицето на администрацията, ще балансира, както и досега, отношенията с олигарсите и отношенията между тях. Това е основната дейност на президента досега и голямата част от властта му произлиза именно от уменията му да изработва баланси между най-значителните интереси.

И по повод държавата - Путин споменава социалната държава. Такава консервативна социална държава днес е Германия и най-вероятно Путин намеква как ще се опита да урежда отношенията си с труда и неговите представители. По социалната държава, обаче, няма нищо конкретно.

Властта ще формира институционална рамка начело с върховния авторитет – президента. Пирамидата на държавата ще се конституира от хората около президента, последвани от идеологически верните членове на партията на властта „Единна Русия“, които я представляват в института на губернаторите по области и депутатите на партията. Това не е огласено от Путин, но това следва от неговия консерватизъм, макар и умерен. Консерватизмът не признава разделението на властите. Не че досега президентът е признавал това. Това стои в скрит вид и в Конституцията на Русия, но сега вече става ясно във възгледите на Путин.

При консерватизма свободата съществува в рамките на правовия ред и държавността, основана на правила. На свободата и правата на човека в изказването не е отредено особено място. Те не са част от консервативната доктрина.

И една от най-съществените постановки на Путин – обществата не се развиват чрез революции. Последните са само разрушителни. Примерът е Октомврийската революция от 1917 г. Консерватизмът е за прогресивни промени, без да се нарушават консервативните принципи на властта – приемственост и затвореност в една социална прослойка – настоящата управляваща. А тя сега е формираната през последните 25 години на управление на путиновската администрация. Това е главният постулат от речта на Путин в Сочи. Властта ще се променя с постъпателни реформи, но не и персонално или особено внимателно. С това Путин иска да покаже от сега, че или той ще се кандидатира отново през 2024 г. или най-малкото той сам ще определи наследника си.

Това, че Путин се обяви против всякакви революции е и главното противоречие в неговата реч. Ако, както заявява той, капитализмът се е изчерпал, то какво следва – не е социализъм, защото консерватизмът му е основен опонент, не е либерализъм – той е враг на Русия по всички линии. Тогава какво ? Отрицанието на завоеванията на Октомри 1917 г. отхвърля не само егалитаризма на социализма. Това, което Путин забравя е, че революцията запази Русия като държава след Първата световна война, че съветската държавност отстоя на Хитлер след две десетилетия и половина. Може би екипът от експерти и съветници, които са писали речта, е трябвало да не подминават държавотворчеството на руската революция от 1917 г. и да не го противопоставят на държавническия консерватизъм, от който Путин се нуждае.

Речта на Путин има още множество проекции, те ще се анализират те-първа. Това беше един преглед на това, което |Путин основно казва за властта си в тази реч. Вижда се, че през годините той е загърбил либерализма, не се връща към социализма, от който няма житейски най-добрите спомени. Прозрял е, че демократичните традиции в Русия отсъстват и властта не може да се формира по демократичен път. С него се жертва самостоятелната държавност на Русия. Световната ситуация, опитите за биологична промяна на човека, на противопоставянето на интересите на различните държави по повод ресурсите в бъдещия свят, настоящата пандемия, всички те изискват от държавите повече дисциплина и ред. В това отношение, за да запази Русия като държава със световно значение, Путин ще се опира на ценностите на традицията, а те в Русия далеч не са демократични. С тези ценности Русия ще се развива по посока на благоденствието, руският народ ще живее по-добре и ще запази своето бъдеще. Такава е представата на консерватизма и бъдещето ще покаже дали Путин е проникнал дълбоко в руската душа или се е заблудил.

Доц. д.п.н. Мария Пиргова